Решение № 477 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110207151 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. К. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. ***, срещу наказателно постановление (НП) № 8133/18.04.2023 г., издадено от В.

Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, като се твърди, че било издадено от некомпетентен наказващ административен орган. Излагат се и подробни съображения за издаването на процесното НП при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е ангажирана административната отговорност на санкционирания жалбоподател, т. к. той не може да е годен субект на вмененото му от страна на наказващия административен орган нарушение. Насочва вниманието на съда към необосновано високият размер на наложеното административно наказание 1

„глоба“, като се иска, алтернативно, изменение на оспореното НП, в частта с размера на санкцията. Липсва искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрк. Г. Н., редовно упълномощен. В пледоарията си по същество моли за потвърждаване на оспореното НП по изложените в депозирано писмено становище доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски. В депозираното писмено становище по същество на делото от юрк. Г. Н. се излагат мотивирани твърдения относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2023 г. в 15:17 часа на път II-18, км 33+600, преди разклона за бул. „Цариградско шосе“, жалбоподателят В. К. Ш. управлявал моторно превозно средство (МПС) с четири оси с две управляеми оси марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № ***, собственост на „В***“ ЕООД, като се придвижвал в посока от с. Чепинци към с. Лозен, когато бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които и актосъставителя – свид. Е. Л. С. на длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. В хода на проверката е установено, че водачът извършвал превоз на товари /пясък за бетон/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително) съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). Чрез измерване, извършено с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844, преминала надлежна последваща проверка и ролетка № 1304/18/5 м, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,38 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС било 25,515 тона, при максимално допустимо 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението било 6,515 тона.

Актосъставителят преценил, че е извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.

1, б. „а“ ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал.

1, т. 1 от Наредбата, поради което бил съставен АУАН № 0009466/17.03.2023 г. от свид. Е. С., в присъствието на свидетел и нарушителя (жалб. Ш.).

Съставеният АУАН е предявен и връчен на Ш., който го подписал без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН и при идентично възпроизвеждане на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП на В. Ш. било наложено административно наказание глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, като наказващият 2 административен орган посочил, че нарушението е извършено за първи път.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Е. С. и писмените – кантарна бележка за измерване № 2160; копие от свидетелство за регистрация на ППС – част II; копие на Пътен лист № 776458; копие на Експедиционна бележка № 330410195782; Трудов договор на жалбоподателя Ш.; декларация за съответствие на рулетка 1304/18/5м; Заявление за последваща периодична проверка на ел. везна DFWKR № 118844, ведно с удостоверение за одобрен тип и стикер за преминала периодична проверка; Заповеди за компетентност; Известие за доставяне на НП; товарителница от СПИДИ

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като приема, че същите са непротиворечиви и достоверни, като възпроизвеждат възприетите от него обстоятелства в изпълнение на служебните му задължения. Сочат мястото и начина на проверката, както и констатираното в нейния ход. Поради така изложеното, настоящият съдебен състав им даде вяра като достоверни и обективни.

Съдът кредитира и приобщените писмени доказателства по делото, същите са последователни, непротиворечиви и еднопосочни.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетелите в хода на съдебното следствие. Доказателствената маса в косонанс изгражда възприетата от съда фактическа обстановка, като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок – НП е връчено на жалбоподателя на 04.05.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена към АПИ на 10.05.2023 г., съгласно товарителницата от СПИДИ. Разгледана по същество е основателна, при частично споделяне на изложените възражения.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административно-наказателно производство.

Основното възражение в жалбата относно субекта на отговорност, за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е основателно.

3

Въпросите за субекта на отговорност и за реда за ангажиране на тази отговорност са били предмет на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. В цитираното Тълкувателно постановление е прието, че водачът който управлява извънгабаритно и/или тежко превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване (управление) въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал.

3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Отговорността на жалбоподателя действително е неправилно ангажирана за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, което се явява неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай се доказа, че жалбоподателят е осъществявал единствено фактическото управление на процесното ППС, като видно от доказателствата по делото, собственик на същото е „****“ ЕООД. Жалбоподателят няма качество на собственик на управляваното ППС или на лицензиран превозвач осъществяващ превоза.

Отговорността, която би могъл да носи е за нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос. При движение без разрешение водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (редакцията в сила от 03.01.2018 г.) – глоба от 500 до 3 000 лв. От изложеното до тук може да се направи извод, че няма как същият да е и субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, за което да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не може да е субект на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП (така и Р. № 33702/15.10.2025 по адм. д.

№ 7131/2025 г. АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г.

АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г. АССГ; Р. № 33705/15.10.2025 г. по адм. д. № 7329/2025 г. АССГ и др.), за което да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Следва да се отбележи, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана от инспектор при АПИ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, а не от компетентните органи при МВР, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Поради това и липсва възможност за изменение на обжалваното НП с приложение на правилната материално правна норма, без да се ограничи 4 правото на защита на санкционираното лице.

По гореизложените съображения така издаденото НП следва да бъде отменено, без да се разглеждат и обсъждат детайлно останалите възражения в жалбата.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят.

Доколкото не е направена изрична претенция за присъждането им, такива не се и дължат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8133/18.04.2023 г., издадено от В. Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата на В. К. Ш., ЕГН **********, за нарушение на чл. 26, ал.

2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд - София-град на основанията, предвидени в НПК, в 14дневен срок от съобщаването му на страните.