Решение № 531 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Съдът е сезиран с жалба от И. И. М. срещу Заповед за задържане № 444зз-197/25.10.2024г., издадена от *** Пето РУ към ОДМВР-Пловдив, И. Х.

Ш.. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в нея не били посочени фактическите основания на задържането – действията на задържаното лице, сочещи на обосновано предположение за извършване на престъпление, което да доведе до задържането му. В тази връзка не било достатъчно да се посочи цифровото и текстовото съдържание на правната норма. На следващо място счита, че заповедта не е съобразена с целта на закона, тъй като не е била налице опасност да се възпрепятства наказателното производство. Счита още, че при наличие на образувано досъдебно производство задържането по чл.72 ЗМВР е недопустимо, като вместо това може да има задържане за 72 часа от прокурора или по чл.64 НПК от съда. Моли за отмяна на заповедта за задържане и претендира разноски.

Органът, издал заповедта е взел становище за нейната правилност и законосъобразност и също претендира разноски.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, като отговаря на изискванията на чл.150 АПК.

По същество жалбата е основателна по следните съображения.

На първо място, установява се от приложените писмени доказателства и 1 от заповедта за задържане, че към момента на задържането е имало образувано досъдебно производство № 442/25.10.2024г., образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетел, за престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Впоследствие, с постановление, прокурор е разпоредил ДП да се води за престъпление по чл.143, ал.1 НК. Съгласно посоченото в оспорената заповед основание - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Смисълът на тази норма е да се обезпечат последващите способи за разследване съпричастността на това лице към извършено престъпление и евентуалното ангажиране на наказателната му отговорност. На този ранен етап, когато за определено престъпление има само данни и налагането на санкционни мерки е немислимо, задържането не може да бъде с никаква друга цел от посочената.

При това положение на изследване подлежи въпросът дали задържането е извършено с вложената в закона цел. Доколкото вече е било образувано досъдебно производство и е бил разпитан свидетел, способите за разследване съпричастността на жалбоподателя по определени инкриминирани факти е следвало да се реализират именно в рамките на досъдебното производство и по правилата на НПК – чрез привличане на жалбоподателя като обвиняем, чрез разпита му като обвиняем. За обезпечаването на тези действия не е било нужно задържането на жалбоподателя, който е установен на адреса си и не е оказал никаква съпротива при задържането съгласно докладна записка под № 13 в описа на досъдебното производство. Нещо повече, и след извършеното задържане и освобождаване на жалбоподателя, тези действия не са били извършени в продължение на повече от два месеца, вкл. към края на съдебното дирене в настоящото съдебно производство.

От друга страна, от представените пред съда писмени доказателства, не може да се направи извод дали срещу задържаното лице действително е имало данни за извършено престъпление и въз основа на какви конкретни факти. В тази връзка е приложена единствено докладна записка под № 4 в описа към досъдебното производство, според която срещу жалбоподателя била подадена жалба от *** че същият й се заканил, че ще я потроши от бой, ако не му предаде парична сума в размер на 2800 лв. Тази докладна записка не е подкрепена с доказателства, нито с действия на органите на досъдебното производство по привличане на И. М. по това обвинение, а дадените от задържания обяснения са в друга насока. При това положение съдът не може да направи категоричен извод за наличие на обективни данни, че лицето е извършило престъпление. Не са налице и другите хипотези на чл.72, ал.1 от ЗМВР.

На следващо място, в заповедта за задържане не са посочени фактическите основания на задържането, а именно – въз основа на какви факти е задържано лицето. Такива факти е следвало да бъдат например – че е казал на *** че ще я потроши от бой, ако не му предаде 2800 лв. Посочването на правна норма и изписването с думи на състава на определено престъпление не съставлява фактическа обосновка на заповедта. Това важи с още по-голяма 2 сила, като се има предвид, че квалификацията на престъплението, за което се води досъдебното производство, е изменена с постановление на прокурора.

При това положение остава неясно за данни в извършването на какво престъпление е задържано лицето.

Следва да се посочи, че са нарушени и някои процесуални правила. В декларацията на задържаното лице отсъства заявление дали желае да се ползва от телефонно обаждане, което право е отделно от правото за задържането да бъде уведомено определено лице. Съгласно чл.74, ал.3 вр. с ал.2, т.6, б. „г“ ЗМВР задържаното лице следва освен да бъде уведомено за правото на телефонно обаждане, да заяви в декларация намерението си дали ще се възползва от това право. За това не е достатъчно уведомяването му със заповедта за задържане, доколкото не е дадена възможност на задържаното лице да посочи дали желае да се ползва от това право. Не е посочен и часът, в който на задържания е предоставен защитник, поради което съдът не може да прецени дали правото на защита е било обезпечено в пълен обем, като се има предвид, че такава е била поискана.

Съдът счита, че използваната принуда спрямо лицето е превишила нуждата от нея, доколкото при образувано досъдебно производство, вместо лицето да бъде привлечено и спрямо него да се извършват действия по разследването, същото бива задържано по реда на ЗМВР и по време на задържането на лицето е извършен обиск, а впоследствие са му снети обяснения на 26.10.2024г. без начален час, за които не е ясно дали са дадени след освобождаването му на 26.10.2024г. в 19:20 часа или преди това. След освобождаването на жалбоподателя не следва повдигане на обвинение, нито искане на лицето да бъде взета мярка за неотклонение.

Всичко изложено води до извод, че задържането на лицето е било безпредметно, не е отговаряло на целите на закона и е извършено при процесуални нарушения относно съдържанието на заповедта за задържане и съблюдаване правата на задържания да поиска телефонно обаждане и да има защитник през цялото време на задържането. Ето защо, като незаконосъобразна, заповедта за задържане следва да бъде отменена.

При този изход от спора право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., за които ще бъде осъдена администрацията, към която се числи издалият заповедта полицейски орган, а именно – ОДМВР Пловдив.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане № 444зз197/25.10.2024г., издадена от *** Пето РУ към ОДМВР-Пловдив, И. Х. Ш., 3 с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържано за срок до 24 часа лицето И. И. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, в помещенията за временно задържане на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР – ПЛОВДИВ, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да плати на И. И. М., ЕГН: **********, сумата от 760 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4