Определение № 208 от 29.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. С., 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20242200600265 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Образувано е по частен протест, депозиран от прокурор при Районна прокуратура Я. против протоколно определение № 464/18.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 1317/2023 г. по описа на Районен съд - С..

С атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 18.03.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, които са довели нарушаване правото на защита на подсъдимия Е. Й. С., което не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство, поради което и на основание чл.249 ал.1 и ал.2 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура - Я. за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила.

В частния протест, по повод на което е образувано настоящото производство, депозиран от прокурор от Районна прокуратура - Я. в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се подробни и конкретни съображения и доводи в подкрепа на тези оплаквания, като се обосновава тезата, че на проведеното досъдебно производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Оспорват се доводите в атакуваното определение, че 1 по отношение на подс. С. не е проведен безпристрастен и обективен процес, тъй като разследващият полицай от РУ на МВР - Я., който е провел разследването, е познавал съпруга на пострадалата Ж. Х. М. — инженер М.Г.М. - вещо лице, автоексперт, с когото разследващия полицай е работил. Заявява се, че не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните права на обв. С.ь доколкото служебната дейност на разследващия полицай със съпруга на пострадалата Ж. Х. М. не е основание да се приеме, че разследването е осъществено от пристрастен и необективен орган при липса на конкретни обстоятелства при наличието на които разследващият орган или прокурорът могат да се считат за предубедени или пряко или косвено заинтересовани. Сочи се, че такива обстоятелства следва да са конкретни - наличие на особени лични отношения с лица, които са страни по делото, което може да създаде съмнения за предубеденост или косвена заинтересованост при произнасяне по съществото на правния спор, както и да възпрепятстват вземането на решение по вътрешно убеждение, основано на преценка на данните по делото и закона. Твърди се, че посочените основания не следва, и не могат да произтичат единствено от надлежно изпълнение на възложени служебни задължения с роднина на лице по делото, като в казуса не е налице и отношение на власт и подчинение, с оглед естеството на заеманите професионалните позиции от разследващия орган и вещото лице – автоексперт т.е. за да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК винаги е необходимо същата да бъде изпълнена с конкретно съдържание, което да налага извода, че разследващия орган не може да бъде обективен и безпристрастен при провеждане на разследването. Заявява се, че сам по себе си фактът, че е следвало да извърши разследване при което пострадалата Ж. Х. М. е съпруга на автоексперт инженер М.Г.М., който е от състава на вещите лица, с които разследващият орган е единствено в епизодични служебни отношения, било и приятелски такива, не е достатъчен да обоснове самоотвеждане на разследващия орган от извършване на разследването по делото на това основание, без наличие на други конкретни обстоятелства, обосноваващи заинтересованост или предубеденост.

Настоява се за отмяна на атакуваното определение на Районен съд - С., постановено в разпоредително заседание и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпило писмено възражение от подсъдимия чрез неговия защитник, в което се оспорват доводите и искането в частния протест, депозиран от прокурор от Районна прокуратура – Я.. Във вързажението се заявява, че конкретния казус поставя на вниманието на съда съществен въпрос свързан с основни начала на наказателното производство, както и с правото на справедлив процес по смисъла на постоянната практика на ЕСПЧ и стриктното съблюдаване правата на защитата, които норми за били погазени от наблюдаващия прокурор. Твърди се, че още при образуването на досъдебното производство, назначеният разследващ полицай си е направил самоотвод поради близко познанство със съпруга на счетеното за пострадало лице като изрично е посочил, че служебните отношения, в които се намира с М.М. съвсем естествено се отразяват и към отношението ми към неговата съпруга, която е пострадала в производството, като това отношение вече е 2 изградено, факт е от обективната действителност и е с характер на предубеденост. По този повод се отправя упрек към прокурора, че неоснователно не е уважил самоотвода на разследващия полицай и това е довело до нарушаване на правата на обвиняемия в досъдебното производство. Акцентира се на обстоятелството, че внасяне на делото за разглеждане в Pайонен съд - Я. при така проведеното разследване и повдигнато обвинение, всички състави на съда са си направили отводи именно поради факта, че пострадалото лице е в граждански брак с вещо лице, с когото съдиите били в добри отношения и което вещо лице е именно същото лице, с което отношенията на разследващия полицай са мотивирали неговия неуважен самоотовод. Заявява се, че при тези данни се налага извода, че на разследващия полицай е било наложено и същия е бил на практика заставен да води разследването по конкретното досъдебно производство, което така несъмнено е опорочено поради съществено нарушаване правата на привлеченото като обвиняемо лице, тъй като разследването е водено от лице, което категорично е заявило, че му е невъзможно да остане безпристрастно, респективно му е и невъзможно да бъде обективно. В тази връзка се сочи, че в атакуваното протоколно определение съвсем правилно съдебният състав на Pайонен съд - С. е посочил, че както по българското така и по Европейското законодателство, всяко лице има право на безпристрастен, справедлив и обективен процес, по който да бъдат изследвани както обвинителните, така и оправдателните доказателства, а в случая по отношение на привлеченото като обвиняемо и предадено на съд лице не е проведен такъв процес.

