Присъда № 22 от 09.10.2024, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 480/2024
- Вид
- Присъда № 22
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 22, постановена на 09.10.2024 г. по НЧХД № 480/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище
Подсъдимият М. Д. М., ЕГН ********** от гр.Търговище е предаден на съд с обвинение по чл.130, ал.2 от НК - за това, че на 27.05.2024г. около 17:00 ч. пред бл. ** на ул. „Александър Стамболийски“ в гр.Търговище причинил на Б. Ж. И., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Б. Ж. И. против подсъдимия М. Д. М. за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.05.2024г. до окончателното й изплащане.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа частното обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Пледира подс.М. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което да му бъде наложено справедливо наказание. Пледира и за уважаване на предявения граждански иск, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подс.М. М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Описва фактическата обстановка, като твърди, че в действителност той бил ударен от тъжителя, а не обратно, както и че действията му спрямо И. се изразили единствено в блъскане с ръце в областта на гърдите. Моли за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия счита, че повдигнатото с тъжбата обвинение не е доказано. Изтъква, че в случая не са налице свидетели очевидци, които да са възприели нанасяне на удари, както и че показанията на св. Я. - баща на тъжителя, противоречат на показанията на разпитаните полицейски служители. Счита, че обвинението се разколебава от факта, че след инцидента тъжителят не е потърсил медицинска помощ, а при обаждането си на ЕЕН 112 е заявил, че не нуждае от такава. Изтъква се, че при това обаждане тонът на гласа му бил спокоен – нетипично за човек, претърпял побой. Предвид изложените обстоятелства, защитникът пледира за оправдателна присъда при отчитане и на характеристичните данни за подсъдимия и тъжителя. Пледира и за присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Б. Ж. И. и подс.М. Д. М. се познавали от години, тъй като били съседи. Първият живеел в бл. **, а вторият в бл. ** на ул.“Александър Стамболийски“ в гр.Търговище. На 27.05.2024г. двамата били призовани в РУ-Търговище за даване на обяснения по жалба, подадена от тъжителя срещу подсъдимия по повод неуредени помежду им отношения, 1 свързани с поправка на климатик.
По -късно същия ден, малко преди 17.00 ч. тъжителят И. и подс.М., който се прибирал заедно с детето си, се срещнали пред бл. **, на ул.“Ал.
Стамболийски“, при което помежду им възникнал словесен конфликт по повод подадената от тъжителя жалба. Двамата си разменили реплики на висок тон, при което подс.М. започнал да нанася удари на тъжителя. Посегнал да го удари с юмрук по лицето, при което И. вдигнал двете си ръце, за да предпази главата си, при което ударите попаднали върху ръцете му. После подсъдимият започнал да му нанася удари по останалата част от тялото, като последният бил с ритник по десния крак отзад. След като ударите престанали, тъжителят се обадил на кварталния полицай, а по негово указание - и на ЕЕН 112 и съобщил за случилото се. На място били изпратени полицейски служители от РУ –Търговище, сред които св.М.М. и св.В.И.. По случая била образувана преписка рег.№ 1993р -10556/28.05.2024г. по описа на РУ-Търговище, по която били снети писмени сведения от подс.М. и от тъжителя И.. Такива били снети от св.М. М. – техен съсед, който прибирайки се към дома си, възприел част от описаните събития. На подсъдимия и тъжителя били съставени протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
На следващия ден - 28.05.2024 г. тъжителят посетил съдебен лекар при МБАЛ –Търговище. След извършен преглед същият му издал съдебномедицинско удостоверение № 155/ 28.05.2024г. /СМУ/, удостоверяващо следните увреждания: кръвонасядания по дясната раменница, по лявата предраменница, по горната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане по дясното бедро. Според СМУ посочените увреждания са причинили на тъжителя Б. Ж. И. болка и страдание.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс. М. М., показанията на свидетелите Ж. Я., М. М., М. М., В. И., СМУ № 155/28.05.2024г. и експертно решение № 92189/21.07.2022г., издадени на Б. Ж.
И., протоколите за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, съставени на подсъдимия и на тъжителя, приложени към преписка рег.№ 1993р 10556/28.05.2024г. и останалите писмени доказателства по делото, включително справката от Дирекция „НС 112 –МВР“ и аудиозаписа от приложения към нея CD.
Събраният доказателствен материал по безспорен начин установява следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:
Безспорно установено е времето и мястото на процесния случай, както и участниците в него, а именно - тъжителят и подсъдимият. Не е спорно и обстоятелството, че като съседи, двамата се познавали и отношенията помежду им били влошени. Установен е и факта, че в процесния момент тъжителят и подсъдимият се срещнали пред бл. **, на ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Търговище и помежду им започнал словесен конфликт с размяна на реплики. От показанията на св.В.И. се установи и поводът за конфликта – 2 жалба от тъжителя срещу подсъдимия, подадена в РУ- Търговище, във връзка с която по-рано същия ден двамата били призовани в полицията.
Спорен е въпросът как се е развил конфликта помежду им и бил ли е съпроводен с нанасянето на удари.
Подс.М. твърди, че прибирайки се с детето си, срещнал пред входа на блока тъжителя. Двамата си разменили някакви думи, при което тъжителят му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето. В отговор, подсъдимият го блъснал с две ръце в областта на гърдите, за да го отблъсне от себе си, без да му нанася удари. След това заедно с детето се прибрали вкъщи.
Съдът прие, че обясненията на подсъдимия отразяват обективно факта на срещата му с тъжителя и размяната на реплики, тъй този факт се подкрепя и от останалите доказателства по делото. Намери за достоверно и твърдението, че в процесния момент подсъдимият е бил придружаван от детето си, доколкото не са налице доказателства, които да го опровергават.
Съдът счете, че останалата част от обясненията му обаче, не описват вярно фактическата обстановка, а представляват защитна версия на подсъдимия, целяща оневиняването му, тъй като се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.
На първо място, СМУ № 155/ 28.05.2024г., издадено в деня, след инцидента, удостоверява, че на тъжителя са причинени следните увреждания: кръвонасядания по дясната раменница, по лявата предраменница, по горната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане по дясното бедро. Съдебният лекар, след извършен преглед на тъжителя е удостоверил не само вида и естеството на уврежданията, но и изрично е посочил, че те добре отговарят да са получени по начин и по време, както е съобщил прегледаният. А последният, видно от предварителните данни в СМУ, е съобщил за нанесени му удари по тялото от познат мъж на 27.05.2024г. около 17.00ч. /т.е. по същото време, в което се е развил и конфликта му с подсъдимия./ Данните от СМУ напълно кореспондират и с данните от справката от Дирекция „НС 112 –МВР“ и аудиозаписа към нея, който бе изслушан в хода на съдебното следствие. От същите се установява, че в РЦ 112 – Варна е постъпило обаждане от тъжителя в 16:57ч. на 27.05.2024г. И. е съобщил, че 5 минути преди подаване на сигнала е бил бит от лице, на име М., което живеело на ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Търговище, бл. **. Видно е, че информацията, предоставена от тъжителя И. при обаждането му на ЕЕН 112 и времето на подаването й, логично кореспондират с данните в СМУ и констатациите на съдебния лекар, обективирани в него.
Тези данни се подкрепят и от показанията на св.Я., който лично е възприел уврежданията по тялото на тъжителя и на когото И. също е казал, че е бил бит от „съседа М.“. При преценка показанията на св.Я., съдът взе предвид обстоятелството, че същият е баща на И., но доколкото показанията му се подкрепят и от обективните находки, удостоверени в СМУ, съдът му даде вяра.
3
Съдът намира, че между показанията на св.Я. и тези на разпитаните полицейските служители не са налице съществени противоречия, както се твърди от защитата. Според св.Я., след инцидента синът му бил „неадекватен“, а според св.В.И. – „видимо притеснен“, което не представлява съществено противоречие в показанията им, доколкото въпросните твърдения са израз на субективната преценка на всеки един от свидетелите. Такова противоречие не е налице и с оглед изявлението на полицейските служители, че не са видели наранявания по тялото на тъжителя, за разлика от св.Я.. Това е обяснимо, предвид обстоятелството, че уврежданията са били по крайниците на пострадалия, поради което е логично да не са забелязани от свидетелите М.М. и В.И., но да са възприети от св.Я., който живее с тъжителя.
По посочените съображения съдът прие, че между показанията на св.Я. и тези на свидетелите М.М. и В.И. не е налице разминаване. Напротив, в съвкупността си същите се допълват и очертават в пълнота фактическата обстановка. Двамата полицейски служители потвърдиха, че макар и да не са забелязали видими наранявания по тъжителя, са възприели оплакването му за „физическа саморазправа“ /св.М.М./ и „че М. го бил набил“ /св.В.И./, при което тъжителят бил видимо притеснен /св.В.И./.
Съдът прецени, че установената фактическа обстановка не се изключва от показанията на св.М.М. – съсед на тъжителя И. и на подс.М.. Същият обясни, че видял как двамата се карали на висок тон, след което минал покрай тях и се прибрал, а подсъдимият и тъжителят останали навън. Следователно св.М. е възприел случилото се частично, без неговата финална част, поради което и обстоятелството, че той не е видял удари, не изключва нанасянето им впоследствие от подсъдимия.
Фактът на нанесените удари от подсъдимия не може да се постави под съмнение от тона на гласа на тъжителя при подаване на сигнала на ЕЕН 112, нито от обстоятелството, че същият е заявил на оператора, че не се нуждае от медицинска помощ, както и че не е посетил ЦСМП, имайки предвид естеството на причинените телесни увреждания, които са от най -леката степен.
Въз основа на изложеното, кредитирайки показанията на всички разпитани свидетели /доколкото помежду им не са налице противоречия, които да са съществени и да поставят под съмнение достоверността им/, СМУ №155/28.05.2024г., данните, предоставени от Д“НС 112 – МВР“, а така също и частично обясненията на подсъдимия, съдът намери за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 27.05.2024г. подс. М. е причинил на тъжителя И. посочените по -горе увреждания, които съгласно СМУ, са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето т.е. прие за доказано от обективна страна причиняването на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК /т.16 от ППВС № 3/1979г./.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал 4 е общественоопасните му последици – накърняване телесната неприкосновеност на тъжителя и е целял настъпването им.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно доказано, че с описаното поведение подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, за което го призна за виновен. За посоченото престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед тези данни, съдът счете, че спрямо подс.М. са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 от НК. Предвид изложеното, след като призна подсъдимия за виновен извършването на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9b37d33-0946-4906-ae9b-daca56bda75b