Решение № 6481 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6481 гр. С., 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110113040 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове от И. Р. Б. срещу ТП на Н. – С. град, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца за следните периоди:

01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. в „А. Б. С.“ ЕООД;

01.01.1996 г. - 31.01.1996 г. в „К.“ ЕООД;

01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. в „А. Б. С.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 01.09.1994 г. е постъпил на работа във фирма „А.

Б. С.“ ЕООД на длъжност „търговец“ при пълен 8-часов работен ден с брутно трудово възнаграждение в размер на 10 000 лева. Сочи, че на 01.05.1995 г. брутното му трудово възнаграждение е изменено на 20 000 лева. Излага, че при тези условия е работил до 31.12.1995 г., когато напуснал по собствено желание. Респ. за периода 01.09.1994 г. – 31.12.1995 г. сочи, че трудовият му стаж е 1 година и 4 месеца.

На 01.01.1996 г. твърди, че е постъпил на работа във фирма „К.“ ЕООД на длъжност „търговец“ при пълен 8-часов работен ден с брутно трудово възнаграждение в размер на 20 000 лева, където работил до 31.01.1996 г. Респ. за периода 01.01.1996 г. – 31.01.1996 г. сочи, че трудовият му стаж е 1 месец.

На 01.02.1996 г. твърди, че се е върнал във фирма „А. Б. С.“ ЕООД, където заемал отново длъжността „търговец“ при пълен 8-часов работен ден.

Излага, че брутното му трудово възнаграждение е било договорено в щатски долари, като поради постоянно растящия обменен курс щатски долар към български лев, всеки месец бил преназначаван с брутно трудово възнаграждение, както следва: м. Февруари 1996 г. – 35 500,00 лева;

1 м. Март 1996 г. – 37 574,24 лева; м. Април 1996 г. – 42 233,76 лева; м. Май 1996 г. – 73 089,60 лева; м. Юни 1996 г. – 74 376,00 лева; м. Юли 1996 г. – 89 601,60 лева; м. Август 1996 г. – 93 580,80 лева; м. Септември 1996 г. – 112 737,60 лева; м. Октомври 1996 г. – 114 945,60 лева; м. Ноември 1996 г. – 168 100,80 лева;

Излага, че трудовото му правоотношение с „А. Б. С.“ ЕООД е прекратено на 28.11.1996 г. Респ. за периода 01.02.1996 г. – 28.11.1996 г. сочи, че трудовият му стаж е 9 месеца и 28 дни.

Обръща внимание, че „А. Б. С.“ ЕООД в различните документи фигурира под различни наименования, като „А. Б. С. Б.“, „А. Б. С. Б.“ и „А. Б. С.“, като се касаело за различни вариации при изписване на името, но това било едно и също юридическо лице.

Твърди, че и двамата работодатели - „А. Б. С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, са прекратили дейността си без да оставят правоприемник, като и двете фирми не били подавали ведомости за заплати и трудово-правни документи в Н..

Сочи, че претендираният трудов стаж е отразен в трудовата му книжка, издадена от „А. Б. С.“ ЕООД, като отделно от това сочи, че представя и трудови договори, сключени с двете дружества. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Относно представените от страна на ищеца копия от трудовата книжка, излага, че същата не съдържа императивно предвидените реквизити. Освен това твърди, че дружеството „А. Б. С.“ ЕООД е с правоприемник „А.-т.“ ЕАД, поради което отново развива съображения за недопустимост на иска. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред за установяване на за установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил 2 дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Н., че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж, което е условие за допустимост на иска.

В настоящия случай по делото е представено и прието удостоверение по чл. 5, ал. 2 от Закона, издадено от ответника ТП на Н. – С. град, на посоченото от ответника правно основание – чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в което е удостоверено, че в осигурителния архив на Н. не са предадени за съхранение ведомости за заплати на осигурителя „К.“ ЕООД.

Представено е и е прието и удостоверение по чл. 5, ал. 2 от Закона, издадено от ответника ТП на Н. – С. град, на посоченото от ответника правно основание – чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в което е удостоверено, че в осигурителния архив на Н. не са предадени за съхранение ведомости за заплати на осигурителя „А. Б. С. Б.“ ЕООД с последно наименование „К. К.“ ЕООД.

Удостоверенията са издадени от ТП на Н., в качеството му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник, поради което искът е допустим.

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочените работодатели и на заявените в исковата молба длъжности.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От ищеца е представен и е приет препис от трудова книжка. На страница 6-7 от представената книжка е вписано, че ищецът е заемал длъжността „търговец“ в „А. Б. С.“ в периода 01.09.1994 г. – 31.12.1995 г. На страница 8-9 е вписано, че ищецът е заемал длъжност „търговец“ в „К.“ ЕООД в периода 01.01.1996 г. – 31.01.1996 . На страница 10-11 е вписано, че ищецът е заемал длъжността „търговец“ в „А. Б. С.“ в периода 01.02.1996 г. – 28.11.1996 г.

Представен е и е приет трудов договор от 05.09.1994 г., сключен между ищеца като служител и „А. Б. С.“ ЕООД като работодател. В договора не е посочена длъжността, за която е сключен. Посочено е, че влиза в сила на 01.09.1994 г., както и че уговореното възнаграждение е 10000 лева.

Представен е и е приет и трудов договор без дата, сключен между ищеца като служител и „К.“ ЕООД като работодател. В договора не е посочена длъжността, за която е сключен. Посочено е, че влиза в сила на 01.01.1996 г., както и че уговореното възнаграждение е 20000 лева.

