Решение № 4725 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4725 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330111682 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. *** М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. **, ап. *** и Т. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № **, ет. ***, ап. **, и тримата със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, офис **, чрез адв. Г. Ч., против Л. П. П. (с предишна фамилия ***), ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ** ап. **, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищците В. В., М. В. и Т. В. от наследството на А. Т. В., чрез намаляване на универсалното завещателно разпореждане на наследодателя А. Т. В. в полза на ответницата Л. П., обективирано в саморъчно завещание от дата **** г., вписано в Служба по вписванията - Пловдив под акт № ***, том **, дело №***г., до размера общо на 3/4 идеални части (по 1/4 идеална част за всеки от ищците) от наследството, необходим за допълване на запазените части на ищците от наследството на А.Т. В..

В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на А. Т.

1

В., починал на ****., с последен постоянен адрес в гр. ***. Ищцата В. В. била негова преживяла съпруга, а ищците М. В. и Т. В. негови деца. Сочи се, че след смъртта на наследодателя А. Т. В. ищците установили, че на **** същият е съставил универсално саморъчно завещание в полза на ответницата Л. П. (с фамилно име към дата *** ***), с което й завещал цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество. Завещанието било вписано в Служба по вписванията - Пловдив с вх.рег. № *** от ****, акт № **, том **, дело № ***** Навеждат се доводи, че с извършеното завещатено разпореждане от наследодателя А. Т. В. е накърнена запазената част на ищците от по 1/4 идеална част за всеки от тях, или общо 3/4 идеални части, поради което се претендира нейното възстановяване.

По гореизложените съображения ищците искат да бъде възстановена запазената им част от наследството на наследодателя А. Т. В., чрез намаляване с 3/4 идеални части завещателното разпореждане от **** извършено от А. Т.

В. в полза на ответницата Л. П., от които: 1/4 идеална част запазена част на ищцата В. В., 1/4 идеална част запазена част на ищцата М. В. и 1/4 идеална част запазена част на ищеца Т. В.. Ангажират писмени доказателства.

Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата Л. П., с който заявява, че признава предявения иск и моли за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Моли да не се присъждат разноски в полза на ищците, тъй като не е давала повод за завеждане на делото. Сочи, че ищците никога не са искали да уредят отношенията си с ответницата във връзка с тяхното евентуално право на запазена част и тя няма как да знае дали същите желаят да упражнят това свое право или искат да се съобразят с волята на наследодателя в направеното в нейна полза универсално завещание. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищците.

В открито съдебно заседание ищците В. В., М. В. и Т. В. се представляват от адв. Г. Ч., която поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковата претенция, както и за постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ответницата Л. П., чрез пълномощника си 2 адв. В. Т.Б., моли да бъде постановено решение при признание на иска. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищците с твърдението, че не е дала повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.

За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали завещателното разпореждане, следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищците да са наследници по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с извършеното завещателно разпореждане от техния общ наследодател.

Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност.

В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН са определени лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. Съгласно тази правна норма когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

В настоящия случай от представеното по делото удостоверение за наследници на А. Т. В., се установява, че ищцата В. В. е негова преживяла съпруга, а ищците Т. В. и М. В. са негови деца, т.е. низходящи от първа степен на наследодателя, респ. тримата са материалноправно легитимирани да претендират възстановяване на запазена част от наследството.

В разглеждания казус ответницата Л. П., чрез пълномощника си адв. В.

Т. Б., която е изрично упълномощена с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК (видно от представеното по делото пълномощно – на л. 155), с отговора на исковата молба заявява, че признава предявения иск. По делото е депозирана и нарочна молба с вх. № 111626/29.10.2025 г. от ответницата Л. П., чрез пълномощника й адв. В. Т.Б., с която отново е направено признание на иска и се моли да бъде постановено решение при признание на иска. В проведеното на 29.10.2025 г.

3 открито съдебно заседание по делото ищците, чрез адв. Г. Ч., правят искане съдът да постанови решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. То може да се осъществи на всеки етап от производството. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

В процесния случай в отговора на исковата молба и допълнително депозирана молба по делото ответницата изрично заявява, че признава предявения иск по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна не е такова, с което страната да не може да се разпорежда. Отделно от това в открито съдебно заседание ищците молят за постановяване на решение по реда на чл.

237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

С оглед направеното от ответницата признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 30 от ЗН е основателен, поради което следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага 4 мотиви за това.

По разноските:

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски имат ищците. Същите своевременно са претендирали присъждане на разноски в общ размер на размер на 1626,32 лв., от които: 216,00 лв. – държавна такса за разглеждане на иска; 55,32 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба; 10,00 лв. – такси за съдебни удостоверения; 45,00 лв. – такси за издаване на данъчна оценка и скица и 1300,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищците са представили надлежни писмени доказателства – вносни документи за заплащането на посочените такси, а за заплащането в брой на адвокатското възнаграждение ищците са депозирали договор за правна защита и съдействие. Договорът за правна защита и съдействие в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила в брой адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че не са налице и двете кумулативно изискуеми условия на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските следва да се възложат в полза на ищците.

Неоснователно е релевираното от ответницата възражение, че не е дала повод за завеждане на делото. Искът по чл. 30 ЗН е конститутивен. Чрез него се упражнява потестативно право, т.е. чрез едностранно волеизявление се предизвиква промяна в чужда правна сфера. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство като самостоятелно субективно право може да бъде упражнено чрез предявяването му пред съд или чрез доброволно уреждане на отношенията между наследниците и лицето, в чиято полза е завещано имущество от наследодателя. В този смисъл с оглед естеството на претенцията ищците не разполагат в конкретния случай с друга възможност, освен да предявят претенцията си по чл. 30 от ЗН. Предвид изложеното е без значение признанието на предявения иск от страна на ответницата. Същата не би дала повод за завеждане на иска по чл. 30 от ЗН, само ако между страните беше сключено споразумение, с което да се уредят отношенията по възстановяване на запазената част. Такова споразумение не се твърди да е сключвано между страните и не са ангажирани доказателства за съществуването на такова. Видно от представената към исковата молба покана (л. 20), неоспорена от ответницата, преди завеждане на делото ответницата е поискала ищците да й предадат владението на имот, включен в наследството 5 на завещателя А. Т. В., като е посочила, че има права върху имота въз основа на завещание на А. Т. В., извършено в нейна полза, т.е. по делото са налице само данни за изявени претенции на ответницата към имущество, част от наследствената маса на завещателя А. Т. В.. Липсата на доброволно уреждане на отношенията между страните изключва приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, въпреки направеното от ответницата признание на иска (в този смисъл Определение № 59 от 07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1279/2021 г. на ВКС, II г.о).

Неоснователно е и своевременно релевираното от процесуалния представител на ответницата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците.

Действително производството по делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото предмет е възстановяване на запазена част при извършено универсално завещание, в който случай не следва да се формира наследствена маса, проведени са само две съдебни заседания по делото, като е направено признание на иска от страна на ответницата. В случая обаче е претендирано адвокатско възнаграждение в общ размер на 1300,00 лв. или по 433,33 лв. за всеки от ответниците, което съдът не намира за прекомерно.

Поради това претедираното от ищците адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъди сумата в общ размер на 1623,32 лв. – разноски по делото.