Определение № 12472 от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12472 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110154361 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на **** ЕООД срещу М. И. Д., като предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Исканията на ответницата М. И. Д. за задължаване на ищеца да представи оригиналните на посочените документи в т. 5 от раздел „Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба, следва да бъдат частично уважени само по отношение на документите, които са описани в т.5.1 в случай, че същите се намират в негово държане, тъй като не се твърди ищецът да е страна по процесния договор за кредит, както и по т.5.2 и т. 5.3, а в останалата си част искането следва да се остави без уважение, доколкото наличието на удостоверение за лиценз касае трето лице и няма твърдения същия да се намира в държане на ищеца по делото.

Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България , считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, което следва да бъде съобразено от съда и претендираните с исковата молба суми да се докладват в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

1

При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

С оглед процесуална икономия няма пречка делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.04.2026 г. от 15:15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещните страни да уточни периода на претенцията за законната лихва за забава, доколкото в исковата молба е посочен период от 05.04.2022 г. до 31.05.2025 г., а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за законната лихва за забава за периода от 05.07.2022 г. до 31.05.2025 г.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК най – късно в първото по делото заседание да представи в оригинал или официално заверен препис документите, които са описани в т. 5.1, в случай, че същите се намират в негово държане, както и документите посочени в т. 5.2 и т. 5.3 от раздел „Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението по чл. 183 ГПК съдът ще изключи посочените по-горе документи от доказателствата по делото.

ПРИЛАГА гр. д. № 37493/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, по настоящото дело за послужване.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ищецът да бъде задължен да представи документ по т.5.6 от раздел „Доказателствени искания“ от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от **** ЕООД срещу М. И. Д., с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 613.70 евро, 2 представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 814220 от 05.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва върху главницата в размер на 189.41 евро за периода от 05.04.2022 г. до 05.07.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 284.08 евро за периода от 05.04.2023 г. до 31.05.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2025 г. по ч. гр. д. № 37493/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на дата 05.04.2022 г. ответницата М. И. Д. е сключила договор за потребителски кредит № 814220 със *** АД, по силата на който е получила сумата от 1200 лева срещу която сума се съгласила да върне 15 броя вноски по 194,45 лева в срок до 05.07.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР в размер на 42,58 %. Счита, че видно от приложените ОУ и Договор за паричен заем по безспорен начин се установява сключения между страните договор и задълженията който ответната страна не е изпълнила в срок.

Твърди, че процесния договор за кредит е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че договорът бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, като заявява, че дори и съдът да не приеме, че е сключен по електронен път, то същия е реален договор и се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г.

*** АД в качеството му на цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника на цесионера **** ЕООД. Твърди, че вземането срещу длъжника е индивидуализирано в Приложение № 1. В случай, че съдът приеме, че уведомяването на ответника не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчено уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове. Счита, че издадената заповед за изпълнение от 09.07.2025 г. по ч. гр. д. № 37493/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, следва да бъде обезсилена, доколкото по същото производство не са представени доказателства, че искът по настоящото производство е предявен в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК. Оспорва, че процесните суми са дължими, доколкото не било доказано, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем, като в тази връзка оспорва да е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Навежда възражение за недействителност на процесния договор за кредит, доколкото не било доказано, че праводателят на ищеца може да извършва кредитна дейност съгласно Закона за кредитните институции. Възразява, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречащ на императивната разпоредба на чл. 235 ТЗ, доколкото същият бил подписан от лице различно от представляващите дружеството кредитор, както и че е 3 недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие на императивните правни норми на ЗПК, доколкото в договора липсвали посочените в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК реквизити. Твърди, че процесния договор за кредит, ОУ към него, СЕФ и Погасителния план са нищожни поради липса на съгласието й за сключване на договора. Оспорва договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. като недействителен, доколкото липсват доказателства за заплащане на суми във връзка с нейното вземане. Счита, че договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. е нищожен и поради противоречие със закона. Оспорва договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. да има действие спрямо нея, доколкото не е била уведомена за нея. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал.

1 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № 814220 от 05.04.2022 г., сключен между *** АД и М. И. Д., чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, въз основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне същата заедно с възнаградителна лихва в претендираните размери; че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за договор за потребителски кредит № 814220 от 05.04.2022 г.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят 4 доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5