Представен е и е приет трудов договор от 01.02.1996 г., сключен между ищеца като служител и „А. Б. С.“ ЕООД като работодател. В договора е посочена длъжността „Datacom продукт мениджър“, за която е сключен.

Посочено е, че влиза в сила на 01.02.1996 г., както и че уговореното възнаграждение е 35500 лева. Към този договор е представен и анекс от 28.02.1996 г. във връзка с размера на дължимото възнаграждение.

Представена е и декларация по чл. 8 ЗУТОССР от ищеца.

По делото е приета справка от ТРРЮЛНЦ от 09.10.2024 г. за актуално 3 състояние на „К. К.“ ЕООД, от която е видно, че дружеството е в ликвидация.

Прието е решение от 19.11.1992 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е регистрирано „А. Б. С. Б.“ ЕООД, със седалище: гр.

С., бул. „Р." № **.

Прието е решение от 01.03.1994 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписано увеличаване на капитала на „А. Б. С. Б.“ ЕООД.

Прието е решение № 3/11.01.1994 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписан в регистъра за търговските дружества нов управител на „А. Б. С. Б.“ ЕООД.

Прието е решение № 4/25.02.1997 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписано преместване на седалището на „А. Б. С.

Б.“ ЕООД.

Прието е решение № 5/17.04.1997 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписана промяна на фирмата на „А. Б. С. Б.“ ЕООД, както следва: “А.“ ЕООД.

Прието е решение № 6/04.07.1997 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписано прекратяване на „А.“ ЕООД и дружеството е обявено в ликвидация, като е определен едногодишен срок за завършване на ликвидацията.

Прието е решение № 7/12.11.1998 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписан срок за ликвидация на „А.“ ЕООД до 31.12.1998 г.

Прието е решение № 8/28.03.2006 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписано продължаване дейността на дружеството на основание чл. 274 ТЗ, вписана е промяна на адреса на управление, вписано е увеличаване на капитала, вписана е промяна на наименованието на дружеството от „А.“ ЕООД на „К. К.“ ЕООД, вписан е управител на дружеството.

Прието е решение № 9/08.01.2007г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС.

Прието е решение № 10/26.04.2007 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г. по описа на СГС, с което е вписано прекратяване на „К. К.“ ЕООД.

Представен е от СГС препис от фирмено дело на „К.“ ЕООД. Видно от решение от 26.05.1994 г. на СГС, ФО, по ф.д. № 9363/1994 г. по описа на СГС, е регистрирано „К.“ ЕООД. Видно от решение № 2/07.05.1995 г. на СГС, ФО, по ф.д. № 9363/1994 г. по описа на СГС, е вписано прекратяване на „К.“ ЕООД и дружеството е обявено в ликвидация, като е определен срок за ликвидация от 6 месеца.

Прието е удостоверение с изх. № **************/21.01.2025 г., издадено от АВ, с което се удостоверява, че „К. К.“ е в ликвидация. Видно от удостоверението ликвидаторите са освободени от длъжност, считано от 25.06.2019 г.

4

Видно от удостоверение, издадено от ТП на Н. – С. град от 06.08.2024 г., едноличният собственик на капитала на „К. К.“ ЕООД – дружеството „О. Л.“ е заличено на 21.12.2007 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г., пред СРС е разпитан като свидетел на ищеца Б. Р. М.. Свидетелят излага, че в периода 01.09.1994 г.-28.11.1996 г. познавал ищеца, който работел във фирма „А. Б. С.“ ООД. Когато свидетелят постъпил на работа в това дружество през февруари 1995 г. ищецът вече работел там. Свидетелят бил назначен на 13.02. Ищецът започнал работа в дружеството по-рано – няколко месеца, половин година. И двамата работели в Търговски отдел, били търговци, т.е. специалисти продажби. Работили в една стая – един срещу друг. Ищецът имал клиенти, за които отговарял. До края на 1995-та година и двамата работили в „А. Б. С.“ ООД заедно. След това станали промени и всички служители постъпили в друга фирма - „К.“, от 01.01.1996 г., включително свидетелят и ищецът. След 1 месец се видяло, че там нещата нямало да се развият добре за тях и се върнали обратно в „А.“ от 01.02.1996 г. Свидетелят работил в това дружество до края на 1996 г. – 31.12., а ищецът напуснал един месец по-рано – 01.12. или 30.11.

Свидетелят и ищецът били колеги в търговския отдел. Работили на пълен работен ден от 08:30ч. до 17:30ч. и при двамата работодателя. Свидетелят М. излага, че едни и същи били наименованията на фирма „А.“, които фигурират – „Б. с.“; „Б. с.и“; „Б. с.и Б.“; „Б. с.с Б.“. „С.“ и „системи“, едното е на английски, а другото на български. Фирмата била собственост на „А.“ А. и чужденците използвали „С.“. На една бланка и на едни документи се виждало написано „Б. с.и Б.“ и отдолу печата е „Б. с.с“ или обратното.

От приетите по делото удостоверения от ТП на Н. – С. град, се установява, че в осигурителния архив на Н. липсват данни за положен от И. Р.

Б. през исковия период трудов/осигурителен стаж при работодател „А. Б. С.

Б.” ЕООД, с последно наименование „К. К.“ ЕООД, и при работодател „К.“ ООД.

Видно от представения препис от трудовата книжка на ищеца в частта относно периода на положения от ищеца труд в „А. Б. С. Б.” ЕООД и „К.“ ООД същата е надлежно оформена и заверена в съответствие с изискванията на чл.

349, ал. 1, т. 9 КТ и чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, съответно се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК в тази й част.