Решение № 635 от 11.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

III-125 11.06.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на девети юни две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Кремена Лазарова

2. Йорданка Майска секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Йорданка Майска в.гр.дело № 535 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ГД

„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.”Александър Велики” № 37Б, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.юк.Т.Стойкова против Решение № 3420/05.12.2019г. по гр.д.

№ 6844/2019г. на РС-Бургас.

С обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск на Й.Ж.Ж. с ЕГН-********** от гр. К. против ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период: 01.07.2016г. - 31.07.2019г.; сумата от 222,22лв.- общ размер на лихви за забава за периода от 30.10.2016г. до подаване на исковата молба-13.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2019г. до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд.

В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143.

По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Жалбоподателят твърди, че за процесния период, въззиваемия е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР (като извънреден труд). Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.

Иска се решението да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не ангажира нови доказателства. Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Въззиваемият Й.Ж., надлежно уведомен чрез процесуалния си представител – адв.Зл.Билянова е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на Й.Ж. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да му заплати сумата от 1374 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229 часа за процесния период от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. , получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 170лв.-представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата начиная от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото обезщетение до датата на завеждане на исковата молба.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1766,18лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, като претенцията за мораторна лихва е изменена на 222,22лв. общо.

Ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С окончателния акт районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като решението е позитивно за ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното производсто, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 01.07.2016 г. - 31.07.2019г., е полагал труд на длъжност „м.е.“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ - К., която е на структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 24 часа. За периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1799 часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 2056,26 часа труд.

Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 257,26 часа извънреден труд, който е оценен на 1766,18 лева. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че тя е на стойност 222,22лева.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06.

00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода

01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.