Определение № 1858 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1858 гр. Варна, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500520 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез юрк. Е. К., против Разпореждане № 5384 от 06.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 1179/2025г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. П. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град В., Район П., ул. „Арх. С. В. П.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, В за следните суми: 526,54 (петстотин двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.11.2023 г. до 05.11.2024 г.; 411,85 (четиристотин и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.05.2023 г. до 05.11.2024 г., както и 121,66 (сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.

С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил правомощията си по преценка на основателността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. На следващо място се поддържа, че в заповедното производство съдът не може да извършва проверка дали клаузата от потребителския договор, на която се основава искането, е неравноправна и че може да обоснове отказ, само ако въпросната клауза вече е била обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред. Сочи се, че преценката за обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, следва да се извърши, след задълбочен анализ от страна на съда, досежно приложимостта на кумулативните критериите заложени в чл.143 от ЗЗП и при отчитане на правилото визирано в чл.145, ал.2 от ЗЗП, какъвто анализ в настоящия случай не е извършен. На следващо място се поддържа, че позволеното от закона не може да противоречи на добрите нрави, респективно, че процесната облигационна връзка не може да е нищожна на това основание. На последно място се поддържа, че процесния договор не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност, като са развити са подробни съображения за спазване на всички императивни изисквания при неговото сключване, както и че в същия се съдържат всички нормативно предвидени реквизити, като се сочи относима съдебна практика. В заключение се поддържа, че не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране, поради което се моли за 1 отмяна на атакуваната част от разпореждането и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани вземания. Претендират се разноски.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. П. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град В., Район П., ул. „Арх. С. В. П.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, за заплащане на сумите, както следва: 1 639,66 лева, представляваща неплатена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40016276989/23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до окончателното й изплащане; 526,54 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.11.2023 г. до 05.11.2024 г.; 599,25 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 1 050,02 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2023 г.; 500 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.02.2024 г.; 411,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.05.2023 г. до 05.11.2024 г., както и 121,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.

С разпореждане № 5386/06.02.2025г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за сумите: 526,54 (петстотин двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.11.2023 г. до 05.11.2024 г.; 599,25 (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 1 050,02 (хиляда и петдесет лева и две стотинки) лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 (тридесет) лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2023 г.; 5 0 0 (петстотин) лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.02.2024 г.; 411,85 (четиристотин и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.05.2023 г. до 05.11.2024 г., както и 121,66 (сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, в правомощията на заповедния съд, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В процесния случай заявлението е подадено по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, поради което, приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Към заявлението е представен договор за потребителски кредит №40016276989/23.03.2023г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 2000 лв, платими в срок от 24 месеца. В договора е посочен още ГЛП от 41,00% и ГПР48,08 %. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 800 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси 2 на стойност 1400 лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погасителни вноски по кредита, включени в погасителния план.

Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер по- висок от предоставената в заем сума от 2000 лв. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК. Нищожността на договора не пораждат задължения за плащане по тях нито за договорни лихви, нито за обезщетение за забава, поради което, съдът намира, че заявлението по чл.410 ГПК в обжалваната му част се явява неоснователно.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5386 от 06.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 1179/2025г. по описа на Районен съд – Варна , в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№ 8974/30.01.2025 г. от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, срещу длъжника Р. П. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град В., Район П., ул. „Арх. С. В.

П.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, В за сумите от : 526,54 (петстотин двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.11.2023 г. до 05.11.2024 г.; 411,85 (четиристотин и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.05.2023 г. до 05.11.2024 г., както и 121,66 (сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3