Определение № 494 от 05.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. София, 01.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Красимир Машев като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900213 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД, представлявана от юрисконсулт Николай Колев, срещу решение № 167 от 18.08.2022г. по в.гр.д. № 131/2022г. на Окръжен съд – Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 260489 от 21.12.2021г. по гр.д. № 660/2021г. на РС – Кюстендил в частта за прогласяване на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД нищожността на клаузите на параграф IV от Допълнително споразумение от 18.06.2009 г. към Договор за кредит HL 32991/2008 г., както и на чл.3, чл.5, чл.6, чл.7, ал.2 и ал.3, чл.9 и чл.10 от Допълнително споразумение от 16.07.2010 г. към същия договор, както и в частта, с която касаторът „Юробанк България” АД е осъден да заплати на А. Т. С. сумата 10 059,29 лева, явяваща се изплатена от ищеца на ответника без основание въз основа на нищожни клаузи от сключения между тях договор, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2021г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваните от него части е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано.

Излага съображения за неправилно уважаване на иска по чл.55, ал.1, предр.1 1

ЗЗД при ангажирани безспорни доказателства за наличието на плащания на погасителни вноски по процесния банков кредит, извършени от трети лица, и липсата на доказателства, че именно ищецът е предоставил паричните средства на третите лица за внасяне на суми за погасяване на неговия кредит.

Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел за валидни и надлежни допуснатите от първоинстанционния съд три последователни изменения на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК в пряко противоречие с императивните процесуални норми, регламентиращи предпоставките за тяхната допустимост. В тази връзка сочи, че първото изменение на иска с молба от 28.10.2021г., касаещо увеличаване размера на осъдителния иск от 5 000 лева на 13 749,85 лева е допустимо, но второто и третото изменения, касаещи едновременното изменение на основанието и петитума на установителния иск чрез въвеждане на нови договорни клаузи, които да бъдат предмет на преценка за валидност от съда, както и едновременно с това изменение на основанието и петитума на осъдителния иск чрез въвеждането на ново основание – евентуално допускане на неразрешен анатоцизъм при предоговаряне на кредита, и предявяване на негова основа на нов размер на иск от 4 294,61 лева, се явяват недопустими поради липса на предвидените в чл.214, ал.1 ГПК предпоставки. Твърди, че изменението на иска относно заявяване на нов петитум за прогласяване нищожността на клаузите на параграф IV от допълнително споразумение от 18.06.2009г. и клаузите на чл.3, чл.5, чл.6, чл.7, ал.2 и ал.3, чл.9 и чл.10 от допълнително споразумение от 16.07.2010г. е направено несвоевременно, като изводът на въззивния съд в обратния смисъл е неправилен. Навежда и доводи за допуснато нарушение на чл.146 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не е включил в доклада си новопредявеното основание на иска.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Реализиран ли е кондикционният фактически състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за ищец, който е предявил осъдителна реституционна претенция за връщане на суми, представляващи недължимо платени части от погасителни вноски по договор за кредит поради констатирана 2 неравноправност на договорни клаузи, по който договор същият е кредитополучател, в хипотезата, когато конкретни погасителни вноски са направени от трети лица, които не са свързани с кредитното правоотношение, и в този случай кой е материалноправно активно легитимиран да получи претендираните суми или на кого се дължи тяхното връщане – на кредитополучателя, от чийто патримониум те не са излезли, или на третото лице, което реално е обедняло вследствие на евентуално установеното неоснователно имуществено разместване, независимо че плащането се е отразило в правната сфера на ищеца?

Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 60152 от 15.06.2021г. по гр.д. № 3755/2020г. на ВКС, III г.о., решение № 60080 от 16.09.2021г. по т.д. № 466/2020г. на ВКС, I т.о., решение № 60287 от 16.02.2022г. по гр.д. № 973/2021г. на ВКС, III г.о., определение № 141 от 23.02.2010г. по ч.т.д. № 528/2009г. на ВКС, III г.о.

2. Налице ли е допустимо изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, когато с исковата си молба ищецът е предявил отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на точно определени клаузи от договор за кредит /в конкретния случай касаещи едностранното определяне на приложимия по кредитното правоотношение ефективен годишен лихвен процент на възнаградителна лихва/, кумулативно обективно съединен с осъдителна претенция за реституция на получените от кредитора без основание суми от недължимо надплатени лихви, но в съдебно заседание заявява ново основание както на установителниия, така и на съединения с него с него осъдителен иск, чрез посочване на нови договорни клаузи, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена

/касаеща добавяне/капитализиране на изтекли договорни лихви към редовна главница и начисляването на възнаградителна лихва върху тях, квалифицирани евентуално като неразрешен анатоцизъм/, и съответно – нов петитум за прогласяване нищожността на тези новозаявени клаузи и връщане на суми поради неоснователно обогатяване в различен от първоначално предявения размер и с различен произход – от евентуално неразрешен анатоцизъм, т.е. при едновременно изменение и на основанието на исковете, и на техния петитум, при положение че не са налице условията по чл.147 ГПК? Касаторът твърди, че въззивният съд 3 се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 87 от 14.07.2011г. по т.д. № 688/2010г. на ВКС, I т.о. и решение № 63 от 28.05.2011г. по т.д. № 490/2010г. на ВКС, II т.о.

