Решение № 89 от 08.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. В., 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110107752 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. Д. И., ЕГН **********, срещу Пр. на Р.

Б. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата от общо 1 881,28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила съдебен акт, и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, от която сума: 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на досъдебната фаза; 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на съдебната фаза;

200,44 лева – разходи за нощувка на 15.02.2024 г.; 68,91 лева – разходи за храна на 15.02.2024 г.; 111,93 лева – разходи за гориво;

2. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата от общо 5 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, чувство на страх и безпокойство, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД МВР В. и НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязъл в сила съдебен акт, и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Ищцата твърди, че била председател на Синдиката на българските медицински специалисти в Република България, във връзка с което на 22.05.2022 г. пристигнала в УМБАЛ „С. М.“ – В. с цел извършване на проверка по повод на сигнал за неспазване на трудовото законодателство по полагането, отчитането и заплащането на извънредния и нощния труд на медицинските сестри. Заявява се, че по време на проверката бил подаден сигнал до органите на реда за извършено нарушение на обществения ред в болницата от нейна и на колегата й страна, което обстоятелства не отговаряло на действителността. Сочи 1 се, че по повод на последото било образувано ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД МВР В., в рамките на което ищцата била призована два пъти за разпит като свидетел, като на 16.02.2024 г. М. Д. И. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.

325, ал. 1 НК.

Твърди се в исковата молба, че воденето на посоченото наказателно производство било свързано с много стрес и притеснения за нея и семейството й, като ищцата била обект на негативно отношение от свои съседи и колеги, както и се влошило психическото й състояние.

С оглед на изложените съображения се предявяват исковите претенции, като са посочени като причинени на ищцата имуществени вреди, вследствие на незаконно и бавно воденото наказателно производство, както следва: 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на досъдебната фаза; 750 лева – разходи за процесуално представителство в рамките на съдебната фаза; 200,44 лева – разходи за нощувка на 15.02.2024 г.; 68,91 лева – разходи за храна на 15.02.2024 г.; 111,93 лева – разходи за гориво.

По отношение на неимуществените вреди се твърди, че същите се изразявали в душевни страдания, стрес, нарушен нощен сън, чувство за тревожност и вина за неизвършено престъпление, десоциализиране, прием на успокоителни лекарствени продукти, вследствие на воденото близо две години наказателсно преследване, при липсата на фактическа и правна сложност на същото.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, както и моли за присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се оспорват предявените искове.

Твърди се липсата на представени от ищцата доказателства за изложените от нея твърдения в исковата молба.

Оспорват се настъпването и интензитета на претендираните вреди, както и същите да са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Пр. на Р. Б..

Оспорва се размерът на претендираните от ищцата вреди.

Посочено е в отговора на искова молба, че продължителността на воденото срещу ищцата наказателно производство – от привличането й в качеството на обвиняем до влизане в сила на решението по същото е два месеца и седемнадесет дни, което представлява кратък и разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Твърди се от ответника, че Пр. на Р. Б. носи отговорност единствено за продължителността на досъдебната фаза, като в рамките на същата не са налагани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда.

По отношение на твърденията за несвалена полицейска регистрация на ищцата се заявява, че вредите от последната не подлежат на обезщетение от прокуратурата по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, представляван от прокурор при Районна прокуратура – В., оспорва предявените искове по основание и размер, като излага съображения за тяхната неоснователност и недоказаност.

Евентуално се иска намаляване на претендираното от съда обезщетение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че е било образувано ДП № ***/2022 г. по описа на II РУ – ОД 2

МВР В., като на 16.02.2024 г. М. Д. И. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК; че с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г., постановено по НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, ищцата е била призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение.

Приобщени като писмени доказателства по делото са Фактура № ******/15.02.2024 г. на стойност 200,44 лева за предоставена услуга нощувка и Фактура от 15.02.2024 г., ведно с фискален бон, за сумата от 68,91 лева за предоставени храна и напитки, с получател Синдикат на българските медицински специалисти. Представени по делото са също така фискални бонове на стойност 58,62 лева и 53,31 лева от 15.02.2024 г. и от 17.02.2024 г. за закупено гориво и напитки.

По делото е постъпило Писмо рег. № *****-*****/10.12.2024 г. от Заместник – директора на ОД МВР – В., съгласно което със Заповед № ****-****/11.06.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ полицейската регистрация на ищцата е снета, на основание чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР.

Приобщено по делото е в цялост НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, от показанията на които се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят В. М. Г. твърди, че познава ищцата във връзка с общата им синдикална дейност в рамките на Синдикат на българските медицински специалисти, като същата била много борбена и устойчива личност. Заявява, че през месец февруари 2022 г. заедно с ищцата участвали на проверка в УМБАЛ „Св. М.“ – В., по време на която пристигнали много хора, включително органите на реда, които се опитвали да осуетят проверката и им казали, че нарушават реда в лечебното заведение. Сочи, че след няколко месеца М. Д. И. била извикана в полицията, където й били снети отпечатъци и била снимана като престъпник, което й се отразило много стресиращо. Свидетелката твърди, че ищцата се притеснявала освен за себе си и своята работа, още за работата на съпруга си, който бил служител в МВР, и за това как ще се отразят обвиненията на детето й. Заявява, че наказателното производство срещу ищцата се отразило и на здравословното й състояние, като същата започнала да приема успокоителни лекарства.

Свидетелят Б. К. Г. твърди, че познава ищцата като борбен и весел човек, като същата била лидер в общата им синдикална дейност. Заявява, че забелязала промяна в М. Д. И. през месец февруари 2024 г., когато в общата им социална група тя съобщила, че най-вероятно ще бъде подсъдим във връзка с осъществяваните от нея проверки. Сочи, че ищцата била много притеснена по повод на обвиненията, снемането на отпечатъците й и снимането й като престъпник, като се влошил сънят й, получавала паник атаки, тревожела се и как наказателното производство ще се отрази на съпруга и детето й. Свидетелят твърди, че придружил ищцата на съдебното заседание, като същата била изключително притеснена и уплашена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените пред първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, предл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ако лицето бъде оправдано. Легитимирани да представляват държавата по исковете за обезвреда, 3 съгласно чл. 7 ЗОДОВ, в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни действия са произтекли вредите - в случая Пр. на Р. Б.. Пасивната легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените правомощия на прокуратурата да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес /в този смисъл ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. по описа на ВКС, ОСГК/.

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличи е на следните материалноправни предпоставки: настъпването на посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди по вид, характер, интензитет, както и причинната връзка с образуваното досъдебно и съдебно производство, приключило с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г., постановено по НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав; поведение на ответника, което е довело до продължителност на наказателното производство, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време за разследване, представляващо нарушение на чл.

6, §1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В приложение на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата - по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност на исковата претенция.

Въз основа на събрания в производството доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени всички законови предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника спрямо ищцата. Установено е водено срещу М. Д. И. наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление от общ характер - по чл. 325, ал. 1 НК, както и е установено, че с влязло в сила Решение № ***/17.04.2024 г., постановено по НАХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд – В., ** състав, ищцата е била призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение.