Решение № 5817 от 30.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5817

Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040701059 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на П. Т. З. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]бл. 4, представляван от пълномощника адв. Б. Б., против Община Бургас, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 18.00 лева (9.20 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди от обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен акт- Приложение № 5, Раздел V „Регионален исторически музей“, т. 1. „Входни такси“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

В исковата молба се твърди, че ищецът, проявявайки интерес към историята и културата на страната, се включил в инициативата „Опознай България- 100 национални туристически обекта“. На 16.08.2024 г. посетил Регионален исторически музей- Бургас и заплатил 12 лева- стойността на промоционален входен билет, за което бил издаден фискален бон, и още 6 лева за индивидуален билет, за което била издадена Фактура № 971/10.10.2024 г. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, като пряка и непосредствена последица от порочното действие на нищожния подзаконов нормативен акт.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебното заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба излага становище по съществото на спора и моли да бъде уважена исковата претенция. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на претенцията. Не сочи доказателства.

Предявеният иск за обезщетение е допустим, с оглед твърденията на ищеца за претърпени вреди от подзаконов нормативен акт, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение № 405/15.01.2026 г. по адм.д. № 1020/2025 г. по описа на Административен съд- Бургас са обявени за нищожни разпоредбите на Приложение № 5, раздел V Регионален исторически музей, т. 1. Входни такси: за възрастни- 6 лева; Промоционален билет (възрастен): 2 музея- 9 лева; 3 музея- 12 лева; 4 музея- 18 лева към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. Видно от приложената по делото фактура № 971/10.10.2024 г., издадена от Регионален исторически музей- Бургас, ищецът П. З. е заплатил сумата от 12 лева за промоционален билет в същия музей. По делото е представен и фискален бон за сумата от 6 лева, за заплатен входен билет в РИМ- Бургас.

За да се уважи предявеният иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт; вреда; пряка причинна връзка между подзаконовия нормативен акт и настъпилия вредоносен резултат. Липсата която и да е от тези предпоставки обуславя неоснователност на исковата претенция. В разглеждания случай е налице само първата от тях- обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, но не и останалите законови предпоставки.

Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието нищожния подзаконов акт. Такава зависимост в случая не съществува, доколкото прилагането на обявените за нищожни разпоредби не е достатъчно условие за настъпване на твърдяната вреда за ищеца. По делото е представен фискален бон, издаден от РИМ- Бургас, за заплатена сума за входна такса в размер на 6 лева. Във фискалния бон не се съдържат данни за ползвателя на предоставената услуга и няма основание да се приеме, че това е именно ищецът. Получател на услугата по фактура № 971/10.10.2024 г. за промоционален билет в РИМ- Бургас е ищецът П. З.. Доколкото е ползвал фактурираната от РИМ- Бургас услуга (в този смисъл са въведените с исковата молба твърдения), последният дължи насрещна престация по силата на законовата разпоредба на чл. 187, ал. 1 от Закона за културното наследство, предвиждаща възмездност при посещение на музейна експозиция по този закон- т. е. задължението за заплащане на получената услуга не произтича от отменената разпоредба на наредбата. Не са ангажирани доказателства, че заплатената от ищеца сума по отменените разпоредби на подзаконовия нормативен акт надвишава предвидените суми от директора на музея, а и с исковата молба не са въведени твърдения за имуществени вреди с такъв характер. Принципът на добросъвестност по чл. 3 от ГПК изисква да не се търси обезщетение за направени разходи, при възмездно ползване на услугата в пълен обем (в този смисъл Решение № 6958 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2024 г., III отд.; Решение № 13120 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2025 г., III отд.; Решение № 3168 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2023 г., III отд.). Ето защо, поради отсъствие на изискуемите материалноправни предпоставки, предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на исковата претенция и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт в размер на 102.26 евро, определено на основание чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. Т. З. с [ЕГН] против Община Бургас, за сумата от 9.20 евро (девет евро и двадесет евроцента), представляваща обезщетение за имуществени вреди от обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен акт- Приложение № 5, Раздел V „Регионален исторически музей“, т. 1. „Входни такси“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас.

ОСЪЖДА П. Т. З. с [ЕГН] да заплати на Община Бургас сумата от 102.26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