Решение № 262893 от 05.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ град

София, 05. 09. 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл. с-я СТОЙЧО

ПОПОВ при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1282/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по реда на чл.

258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 21. 10. 2020 год., постановено по гр. д. № 26677/2019 год., е отхвърлен предявен от К.А.А. отрицателен установителен иск, че за ответника не съществува правото на принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 09. 07. 2014 год. са сумите, следват. С решението ищецът е осъден за разноски на ответника в размер на 100 лева.

С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НТА ИЩЕЦА се обжалва решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и мотивите за приложимата давност са в противоречие със закона.

Иска се отмяна изцяло на съдебния акт и постановяване на решение, с което да се уважи отрицателния установителен иск на жалбоподателя.

Съдът неправилно е решил спора, като е обосновал теза, че заповедта за изпълнение притежава СПН.

Целта на заповедното производство е да се признае единствено изпълнителна сила на безспорни вземания.

Образуваното изпълнително дело се е перемирало на 24. 01. 2017 год. поради бездействие на кредитора.

Излагат се съображения.

Претендират се разноски.

Въззиваемият ответник редовно уведомен не взема становище в законоустановения срок.

Страните на правят доказателствени искания.

Постановено е определение по чл. 267 ГПК, към мотивите на което съдът препраща с настоящите, с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

С бланкетна молба от 17. 02.

2022 год. ответникът иска постановяване на решение за отхвърляне на жалбата с потвърждаване на решението, което счита да е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въпреки допустимост и редовност, жалбата се явява неоснователна.

Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл.

272 ГПК.

Решението е правилно, по следните съображения :

С проекта за доклад, финализиран да е окончателен без възражения за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени обстоятелствата, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, че за принудителното събиране на сумите по ИЛ по молба на ответника е образувано и. д., като ответникът претендира заплащането на исковите суми от А..

ИЛ е издаден на 09. 07. 2014 год. за процесните суми, които ищецът претендира да не дължи. Молбата за образуване на и. д. е на ответника, без да посочва изпълнителни способи, а е направил възлагане по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ и определяне на изпълнителния способ.

По и. д. са направени съответни справки и е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 27. 01. 2015 год.

Наложени са запори върху банкови сметки на длъжника, като запорното съобщение е получено от трето лице банка на 13. 011. 2015 год.

Банката е потвърдила наложения запор.

С постановление е наложена и възбрана върху недвижим имот на длъжника, считано от 24. 01. 2015 год.На 12.

03. 2020 год. производството е прекратено по чл. 433 ал. 1 8 ГПК.

Не е спорно обстоятелството между страните, че ЗИПЗ по чл. 410 ГПК е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителния лист.

Първото действие е извършено на 08. 01. 2015 год., а последното на 24. 01. 2015 год., което също не е спорно по делото обстоятелство.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо или формира поне т.нар. правоустановително действие и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

В този смисъл е Определение №

214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.

Ето защо претенцията на ищеца, че не дължи на ответника сумата, за която е издаден ИЛ, правилно е отхвърлена като неоснователна от районния съдия.

Както районният съдия обосновано е приел влязлата в сила ЗИПЗ поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл. 414 ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта за безспорно.

Тя се ползва със СПН, по аргумент за противното основание на чл. 424 ГПК, в който аспект базовото оплакване на жалбоподателя е несъстоятелно.

В случая давността на вземанията е петгодишната, именно защото ЗИПЗ, макар и да не представлява съдебно решение, постановено в исков процес, прави вземането безспорно.

Ищецът е изложил твърдения за погасяване по давност на процесните вземания след издаване и влизане в сила на ЗИПЗ и в хода на и. д.

С подаване на молба за образуване на и. д. давността не се счита за прекъсната по чл. 116 буква в ЗЗД.

Представените писмени доказателства, приети и неоспорени от страните, установяват, че в хода на образуваното и. д. давността се е прекъсвала.

Първото прекъсване е на 08.

01. 2015 год., на която дата ЧСИ е наложил запори на банкови сметки на ищеца, преди изтичане на погасителната петгодишна давност, течаща от 09. 07. 2014 год.

Насетне по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия повече от две години, който срок е преклузивен, а прекратяването е по право.

Новата погасителна дейност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Последното изпълнително действие, стана реч по-горе в настоящите, е възбрана на недвижим имот на длъжника, извършена на 24. 01. 2015 год. Както правилно е определил и районният съдия новата петгодишна давност тече от 24. 01. 2015 год., тоест към 14. 05.

2019 год. петгодишната погасителна давност не е изтекла.

РЕШЕНИЕ № 254 ОТ 25.05.2022 Г.

ПО Т. Д. № 657/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ № 266732 ОТ 26.11.2021

Г. ПО В. ГР. Д. № 11317/2020 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и др.

Искът като неоснователен, поради гореизложеното, следва да бъде отхвърлен.

Според изхода на процеса разноски на ищеца въззивник не се дължат.

Разноски се дължат на ответника в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9b80015-9e35-4e6a-9757-410e58af51f2