Присъда № 31 от 12.04.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ по н.о.х.д. № 13115/2021 г., СРС, НО, 107 състав Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр.

№ 779/21г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 13283/21г. по описа на СРП и е повдигнала обвинение срещу ЛЮБ. Н. Г. за това, че за времето от около 19.40 часа на 29.05.2021г. до около 17.40 часа на 01.06.2021г. в гр. София при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи – парична сума в общ размер на 670 лева, собственост на различни търговски дружества от владението на различни граждани без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като отделните деяния са извършени както следва:

1. На 29.05.2021г. около 19.40 часа в гр. София, ж.к. „Люлин 2“ от магазин „Кам Маркет“ отнел чужди движими вещи, собственост на търговско дружество „КАМ 2014“ ЕООД – парична сума в размер на 530 лева, от владението на Е Р М без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

2. На 01.06.2021г. за времето от около 17.18 часа до около 17.40 часа в гр. София, ж.к. „Люлин 3“, ул. „Панчо Владигеров“ № 46, от магазин „ТМаркет“ отнел чужди движими вещи, собственост на търговско дружество „Максима България“ ЕООД – парична сума в размер на 140 лева, от владението на М.Г. б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Производството пред настоящия съд протече по глава XXVII НПК, като по реда на чл. 372, ал. 1 НПК подсъдимият ЛЮБ. Н. Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на това съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Намира, че обвинението е доказано от събраните доказателствени материали и извършеното признание на фактите се потвърждава по категоричен начин. Изтъква, че правилната правна квалификация на деянието би следвало да бъде различна предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, но на подсъдимия е 1 повдигнато обвинение по основния състав на престъплението кражба.

Прокурорът моли подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства предлага да бъдат приети обремененото съдебно минало на подсъдимия, извършване на деянията в изпитателния срок на предходно осъждане едва 10 дни след влизане на присъдата в сила. Като смекчаващо обстоятелство счита, че следва да се цени единствено ниската стойност на инкриминираните вещи.

Предвид това счита, че справедливо наказание се явява „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, като същото на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3, като бъде определен строг режим. Моли на основание чл. 59 НК при изпълнение на наказанието да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан от 08.06.2021 г. На основание чл. 189, ал. 3 НПК моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Служебният защитник адв. К. пледира наказанието да бъде определено, като бъде приложена нормата на чл. 55 НК, тъй като и най-лекото наказание се явява несъразмерно тежко. Счита, че предишните осъждания не могат да обосноват извод за по-висока степен на обществена опасност. Защитникът приема, че подсъдимият е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина, съжалявал за стореното и имал критично отношение, като изтъква и ниската стойност на имуществените вреди. Моли съда да отчете времето, през което подсъдимият е задържан и да бъде приложен чл.

55 НК.

Подсъдимият Г. подържа пледоарията на защитника. Заявява, че съжалява за постъпката си и че не си е давал сметка за нея.

В последната си дума подсъдимият моли режимът на изтърпяване на наказанието да бъде общ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият ЛЮБ. Н. Г. , ЕГН: **********.

На 29.05.2021г. около 19.40 часа подсъдимият ЛЮБ. Н. Г. посетил магазин „Кам Маркет“, собственост на „Кам 2014“ ЕООД, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин 2“. Подсъдимият Г. взел енергийна напитка и отишъл на касата на магазина, за да я заплати. В момента, в който свидетелката Е М, касиер, маркирала продукта и отворила касата, за да прибере подадените й от подс. Г. пари, той рязко протегнал ръка, бръкнал в чекмеджето, грабнал сумата от 530 лева, след което избягал. Свидетелката М веднага уведомила управителя св. А К и св. З В, била извършена ревизия на касата и установен конкретният размер на липсващата сума.

На 01.06.2021г. за времето от около 17.18 часа до около 17.40 часа подс.

Л.Г. посетил магазин „Т-Маркет“, собственост на „Максима България“ ЕООД, 2 находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 3“, ул. „Панчо Владигеров“ № 46.