3. Съставлява ли предявяване на чуждо право пред съд от ищеца по смисъла на чл.26, ал.1 ГПК завеждането на осъдителна претенция за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в хипотезата, когато имущественото благо или сумата, чието връщане се претендира поради начална липса на основание за нейното предаване/плащане, е предадена/платена от трето лице, а не от ищеца, независимо че плащането е постъпило/се е отразило в имуществената сфера на последния за погасяване на негов дълг? Твърди се произнасяне по поставения въпрос в противоречие с решение № 140 от 17.11.2020г. по гр.д. № 4530/2019г. на ВКС, III г.о., решение № 60152 от 15.06.2021г. по гр.д. № 3755/2020г. на ВКС, III г.о. и пешение № 60080 от 16.09.2021г. по т.д. № 466/2020г. на ВКС, I т.о.

Касаторът поддържа, че по поставените въпроси е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация А. Т. С., представляван от адв. Б. Г., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основание за допускане на касационен контрол, тъй като по първия въпрос не е налице противоречие със сочената практика на ВКС, вторият въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като не е предприето едновременно изменение на основанието и петутима на предявените искове, а третият въпрос също не е от значение за крайния изход на спора и посочената във връзка с него практика е неотносима. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за прогласяване на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД нищожността на клаузите на параграф IV от Допълнително споразумение от 18.06.2009 г. към Договор за кредит HL 32991/2008 г., както 4 и на чл.3, чл.5, чл.6, чл.7, ал.2 и ал.3, чл.9 и чл.10 от Допълнително споразумение от 16.07.2010 г. към същия договор, е недопустима поради липса на предмет.

С първоинстанцционното решение е признато за установено по иск на А. Т. С., че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от договор за потребителски кредит HL 32991 от 30.01.2008г., сключен между страните, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП, но не е разгледан иск за прогласяване нищожността на посочените клаузи от допълнителните споразумение към договора и не е постановен диспозитив по такъв иск, поради което такъв иск не е разглеждан и от въззивния съд.

С оглед на това касационната жалба в тази част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че с обжалваното пред него първоинстанционно решение са уважени предявените от А. С. установителни искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143 ЗЗП и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като е прието, че клаузите на чл. 3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора също е нищожна.

Приел е за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с допускането от страна на съда на три последователни изменения на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. В тази връзка е констатирал, че с молба, находяща се на л. 231 от делото на първоинстанционния съд, ищецът е направил искане за изменение на петитума на исковата молба, заявявайки допълване на първоначалните искания с нови такива за нищожност на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД като противоречащи на закона и на клаузите от параграф IV от Допълнително споразумение от 18.06.2009 г. към Договор за кредит HL 32991/2008 г., както и на чл.3, чл.5, чл.6, чл.7, ал.2 и ал.3, чл.9 и чл.10 от Допълнително споразумение от 16.07.2010 г. към същия договор. Констатирал е още, че с молба, находяща се на л. 232, ищецът е направил искане за изменение на размера на исковата претенция, като е увеличил цената на иска със сумата 5

8749,85 лева или искът следва да се счита за предявен за 13 749,85 лева, а с молба, находяща се на л. 315, ищецът отново е направил искане за изменение на размера на исковата претенция, като е увеличил цената на иска със сумата от 4294,61 лева или искът следва да се счита за предявен за 18 043,46 лева.

Констатирал е, че в съдебно заседание на 02.12.2021 г. съдът с две последователни определения е допуснал изменение на предявения осъдителен иск, първоначално на 13 749,85 лева, а след това на 18 043,46 лева. При тези факти въззивния съд е намерил, че исканията за изменение на исковете са заявени своевременно, като искането за изменение на петитума на исковата молба с допълване към първоначалните искания с нови такива касае иска с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД, но съдът не се е произнесъл по това искане, т.е. то не е допуснато. Посочил е, че срокът за увеличаване на осъдителния иск е до приключване на устните състезания, поради което исканията за изменение на иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД са направени своевременно, в предвидените в чл. 214, ал.1 от ЗЗД срокове.

Изтъкнал е също, че при произнасяне по иск за връщане на даденото без основание по договор, сключен с потребител, съдът дължи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Въззивният съд е изложил съображения, че плащането на погасителните вноски от трето лице е от значение само във вътрешните отношения между третото лице и ищеца и е без правно значение за настоящия спор.