Решение № 3299 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3299 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211617 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от пълномощник на М. Д. П., ЕГН:

********** срещу Наказателно постановление (НП) № ***/15.06.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.06.2023 г., около 03:05 часа в с. Балша, ул.

„Банишора”, отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, защото описаната в него фактическа обстановка не съответства на действителността.

В подкрепа на този довод са посочени данни за това, че жалбоподателят не е управлявал МПС в момента на проверката, а е имало друг водач, който познат за жалбоподателя с имена Н.Н..

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от адв. С. С., който поддържат жалбата и искането за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител, в които се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, въз основа на които се отправя искане до съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

При оценката и анализа на доказателствената съвкупност по делото се установява, че на 02.06.2023 г., около 03:05 часа, в с. Балша, на ул. „Банишора” (4-та), като водач на товарен автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, М. Д. П., ЕГН: **********, е спрян принудително от екип на 02 РУ СДВР, след което на място бил извикан екип на ОПП СДВР и към водача на товарния автомобил била отправена покана да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер № 7510 № 0214, на което водачът категорично отказал да бъде проверен. На водача М. Д. П. е издаден талон за медицинско изследване с номер 0151357 за ВМА – гр. София, след което П. отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Издадена е заповед № 23-4332-002634 от 07.07.2023 г. на полицейски инспектор при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на М. Д. П. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане. На М. Д. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 969649 от 02.06.2023 г., екземпляр от който е връчен на П.. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № ***, което не е било връчено на П.. На 02.08.2024 г. е подадена жалба срещу НП, по 2 повод на която на 15.08.2024 г. е образувано настоящото съдебно производство.

Описаната фактическа обстановка се установява без съмнение при анализа на достоверните доказателства по делото. В хода на административнонаказателното производство и в хода на съдебната процедура са събрани следните доказателства:

Гласни доказателствени средства:

Показания на свидетелите П. П. Димиров /л. 70-71/; А. В. Д. /л. 102/;

Писмени доказателства: Талон за медицинско изследване № 0151357 /л. 8/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества /л. 9/; докладна записка /л.

10/; справка картон на водача /л. 13-16/; заповед за преназначаване на държавен служител /л. 17/; заповед № 8121К от 23.10.2019 г. /л. 18/; акт за встъпване в длъжност /л. 18 гръб/; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. /л.

19-20/; АУАН № 969650 /л. 42/; талон за изследване № 0151358 /л. 44/; заповед за прилагане на ПАМ /л. 52/;

Експертизи: Почеркова експертиза /л. 34-38/;

Показанията на свидетелите са достоверни гласни доказателствени средства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и напълно кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля П. Д. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения е подписан процесния АУАН като свидетел. На 02.06.2023 г. свидетелят работил във 02 РУ СДВР на длъжност мл. инспектор, когато водачът на МПС по съставения АУАН категорично отказал да бъде проверен за алкохол.

От показанията на свидетеля А. Д. се установява, че заедно с Л.Н. били част от полицейски екип при ОПП СДВР, при което съдействали на екип от 02 РУ СДВР, които спрели водач на МПС и искат той да бъде изследван за алкохол и наркотични вещества. При пристигане на място екипът от 02 РУ СДВР им посочил водача на МПС, след което той категорично отказал да бъде изпробван за алкохол и наркотични вещества. Екипът от ОПП СДВР съставили талон за медицинско изследване, след което водачът бил закаран за извършване на медицинско изследване.

Заявените от свидетелите обстоятелства по случая се подкрепят от 3 писмените доказателства по делото, като не се установяват никакви противоречия. Действително, към момента на извършване на проверката е присъствало лице с имена Н.Д.Н, за когото видно от съставената докладна записка става ясно, че е бил пътник в товарния автомобил, управляван от жалбоподателя П.. Ето защо, за да формира изводите си относно значимите факти, съдът взима предвид показанията на свидетелите по делото и приобщените писмени доказателства, като не споделя твърдението на жалбоподателя за това, че не той, а посоченият Н.Н. е управлявал автомобила.

Установява се, че жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок. Срочността на жалбата следва от установения чрез почерковата експертиза факт, че не жалбоподателя, а друго лице е подписало разписката за връчване на НП, т. е. НП не е било връчено на жалбоподателя, респ. срокът за обжалването му не е започнал да тече.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.

Компетентността на органите, издали двата основни за производството акта – АУАН и НП, се установява по безспорен начин от представените по делото заповеди за компетентност. Същите са издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението. От НП се установява описание на фактическа обстановка, която кореспондира с изводимата от доказателствата по делото, респ. с обективната действителност. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му 4 бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.” . Установено без съмнение е, че на посочените в НП дата, време и място, жалбоподателят П., в качеството си на водач на МПС е отказал спрямо него да бъде извършена проверка относно употреба на алкохол. При това поведение законосъобразно е санкциониран по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а с оглед отегчаващите обстоятелства по делото, вкл. че е бил във видимо нетрезво състояние и без лични документи, справедливо са му наложени административни наказания в максимален размер. Установеното поведение на жалбоподателя от 02.06.2023 г., около 03:05 часа, разкрива много висока обществена опасност и не търпи каквото и да е снизхождение, поради което следва да се санкционира с налагане на съответните административни наказания в максимален размер. В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване на нарушенията и относно санкционирането им.

При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.

При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е разполагала с правото да претендира юрисконсултско възнаграждение и го е упражнила. Ето защо в полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. При неоснователност на жалбата, М. Д. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС направените в 5 хода на съдебното производство разноски за почеркова експертиза, възлизащи в размер на сумата от 503,82 /петстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № ***/15.06.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на М. Д. П., ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.

3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.06.2023 г., около 03:05 часа в с.

Балша, ул. „Банишора”, отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН: **********, да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд, направените в хода на съдебното производство разноски за почеркова експертиза, възлизащи в размер на сумата от 503,82 /петстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/ лева.