Определение № 2186 от 01.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 01.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603993 по описа за 2025 година

Производството е по чл.243, ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от К. Л. И., срещу Определение № 1932 от 30.04.2025 г. постановено по НЧД № 1384/2025г., по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав. С определението първоинстанционният съд е потвърдил Постановление на прокурор от 09.01.2025 г., с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, ДП № 185/2024 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 16525/2024 г. по описа на СРП, водено за това, че на 03.05.2023 г. в гр. София, ул. „********* чрез възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие е причинил временно разстройство на здравето, не опасно за живота на К. Л. И., като деянието е извършено от полицейски служител, при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 вр. чл. 130, ал.1 НК.

В жалбата се навеждат възражения, че Определението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Жалбоподателят подробно излага своите твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е представил фактите по делото и че е било установено, че не е налице превишаване на правомощията на полицейските служители, довели до използването на огнестрелно оръжие. В допълнение е била използвана прекомерна сила при задържането му, което се явява нарушение на правата му, както и на чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Моли първоинстанционното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано и водено за това, че на 03.05.2023 г. в 1 гр. София, ул. „********* чрез възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота на К. Л. И., като деянието е извършено от полицейски служител, при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 вр. чл. 130, ал.1 НК.

С Постановление от 09.01.2025 г. наблюдаващият прокурор от СРП е прекратил производството на основание чл. 243, ал.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, след като подробно е описал установената според него в хода на разследването фактическа обстановка и е обсъдил събраните по делото доказателства.

Постановлението за прекратяване е било връчено на К. Л. И., като същият го е обжалвал в законоустановения срок пред СРС, като първоинстанционният съд е издал нарочен акт – Определение № 1932 от 30.04.2025 г. постановено по НЧД № 1384/2025г., по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав, с което е потвърдил постановлението за прекратяване.

Именно това определение е предмет на въззивна проверка в настоящото производство пред въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като произхожда от процесуално легитимирано лице – пострадал и е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК. При разглеждане по същество на депозираната жалба въззивният съд приема, че същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма. Съдът има правомощието да прецени законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като установи дали разследването е било достатъчно пълно и изчерпателно; дали има възможности за събиране на нови доказателства; дали фактическите изводи, достигнати от прокурора, съответстват на събраните доказателства; дали са били допуснати съществени процесуални нарушения; дали правилно е приложен законът. И по-конкретно евентуалната порочност на постановлението, изразена включително и в неговата неправилност, е предмет на съдебна проверка. Макар и съдът да не може да дава указания какво обвинение против кое лице следва да се повдигне, може да посочи евентуално допуснати пороци, след отстраняването на които прокурорът следва сам да вземе решение по тези въпроси.

Въззивният съд при извършената от него проверка на първоинстанционното 2 определение, намира, че е налице формално произнасяне с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, който не съответства на изискванията за мотивиране на постановяваните от съда актове, т.е налице е липса на мотиви в обжалваното пред него определение на СРС .Това е така, тъй като в същото липсва излагане на възприета от съда и установена по делото фактическа обстановка, а съществува само предполагаема такава, както и не е налице анализ на събрания по делото доказателствен материал, който изобщо не е посочен, при което липсват изцяло и обосновани правни изводи, относно сочения краен извод, че са налице основания за потвърждаване на прокурорското постановление, с което е било прекратено наказателното производство по делото. Липсата на изложена фактическа обстановка, необсъждане на събрания доказателствен материал, както и излагане на обосновани правни изводи се явяват съществени нарушения на процесуалните правила и води до невъзможност за упражняването на съдебен контрол от въззивния съд.

С оглед на изразеното становище по съществото на делото от състава на СРС , макар и немотивирано, делото следва да се върне на СРС за изготвяне на мотивирано определение от друг състав на съда.

Предвид изложеното и след като провери в цялост атакувания съдебен акт, въззивният съд, намира определението на СРС за неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което счита, че същото следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за произнасяне от друг състав на съда.

Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 НПК Софийският градски съд, IX-ти въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1932 от 30.04.2025 г. постановено по НЧД № 1384/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 състав, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК е потвърдено Постановление на прокурор от 09.01.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 185/2024 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 16525/2024 г. по описа на СРП.

ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне от друга състав на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3