Решение № 29 от 04.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Враца, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20221400900162 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорни искове за заплащане на мораторни лихви за забава върху претендираните обезщетения с правно основание чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

В исковата молба ищците М. Б. Х., ЕГН ********** и Н. Й. П., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес гр.Враца, чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. ШАК, твърдят, че са законни наследници (първата от тях като преживяла съпруга, а втората – като фактически и отглеждана дъщеря) на починалия вследствие на ПТП Б. Ц. Х., ЕГН:**********, на 72 години. Поддържат, че н а 12.03.2022г., около 10:40 ч. в гр. Враца, *** ***, в междублоково пространство е настъпило ПТП, при което л.а марка “Фиат”, модел „Пунто“ с peг. № ВР *** СА, управляван от виновния водач А. З. Н., в резултат на двиЖ.е, несъобразено с разпоредбите наЗДвП, с несъобразена скорост блъска правомерно движещия се по пешеходна пътека пешеходец Б. Ц. Х..

Вследствие на удара Б. Ц. Х. е получил тежки травми, изразяващи се във фрактура на черепа и мозъчен вътрешен кръвоизлив, с опасност за живота и въпреки усилията на медицинския екип на МБАЛ „Г.Странски“ гр. Плевен, умира на 14.03.2022г. Посочва, че във връзка с процесното ПТП е издаден 1

Констативен протокол с рег. № 967 000 - 2729/15.03.2022г. и е образувано ДП № 270/2022г. по описа на РУ на МВР Враца, пр.пр. по описа на РП Враца, в последствие изпратено към ОП Враца. Изтъкват, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. с марка “Фиат”, модел „Пунто“ с p e r. № ВР *** СА между виновния водач и ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с полица № BG/06/121002615248, начална дата на покритие 08.09.2021 г. и крайна дата на покритие 07.09.2022г. Твърдят, че на основание чл. 380, ал.1 от КЗ на 04.07.2022г. са депозирали писмена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на Б. Ц. Х., по която е образувана преписка № 43072952200116 от 12.07.2022г., по която са получили отговор от ответника с искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне, като до момента на предоставянето няма основание да изплати застрахователни обезщетения, който отговор приравняват на отказ, съгласно чл. 496, ал.2, т.2 КЗ. Поддържат, че със смъртта на Б. Х. са изгубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, център на тяхното семейство любим човек, съпруг, баща, приятел, единствен родственик за Н., с оглед на силната емоционална връзка, която са имали с него. Посочват, че Б. Х . се е грижил за тях през целия си живот, същият е бил деен, работлив и се е грижил, както финансово, така и морално и емоционално за съпругата си и за Н., която е била негова фактическа дъщеря, оставена без майка - неговата сестра. Изтъкват, че са разчитали на него за всичко, че винаги са се съветвали с него, като най - възрастен човек в семейството, с най-много житейски опит и знания, ръководили са се от неговите съвети. Твърдят, че към настоящият момент страдат от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока; преди настъпилото събитие са била контактни, радвали са се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и приятели, а в момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания. Поддържат, че Н. не е имала в живота до себе си собствен баща, като тази роля е играел за нея вуйчо й Б., брат на майка й, че след смъртта на майка й през 2006г. официално Б. поема грижата и възпитанието й, родителските грижи и права, като неин попечител и започват да живеят заедно, като семейство в дома на Б.. Посочват, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия им бъдещ живот, че е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика.

Молят съда, да осъди ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК:

* * * да заплати: на М. Б. Х. сумата 200 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния 2 съпруг; на Н. Й. П., ЕГН: **********, сумата 26 000,00 лв., частичен иск от 200 000 лв., съгласно изменението с молба вх. № 7006 от 29.11.2022г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния баща, ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.07.2022г. до окончателното й изплащане, ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от 26.07.2022г. до окончателното изплащане.

В съдебното заседание с протоколно определение, по искане на ищцовата страна съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, допусна изменение в размера на предявения от Н. Й. П. иск за неимуществени вреди като увеличи същия от 26 000 лв. на 200 000 лв.