Подсъдимият Г. взел една вафла и отишъл на касата на магазина, за да я заплати. В момента, в който свидетелката М б., касиер, маркирала продукта и отворила касата, за да прибере подадените й от подс. Г. пари, той рязко протегнал ръка, бръкнал в чекмеджето, грабнал сумата от 140 лева, след което избягал. Свидетелката б. се затичала след подсъдимия, но не успяла да го настигне. Върнала се в магазина и веднага извършила ревизия на касата, като установила конкретния размер на липсващата сума.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – самопризнанието на подсъдимия ЛЮБ. Н. Г., с което същият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: протокол за оглед на местопроизшествие /л. 14-15 от д.пр./, показания на св. Е Р М /л. 44-45, л. 63 от д.пр./, показания на св. А К К /л. 46 от д.пр./, показания на св. З И В /л. 49 от д.пр./, показания на св. Ц В П /л. 50 от д.пр./, показания на св. М.Г. б. /л. 51, л. 65-66 от д.пр./, показания на св. С Х В /л. 52 от д.пр./, показания на св. И Г. С /л. 53 от д.пр./, показания на св. Д Д М /л. 54 от д.пр./, показания на св. П И П /л. 55 от д.пр./, показания на св. Х М /л. 59 от д.пр./; протокол за разпознаване на лица и предмети /л. 64 от д.пр./, протокол за разпознаване на лица и предмети /л. 6768 от д.пр./, фотоалбум /л. 69-70 от д.пр./; заключение на видеотехническа експертиза /л. 73-80 от д.пр./, заключение на видеотехническа експертиза /л.

86-93 от д.пр./, заключение на лицево-идентификационна експертиза /л. 100111 от д.пр./, протокол за доброволно предаване /л. 113 от д.пр./, протокол за доброволно предаване /л. 114 от д.пр./, служебна бележка /л. 119 от д.пр./, дневен доклад /л. 120 от д.пр./, приемо-предаване на трезор /л. 121 от д.пр./, справка за съдимост /от д.пр. и съд.д./, веществени доказателствени средства – дискове /л. 112 от д.пр./.

Съдът не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия ЛЮБ. Н. Г. се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, 3 така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият ЛЮБ. Н. Г. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

От обективна страна подсъдимият Л.Г. за времето от около 19.40 часа на 29.05.2021г. до около 17.40 часа на 01.06.2021г. в гр. София е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, а именно кражба, двете деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като от обективна и субективна страна последващото деяние се явява продължение на предшестващото. С оглед на това подс. Г. е извършил кражба при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

На 29.05.2021г. около 19.40 часа в гр. София, ж.к. „Люлин 2“ от магазин „Кам Маркет“ подс. Г. е преустановил фактическата власт върху чужди движими вещи, собственост на търговско дружество „КАМ 2014“ ЕООД – а именно парична сума в размер на 530 лева, парите са отнети от владението на Е Р М без нейно съгласие, като подсъдимият е установил собствена фактическа власт върху паричната сума.

На 01.06.2021г. за времето от около 17.18 часа до около 17.40 часа в гр.

София, ж.к. „Люлин 3“, ул. „Панчо Владигеров“ № 46, в магазин „Т-Маркет“ подс. Г. е преустановил фактическата власт върху чужди движими вещи, собственост на търговско дружество „Максима България“ ЕООД – а именно парична сума в размер на 140 лева, парите са отнети от владението на М.Г. б. без нейно съгласие, като подсъдимият е установил собствена фактическа власт върху паричната сума.

Предметът на отделните деяния – чуждите движими вещи/пари/ е бил собственост на „Кам 2014“ ЕООД и „Максима България” ЕООД.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че движимите вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашните владелци върху тях без тяхно съгласие, че установява фактическа власт върху паричните суми, като е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия с ъ д ъ т определи наказанието при прилагане на чл. 5 8а НК съобразно императивното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК, без да преценява наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът не споделя доводите на адв. К., че следва да бъде приложен чл.

55 НК при определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия 4 престъплене. Съобразно чл. 58а, ал. 4 НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. В процесния случай преценката на съда е, че на са налице основания за приложение на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. От съществено значение е, че се касае за продължавано престъпление, осъществено с две деяния, което се отразява в посока завишаване, а не намаляване на обществената опасност. Предмет на престъпното посегателство не са продукти, които се предлагат за продажба, в съответните магазини, а пари, които подсъдимият и в двата случая е грабвал от касата, в момента в който касиерът отвори чекмеджето, където се съхраняват парите. В заключение съдът счете, че не са налице основания за приложение на чл. 55 НК и наказанието следва да бъде определно при условията на чл. 58а НК.

Съобразно с изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 НК. Като смекчаващо отговорността на подс. Л.Г. обстоятелство съдът оцени ниската стойност на инкриминираните вещи. Отегчаващо обстоятелство е предходното осъждане на подсъдимия за престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като в рамките на определения изпитателен срок е извършено престъплението, предмет на настоящото дело. Съдът не споделя довода на адв. К., че съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина следва да се цени самостоятелно като смекчаващо обстоятелство.