Решение № 14579 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14579 гр. *********, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110123533 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу А. А. О., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 5005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 356.44 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.01.2025 г. до изплащане на вземането; 269.04 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 20.01.2025 г.; 57.52 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.01.2025 г. до изплащане на вземането; 11.29 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството му на вещен ползвател, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, но ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „***********“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца при твърдения, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Не оспорва реалната 1 доставка на топлинна енергия в имота през исковия период и нейната цена. Възразява, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи цената на услугата дялово разпределение, тъй като услугата е извършена от друго дружество. Оспорва размера на претенцията за цената на услугата дялово разпределение. Оспорва исковете за мораторни лихви върху главниците поради това, че не е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът релевира възражение за давност.

Третото лице – помагач на ищеца „***********“ ЕООД излага становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване, 2 който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.

В случая по делото се установява от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, Заявление – декларация с вх. № ОП315/29.01.2004 г. и писмо от Столична община – Район „***********“ от 20.02.2014 г., че ответникът е придобил на 23.02.1989 г. заедно с ************* собствеността върху процесния имот, че ответникът е подал до ищцовото дружество заявление за откриване на партида за имота на негово име, както и че след смъртта на ************* е станал собственик на 4/6 ид. ч. от имота. Видно е от представения от ищеца и неоспорен от ответника Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том І, рег. № 11126, дело № 177/2014 г. на нотариус с рег. № 104, че на 02.07.2014 г. А. А. О. е дарила на дъщерите си *********** О. и ********** О., всяка от тях притежаваща по 1/6 ид. ч. от процесния имот, собствените си 4/6 ид. ч. от него. Изяснява се от същия документ, че в нейна полза е учредено от собствениците право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху недвижимия имот. Следователно именно тя в качеството си на вещен ползвател на имота, придобито през 2014 г., е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за доставената в него топлинна енергия през исковия период.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в гр. *********, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

С Определение № 23399/29.05.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявена за безспорна и ненуждаеща се от доказване реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период, чиято цена възлиза на претендираната сума, както и липсата на плащане от ответника.

Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при 3 срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 28.01.2025 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за цената на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 28.01.2022 г., но такива не са включени в исковия период.

Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е изцяло основателен, като върху главницата ответникът дължи и законната лихва, считано от 28.01.2025 г. до окончателното плащане.

Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.

В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.

По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 84, ал.

1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.

1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана. В случая ответникът е изпаднал в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок.

Началото на забавата е 15.09.2023 г. за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г. и 15.09.2024 г. – за главницата за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г.

Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 20.01.2025 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на 503.84 лв., което надвишава претендирания от ищеца размер на това вземане.

4

Следователно искът за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.

Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум, съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.