Решение № 235 от 25.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Тутракан, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20243430100334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127 – 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.

Проект за доклад

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото, както следва:

1 . Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от ищеца „П.К.Б“ ЕООД, упълномощило с приложено към исковата молба пълномощно юрисконсулт И.

Т . (л. 31), за осъждането на ответника да заплати следните суми, предмет на Разпореждане № 392/04.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 201/2024 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с което заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено:

1 . 1 . възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ по Договор за потребителски кредит № ****************/13.10.2022 г., дължима за периода от 1

10.11.2022 г. до 06.11.2023 г. в размер на 215,64 лв.;

1.2. възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст” по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, уговорена в договора, в размер на 385 лв.;

1.3. мораторна лихва върху главницата по договора по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 11.11.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 27.03.2024 г.

(датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда), възлизаща на 214,72 лв.

1.4. Твърди се, че между „П.К.Б” ЕООД и заявителя е сключен договор за потребителски кредит № ****************. Договорът бил подписан при ****и условия. Кредитодателят превел по посочена от клиента банкова сметка заемната сума.

1.5. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя на 06.11.2023 г. била обявена настъпването на предсрочна изискуемост на задължението.

2. Ответникът е предявил в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата с която оспорва исковете и са предявени са и кумулативно и евентуално обективно евентуално съединени инцидентни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца Н. М. Н., упълномощил адв. Л. Б. от Адвокатска колегия – гр. София (л. 56) за установяването на (вж. т. 7):

2 . 1 . недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР;

2.2. (в условията на евентуалност) нищожността на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД на договора, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите (възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва);

2.3. (в условията на евентуалност) нищожността на осн. чл. 10а, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на договора, поради противоречие със закона, само на клаузата, с която е уговорено възнаграждение за услугата „Фаст”;

2.4. (в условията на кумулативност) недължимостта на вземането на ищеца за главница по договора за кредит за размера, надвишаващ 700 лв., по отношение на този иск исковата молба е върната с Определение № 296/13.09.2024 г. (л. 101).

2.5. Ответникът признава факта на сключване на договора и получаването на сума от 700 лв.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

2

3 . Н а 13.10.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ****************, между ищеца в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 13).

4 . Н а 13.11.2023 г. на ответника е връчена покана, с която вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми (л. 25, 26).

5 . По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 167). която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

7 . Съдът е отчел, че ответникът няма правен интерес от кумулативното предявяване на инцидентните установителни искове, тъй като не претендира различни правни последици от недействителността, породена от различните основания. В тази връзка исковете следва да бъдат разгледани в условията на евентуалност в поредност, съответна на естеството на правоотношението (Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

8 . Първо е разгледана иска за установяване на недействителността на правоотношението съгласно специалната норма на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В конкретният случай установяването на хипотезата на неточно посочване на ГПР е специална хипотеза на противоречие на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД), която изключва противоречието на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). При противоречието на добрите нрави сделката сама по себе си не противоречи на закона, но нарушава определени норми на поведение, приети от значителна част от ****еството, които обаче нямат задължителен характер (Г., О. Въпроси на противоречието със закона като основание за нищожност.). На следващо място е предвидено разглеждането на недействителността само на клаузата, предвиждаща заплащането на допълнителната услуга, туй като този иска предпоставя да договорът да не е недействителен като цяло.

3

II. ****и положения

9 . По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и предоставянето на сумата по кредита на ответника.

10. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

10.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

10.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

10.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

10.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

11. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

11.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица, които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

11.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

12. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).

Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

1 3 . Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.

14. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.

1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.

III. По отношение на договора за кредит

15. Относно договорената цена на допълнителна услуга „Фаст” 4

15.1. Допълнителните „услуги” са уговорени в ОУ и представляват всъщност дейности по усвояване и управление на кредита, за които съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. Доколкото не може да бъде установена стойността на тези услуги съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на целият пакет са недействителни и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК.

15.2. Освен това характерът на предоставените „услуги” не позволява на кредитополучателя - потребител по никакъв начин да прецени икономическите последици от договарянето им. В тях се включват абстрактни възможности за престации от страна на кредитодателя, които не са обвързани с конкретни задължения.

В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета са неравноправни на и на осн. чл. 143, т. 19 от ЗЗП, което обуславя и нищожността на същите и на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не са ангажирани доказателства те да са договорени индивидуално; позоваващото лице има качеството на потребител; клаузата е договорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП).

15.3. Не на последно място „услугите” се начисляват и погасяват и заедно с погасителния план по договора за кредита, което обуславя извода, че те представляват скритото допълнително възнаграждение, което се цели заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на пакета, са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

15.4. Предвиждането на по високо - възнаграждение обаче в конкретният случай рефлектира върху ****ия размер на ГПР, като по този начин води до порочност на целия договор (а не само на отделната клауза), поради съображенията, изложени в следващата точка.

16. Договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен годишния процент на разходите - ГПР.