Решение № 327 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100901998 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „Гавазов“ ЕООД по чл.

625 от ТЗ. Молителят твърди, че от 2022 г. е преустановил търговската си дейност по строителство, покупка и продажба на недвижими имоти. Посочва, че липсата на дейност, съответно липсата на активи го поставят в невъзможност да заплати публичните задължения за данък върху добавената стойност, за корпоративен данък, установени с влязъл в сила ревизионен акт № П-22220224121957-003-001/08.07.2024 г. Посочва, че балансовата стойност на единствения актив на дружеството - абонатна станция-Топлофикация, е недостатъчна да покрие тези задължения, както и други непогасени към момента публични вземания, като общият размер на дължимите от него публични задължения е 226 727.26 лева / главница от 161893.97 лева и лихва 64833.29 лева/. Посочва, че последното плащане към НАП е извършено пред м. февруари 2022 г., като най-старото непогасено публично задължение, съгласно представената справка за задълженията, е за ДДС за м. ноември 2019 г., чийто падеж е бил на 14.12.2019 г. Заявява, че освен тези публични задължения, няма задължения към други кредитори, като няма и вземания.

Твърди, че няма назначени лица по трудов или граждански договор, съответно няма неизплатени заплати и възнаграждения към тях, доколкото дружеството е имало само един служител по трудов договор, който договор е прекратен на 1

18.08.2023 г. В молба от 14.01.2026 г. длъжникът посочва балансовата стойност на активите, нетни приходи от продажбите и средната численост на персонала за предходния отчетен период, информация за които е дължима, съгласно чл. 628, ал. 4 от ТЗ.

Предвид липсата на възможност да погаси публичните си задължения, иска от Съда да обяви неплатежоспособността му /видно от молба-уточнение от 08.12.2025 г. това е единственото основание, на което молителят иска да бъде открито производство по несъстоятелност/, с начална дата на неплатежоспособност 01.01.2023 г., както и да открие производство по несъстоятелността му с решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството „Гавазов“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 07.10.2016 г., като му е предоставен ЕИК 204276215. По електронното дело на търговеца са обявени годишните финансови отчети на дружеството за 2016 г., 2018 г., 2020 г. и 2022 г., като са подадени заявления за обявяване на годишните финансови отчети за 2017 г., 2019 г. и 2021 г., но по тези заявления е постановен отказ по чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Такъв отказ е постановен и по отношение подаденото от длъжника заявление образец Г3 за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/, че през 2023 г. дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т. 30 от ДР на ЗСч.

От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, са видни извършените по отношение на молителя вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 19.01.2026 г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 26.01.2026 г. няма данни за регистрирани МПС бивша и настояща собственост на длъжника.

Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от 02.02.2026 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за периода от 31.10.2016 г. до 29.01.2026 г. длъжникът е бил титуляр на една разплащателна банкова сметка, открита в „Уникредит булбанк“ АД на 22.11.2016 г. и закрита на 09.05.2023 г.

От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към 2 което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2018 г. до 2023 г. вкл., както и влязъл в сила, като необжалван, ревизионен акт № 22220223006494091-001/28.06.2024 г. и доказателства за връчването му. Срещу дружеството няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК към 26.02.2026 г., като с постановление от 26.02.2025 г. са наложени обезпечителни мерки запор върху притежаваните от лицето безналични ценни книжа, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на централния депозитар. От изпратените на съда от НАП документи е видно, че такъв запор не е наложен, тъй като служител на Централния депозитар е удостоверил на 26.02.2025 г., че длъжникът не притежава безналични ценни книжа, регистрирани в „Централен депозитар“ АД.

Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и молбите от 08.12.2025 и 27.01.2026 счетоводни документи, както и изпратените от НАП документи, са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д. Г., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице Г., се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2019 г.

– 31.12.2025 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при направената служебна проверка в ТД на НАП.

Дружеството „Гавазов“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на 12.04.2018 г. и е дерегистрирано на 20.12.2024 г.

Основната търговска дейност на дружеството е била с код 68.10– операции със собствени недвижими имоти и дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради. В периода от 2019 г. до датата на експертизата в дружеството е работил един служител, като към датата на изготвяне на експертизата договорът с този служител е прекратен. /прекратяването е от 18.08.2023 г./.

Вещото лице проследява структурата на активите и пасивите на дружеството за анализирания период. Видно от направения от вещото лице анализ, активите и задълженията на дружеството се увеличават от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., като впоследствие намаляват към 31.12.2025 г. За тези 3 периоди активите не успяват да покрият задълженията на дружеството. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. активите успяват да покрият задълженията на дружеството.

Видно от подадените от дружеството ГДД, длъжникът е реализирал отрицателен финансов резултата /загуба/ за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2023 г. и 2025 г. /след отчитане на публичните задължения за ДДС и корпоративен данък по влезлия в сила ревизионен акт, отрицателният финансов резултат за 2025 г. е минус 226138.14 лева/. За 2024 г. не е реализиран финансов резултат.

Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост за анализирания период.

Коефициентите за ликвидност са под препоръчителните стойности за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и към 31.12.2025 г., а за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. са в референтните стойности, което се дължи на повече краткосрочни активи /бързо ликвидни такива като парични средства/ от краткосрочните задължения. Към 31.12.2025 г. коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни, което е в резултат на влезлия в сила ревизионен акт, с който са установени данъчни задължения. Увеличените задължения и липсата на дейност водят до намаляване на стойността на собствения капитал. Стойностите на коефициента на задлъжнялост показват, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и към 31.12.2025 г. дружеството не е в състояние да погасява задълженията си.

Задълженията на дружеството към НАП са подробно описани от вещото лице в табличен вид /приложения № 1/, като е посочен вида на задължението, размерът и неговия падеж. Задълженията на дружеството към НАП към 09.02.2026 г. възлизат на общо 232408.62 лева/118828.64 евро и са възникнали в периода от м. 11.2019 г. до м. 03.2025 г., като 78084.87 евро от главницата е дължима по ревизионен акт № П-2220224121957-003-001 от 08.07.2024 г. Последното извършено към НАП плащане е от 13.10.2023 г., като с него са погасени задължения в размер на 600 лева по ревизионен акт от 08.07.2024 г. Освен установените публични задължения, вещото лице не установява други непогасени задължения на дружеството.

От извършения анализ вещото лице заключава, че дружеството има задължения към НАП, които не може да покрие, тъй като не осъществява дейност и няма входящ паричен поток.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до 4 следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи 5 показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение, всички коефициенти на ликвидност, съобразени със сферата на дейност на дружеството, са извън границите на референтните си стойности в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и към 31.12.2025 г. Излизането извън препоръчителните стойности на коефициентите за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. е преодоляно в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., в който период активите успяват да покрият задълженията на дружеството, поради което Съдът приема, че трайното и необратимо влошаване на показателите е към 31.12.2025 г., което поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите му от този момент.