Решение № 20510 от 12.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20510 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110141019 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 94237/29.08.2025 г. по описа на СГС от Р. И. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С* срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * гр. София, ул. „Я*, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че за периода от 01.05.2021 г. до 29.08.2024 г. между Р. И. С., ЕГН ********** и „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * не са съществували облигационни отношения за доставка и заплащане на топлинна енергия и за дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „С* В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е подал заявлението по чл.410 ГПК като има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36816/2024 г. по описа на СРС срещу него. Твърди, че липсват облигационни отношения между страните за периода, за който е подадено заявлението, а именно 01.05.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място твърди, че искът е недопустим, тъй като липсва правен интерес от водене на настоящото производство. По същество оспорва иска. Твърди, че между страните е налице облигационно отношение, тъй като същият е собственик на процесния имот и е потребител, съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Като основание твърди, че е собственик на апартамент в гр. София, ж.к. Студентски град, бл.7 А, ет.7, ап.70.

1

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се явява лично. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Твърди, че освен акт за собственост следва да се установи и доставката на енергия. Поддържа исковата молба в писмени бележки. Моли да не се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, тъй като ответникът имал много.

В допълнителна молба, ответникът поддържа ОИМ. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от водене на това дело.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира правоотношението (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС), а именно, че ответникът е собственик на процесния апартамент и като такъв е потребител на топлинна енергия и въз основа на закона има облигационни отношения.

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Не е основателно твърдението на ищеца, че следва съдът да преценя дали ищецът има правен интерес да води делото, тъй като самият той не е знаел.

Видно от служебно направената справка в ЕИСС се установи (л.32-102 от делото), че ответникът подава заявление по чл.410 ГПК, след което ищецът подава възражение по чл.414 ГПК и делото преминава в това по чл.422 ГПК. За периода от 01.01.2022 г. до 01.07.2025 г. в СРС са образувани следните дела: ч. гр. д. № 65894/2022 г., гр. д.№ 20298/2023 г., гр. д. № 13517/2024 г., ч. гр. д. № 36816/2024 г., гр. д. № 64762/2024 г., г. д. № 2

52970/2023 г. До постановяване на краен съдебен акт по иска по чл.422 ГПК или до влизане в сила на заповедта, при липса на възражение по чл.414 ГПК или до предявяване на иска, ищецът в настоящото производство, длъжник и ответникът по цитираните дела, предявява отрицателен установителен иск, че не дължи вземането или че липсва правоотношение с ответника по настоящото дело. При това всички тези дела, вместо да бъдат спрени по чл.229, т.4 ГПК, са прекратени.

Съдебните състави са възприели въпросът, който ВКС е разгледал в Определение № 318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108 - 2019 г., г. к., ІV Г. О. е „Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?“. По този въпрос са постановени и в идентичен смисъл, решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. по описа ВКС, IV г.о. и определение № 154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о ., както и служебно известните решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 1501/29.12.2014 г. по гр.д. № 5176/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. и в отговор на прания въпрос ВКС е приел следното: Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането.

Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че вземането е 3 безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила.

Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл.

126, ал. 1 ГПК.

При това положение, всички цитирани дела, образувани по искане на ответника срещу ищеца, са прекратени, заради подаден ОИУ. След прекратяване на исковите или заповедните производство, ищецът прави оттегляне на ОИУ. И така никога не е решен въпросът за наличието на облигационно правоотношение между страните.

Така ищецът използвайки формално разрешени от закони средства – да предявява отрицателен установителен иск, извършва неправомерни действия – възпрепятства кредитора да си потърси вземането. Извършва допустими, предвидени в закона цели – предявява иск в срока за възражение по чл.414 ГПК, в срока за подаване на искова молба по чл.415 ГПК или вече по висящ процес по чл.422 ГПК. От друга страна, същият оттегля исковата си претенция по ОУИ и неговото дело се прекратява. Макар и с допустими процесуални средства, ищецът не цели да се реши проблем/спор между страни със силата на пресъдено нещо за наличието на облигационно правоотношение, но въпреки това използва предоставените от закона способи и процесуални инстР.ти. Това е така, защото след прекратяване на другите производство, ищецът оттегля своята претенция.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че настоящото производство е допустимо. Налице е правен интерес от водене на настоящото дело, защото веднъж за винаги ще се реши със силата на пресъдено нещо дали ищецът и ответника са в правоотношения.

Това ще спре подаването на последващи искови молба, на основание чл.299 ГПК. Следва да се отбележи, че настоящото производство е образувано след препращане на делото от СГС. След служебно справка в публичните регистри на СГС, настоящият съдебен състав установи, че ищецът подава непрекъснато ИМ и до СГС, освен до СРС, като крайните резултат не е акт по същество, а цели шиканиране на процеса и да използва правни инстР.ти, с които се преследва забранена от закона цел – злоупотреба с право. Така с настоящото решение, съдът ще реши със СПН въпросът за спора между страните и ще възпрепятства подаването на искови молби от ищеца до СРС и СГС.

От юни 2021 година до постановяване на настоящия съдебен акт, делата с този ищец са над 20. Видно от изпратеното дело от СГС, ищецът предизвиква т. нар. масови отводи.

4

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Иисковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед изложеното, че ищецът злоупотребя с процесуални права по чл.3 ГПК, съдът приема, че следва да приложи даденото в Определение № 1019/05.03.2025 г. по ч. гр. д. № 1940/2024 г. по описа на ВКС.

Видно от материалите по делото, ищецът непрекъснато подава неоснователни молби както пред СГС, така и пред СРС, използвал е неприлични думи срещу съдебните състави. Освен това е налице злоупотреба с право, с оглед изложеното по-горе. Злоупотребата с право се изразява в подаване на верига от ОУИ, с които явно и целенасочено се препятства разрешаване съществуващия между страните спор. Системно се депозират молби в незавършен вид и, независимо от последователните усилия, ищецът оттегля исковете си, след прекратяване на делата, заведено от ответника към него. Въпреки, че ищецът сам е сезирал съда да реши въпросът със СПН за ОУИ.

При определяне размера на глобата, съдът взе предвид материалното състояние на ищеца, поради което определи глоба в минимален размер от 50.00 лева. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС сумата от 50.00 лева като глоба представляваща за злоупотреба с право.