Подаденият протест се определя като неоснователен, тъй като изложената от наблюдаващи прокурор теза противоречи на основни принципи на наказателния процес, а именно да не се допуска никакво съмнение за предубеденост при провеждането на наказателно производство, а в случая дори не може да има и никакви съмнения, че е налице предубеденост и отсъствие на безпристрастност, предвид изричните изявления на самия разследващ полицай. Настоява се подадения частен протест да бъде оставен без уважение.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частния протест, депозиран от прокурор при Районна прокуратура - Я., като обсъди изложените в него доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери, че частният протест е неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

Първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия Е. Й.

С., което по преценка на съда не може да се отстрани в хода на съдебното производство.

Районният съд е приел в определението си постановено в хода на разпоредителното заседание, проведено на 18.03.2024 г., че в хода на досъдебното производство неоснователно не е бил уважен самоотвода на разследващия полицай, въпреки изричното изявление на последния, че поради познанството си със съпруга на пострадалата той няма да бъде обективен и ще бъде предубеден при провеждането на разследването. Въз основа на 3 това е направен извод, че в конкретния случай по отношение на подс. С. не е бил проведен такъв безпристрастен и обективен процес и това е довело до съществено нарушаване на процесуалните му права вкл. на правото му на защита.

Настоящата инстанция напълно споделя тази констатация, а именно, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че разследването е било проведено от лице, за което не просто е било налице съмнение относно неговата обективност и предубеденост,а което изрично писмено е заявило, че поради посочените обстоятелства /познанството си със съпруга на пострадалата/ не може да бъде обективен и е предубеден.

В тази връзка макар принципно правилни да са възраженията в протеста, че съмненията относно обективността и непредубедеността трябва да почиват на конкретни факти и обстоятелства, в настоящият случай е налице такава конкретика – познанството и близките отношения със съпруга на пострадалото лице, още повече, че тук става въпрос не само за съмнения, а за категорично и изрично манифестиране от страна на разследващия полицай, че той е предубеден и не може да бъде обективен при извършваното разследване, именно с оглед на посочените конкретни обстоятелства.

В този смисъл следва да се има предвид и обстоятелството, че всички съдии от Районен съд – Я. по искане на защитата на подсъдимия са се отвели от разглеждането на делото, образувано по внесения от прокурора обвинителен акт, именно с мотив, че се познават служебно със съпруга на пострадалото лице.

Правилна и законосъобразна е преценката на първата инстанция, че всяко лице има право на безпристрастен, справедлив и обективен процес, по който да бъдат изследвани както обвинителните, така и оправдателните доказателства, а в конкретни яслучай по отношение на подс. С. такъв процес не е бил проведен, доколкото разследването е следвало да бъде проведено от непредубеден и незаинтересован разследващ полицай, което не е сторено.

Основателно е и възражението на защитата на подсъдимия, че на разследващия полицай е било наложено и същия е бил на практика заставен да води разследването по конкретното досъдебно производство, което така несъмнено е опорочено поради съществено нарушаване правата на привлеченото като обвиняемо лице, тъй като разследването е водено от лице, което категорично е заявило, че му е невъзможно да остане безпристрастно, респективно му е и невъзможно да бъде обективно.

Поради това и като краен резултат принципно правилно и законосъобразно съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите.

В тази връзка следва да бъде оставен без уважение протеста на прокурор от Районна прокуратура - Я. против протоколно определение № 464/18.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 1317/2023 г. по описа на Районен съд - С..

4

Определението законосъобразно. на съда следва да бъде потвърдено като правилно и

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 464/18.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 1317/2023 г. по описа на Районен съд - С..