Ответникът "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, гр. София, чрез юрк. В. Й., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Не оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/06/121002615248, сключен относно л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № ВР *** СА, към датата на процесното събитие. На първо място, оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликга: че водача на посочения лек автомобил с действията си е причинил смъртта на родственика на ищците, тъй като, с оглед висящото към момента наказателно производство и липсата на влязъл в сила окончателен съдебен акт, не е установено водача да има вина за настъпването на процесния деликт; не е установена противоправността на действията му, съответно - не е установено наличието на причинно-следствена връзка между извършените от него действия и настъпилия вредоносен резултат. Алтернативно, въвежда възраЖ.е за съпричиняване от страна на починалия родственик на ищците, като твърди, че с поведението си, като пешеходец, не е спазил разпореденото от ЗДвП поведение за пешеходците, а именно: преди да навлязат на платното за двиЖ.е, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за двиЖ.е; да не навлизат внезапно на платното за двиЖ.е; да не пресичат платното за двиЖ.е при ограничена видимост; да пресичат само на обозначените за това места, както и че нарушавайки правилата за двиЖ.е, е станал причина/допринесъл е за настъпването на процесното произшествие и съответно - за настъпването на негативните за самия него последици. На второ място, оспорва твърдението, че за ищците настъпилото събитие е предизвикало дълбок психически дискомфорт, че са били лишени от морална опора и материална подкрепа и твърдението за изключителна привързаност между починалото лице и ищците. По отношение на ищцата Н. Й. П. оспорва твърдението, че е била създадена връзка между 3 нея и починалия Б. Х. като между баща и дъщеря и че е била отглеждана от него, че той е имал ролята на баща в живота й. Алтернативно - в случай, че се установи да са били създадени близки отношения между тях двамата, то счита, че съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че към датата на процесното събитие тази ищца е била пълнолетна, вероятно вече е имала собствено семейство - партньор и деца, за което се е грижила, т.е. близката емоционална и душевна връзка, обичайно изградена между родител и детето му, е била също обичайно и напълно по естествен начин трансформирана поради житейските събития и техния естествен ход. Оспорва също и твърдението, че ищцата Н. Й. П. е живеела заедно с починалото лице Б. Х. и неговата съпруга, с оглед нелогичността на това твърдение с посочения адрес - апартамент и бройката на лицата, за които се твърди да са живеели едновременно в него - по ТД № 161/2022 г. на ОС Враца се твърди, че там са живеели и двамата сина на починалото лице, заедно със съпругите си и децата си. Оспорва също и твърденията, че починалия е работил към датата на смъртта си, че се е грижил финансово за съпругата и племенницата си. На трето място, ответникът оспорва и размера на исковете, като завишени по размер, не съответстващи на действително претърпените морални вреди от страна на ищците и не съобразени с критерия „по справедливост“ и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи. Оспорва също и тезата, изложена в исковата молба, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид нарастващата инфлация в страната, като бъде приложена към размера на обезщетението и съответно на инфлационния индекс бъде увеличено обезщетението, като излага конкретни съобраЖ.я в тази насока. На последно място, оспорва акцесорния иск за присъждане на лихва, като твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като от страна на претендиращото лице не е представено доказателство за наличието на основание на претенцията на обезщетяване, т.е. за наличието на елементите от фактическия състав на деликта. Намира също направеното двойно искане за законна лихва върху една и съща главница за абсурдно и противоречащо на изначалната функция и основание на присъждането на законна лихва за забава. Моли съда, да отхвърли предявените срещу него искове изцяло като неоснователни и недоказани ведно с всички законови последици; алтернативно, в случай, че съдът намери основание за присъждане на обезщетение, да намали претендирания размер на обезщетенията до такъв, съобразен с конкретните обстоятелства в настоящия случай, със съдебната практика при определянето на обезщетение по аналогични случаи, както и с приноса от страна на починалото лице към настъпването на деликта, както и да му присъди сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищците.

В същата, във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото лице, твърдят, че Б. Х. е спазил всички правила за двиЖ.е по пътищата.

Относно оспорване наличието на описаните от тях по вид и характер болки и 4 страдания смятат, че са ангажирали съответните доказателства и доказателствени искания, с които да ги установят. Считат също, че претендирания размер на обезщетенията е справедлив и отговаря на съдебна практика в България; че посочването на възрастта на починалия, като обстоятелство, което следва да се вземе предвид в отрицателна посока при преценка на размер на дължимо обезщетение, е дискриминационно, както и тълкуването, че при тази възраст пострадалия не е могъл да се грижи за семейството си, както и че макар и да са сменяли адресните си регистрации, са били заедно в едно домакинство, на един адрес в бащината къща и не са се разделяли, което и обуславя силната им привързаност един към друг.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата молба и излага кратки съобраЖ.я в тази насока.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: