Решение № 3630 от 09.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3630 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ВН като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110127741 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

09.11.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ВН, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 27741/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ТС срещу ИЛ. Н. Й., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул .................................... № 5, ......., аб. № ....., като била доставена топлинна енергия без наличието на валидно правно основание, като ответника се бил обогатил неоснователно.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1775,59 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.20 20 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 229,46 лева за периода 01.07.2018 г. до 18.03.2021 г. Навежда доводи, че освен това била предоставена услугата дялово разпределение, която също била потребена без валидно правно основание за което се дължала сумата от 37,31 лева за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., но тъй като ответника бил в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 6,41 лева за периода 1

01.07.2018 г. до 18.03.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено становище по предявените искове. Съображения за неоснователност на претенциите са развити в подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, том V, рег. № 10639, нот. дело № 842/2008 г. се установява, че ИЛ. Н. Й. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул .................................... № 5, ........

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.

Прието е заключението на СТЕ, като се установява, че до имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Вещото лице е изяснило, че за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. начисляването на топлинната енергия за отопление на имот е на базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, съответно така е извършван и отчета за БГВ на базата на 1 човек при количество от 140 л. за денонощие.

Изяснено е, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1698,00 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.

Обстоятелствата за неосигурен достъп, които са констатирани от вещото лице се потвърждават и от представените по делото протоколи за неосигурен достъп от третото лице-помагач (л. 78 в кориците на делото).

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на ответника, а последните е потребил същата.

Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца, 3 поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва да бъде уважен до размера на 1698,00 лева, до който размер искът е установен по основание и размер, а за разликата до пълният предявен размер от 1775,59 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.

С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 37,31 лева за периода м.05.2018 г. до м.02.2020 г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.

Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.

86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение № 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.

№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото са представените писмени доказателства – писмо от ТС изх. № П-5549/27.05.2019 г. (л. 16-17), с която ищецът е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница и лихви (без посочен период и основание на вземането), но от представените по делото обратни разписки няма данни ответникът действително да е получил изпратената покана. В тази насока съдът намира, че доколкото за процесния период ответникът не е изпадал в забава поради липса на покана, то само на това основание претенциите следва да бъдат отхвърлени. Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че от процесната покана не може да се направи еднозначен извод, че същата касае вземанията предмет на настоящото производство, тъй като последните нито съвпадат по размер, нито е посочен период, нито е посочено основание на което кредиторът ги претендира. Ето защо и съдът не може да направи извод, че поканата касае именно процесните вземания.

Действително, кредиторът не е длъжен да индивидуализира вземането в поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД така както това се изисква напр. при подаването на исковата молба, но последното трябва да индивидуализирано по такъв начин, че да не оставя съмнение, че длъжникът е поканен да заплати именно претендираното в съдебното производство вземане.

Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9b6f7e7-c168-4dd0-b3c8-5b0501941570