Определение № 478 от 16.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Пазарджик, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Десислава Анг. Ралинова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500468 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.

419,ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от длъжника в заповедното производство С. Д., подадена от пълномощник-адв. П. А.-А. против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №20 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 о ГПК от 19.01.2024г. ,с която е осъдена жалбоподателката да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД следните суми : 3 975,00 лева-представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024г. до окончателното й изплащане;1 463,82 лева-представляваща договорна лихва за периода

25.09.2018г.-25.08.2020г.;2

954,52 левапредставляваща обезщетение за забава за периода 25.09.2018г.04.01.2024г.;и сумата в размер на 167,88 лева-представляваща държавна такса и сумата от 50,00 лева-възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането поради наличието на неравноправни клаузи в договора,от които произтичат присъдените вземания.

1

Искането е разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено, а издадения въз основа на него изпълнителен лист да бъде обезсилен.

С отговора на частната жалба ,заявителят в заповедното производство излага съображения за нейната неоснователност.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна ,по следните съображения обосноваващи този извод :

Производството по ч.гр.дело № 33 / 2024г. по описа на Районен съд П. е образувано по заявление на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу С. Ж. Д. от гр.П.,ул.“ М.

„№20,ЕГН ********** за задължения по договор за Договор за потребителски кредит № 7000293738/18.07.2017г.

В т. 12 от заявлението, заявителят е посочил като документ, от който произтича вземането – извлечение към 04.01.2024 г. от счетоводните книги по договор за Договор за потребителски кредит № 7000293738/18.07.2017г.

Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните норми от общ интерес в рамките на отредената му от закона дискреция. В хипотезата на чл. 2 ГПК, в чийто обхват попада и заповедното производство, уредено в чл. 410 и чл. 417 ГПК, в случая на издаване на заповед за изпълнение на паричен дълг на несъдебно основание правораздавателната власт на заповедния съд съществено са отличава от властта на исковия съд. С правилата на чл. 410 и чл.

417 ГПК законодателят е ограничил тази власт до строго лимитирани 2 в повелителен порядък основания, по които заповедният съд дължи произнасяне. В този ред, разгледано в светлината на спецификата на заповедното основание проверката за съответствието на това основание със Закона за защита на потребителите (ЗЗП) не може да надхвърли целите на закона, нито да води до разширяване действието на чл. 20 от ЗЗД. Релевантността на заповедното основание следва да бъде тълкувана от заповедния съд по начин такъв, че да съвместява както волята на страните, така и целите на специалната защита, закрепена в ЗЗП. Ето защо приложението на ЗЗП в контекста на чл. 20 ЗЗД и на чл. 417 ГПК, дължи да отговори на поставените в чл. 2 и чл.

5 ГПК задачи пред заповедното производство.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП издигат като обективен признак и приложим фактор в заповедното производство "уговорки изключващи или ограничаващи правата" на потребителите, както и "отказът от права", които са им предоставени от ЗЗП. Нормата на чл. 5 ЗЗП възвежда и друг обективен признак, приложим в заповедното производство – писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е "пълна, четлива, ясна и разбираема. " Тук трябва да се обърне внимание на заложеното в чл. 5, ал. 2, предложение първо ЗЗП изискване за "вярна" информация, преценката за спазването на което, по причина на законовата уредба на заповедното производство, следва да се отнесе към производствата по чл. 419 и чл. 422 ГПК.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, уредено в чл. 417 и чл. 418 ГПК, в правомощията на заповедния съд е и преценката на закрепените в чл. 143, ал. 2 ЗЗП критерии за неравноправна клауза - т. 10 "налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора"; т. 19 "не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора", стига тези критерии да са проверими в рамките на заповедното 3 основание, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Правомощията на заповедния съд се свеждат до възможния резултат, дължим в това производство – да уважи молба за издаване на заповед за изпълнение и допусне незабавно изпълнение, или да откаже нейното издаване. Следователно, преценката на релевантните факти и обстоятелства по ЗЗП не може да бъде разширена извън достъпните за заповедното производство фактори, посочени по- горе. С други думи, заповедният съд не може да разглежда и да произнася въпроси, които поради спецификата на заповедното производство, са извън достъпната според съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по ЗЗП. Дискреционната власт на заповедния съд в условията на чл. 2, чл. 5 и чл. 418 ГПК е сведена до съдействие на упражняваните по чл. 417 ГПК права, като служебната проверка по ЗЗП не може да излиза извън този обхват, особено в случаите, когато преценка за търсения от страните по едно договорно правоотношение правен резултат напуска ролята и значението на чл. 20 ЗЗД.

Обжалваното разпореждане на заповедния съд се основава на разгледаните в него положения отнасящи се до забрана за плащане на такси и комисионни за управление на кредита (чл. 10, ал. 2 и чл. 16 от Закона за потребителския кредит (ЗПК)); обвързване на заема със сключване на застрахователен договор (чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК); ограничаване годишния процент на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗКП); липса на погасителен план.

Договарянето на част от заема, който заемополучателят взема, за да плати цената на две застраховки, само по себе си не може да бъде класифицирано като условие за отпускане на заема, нито като негово задължение. Следва да се отбележи в тази връзка, че упражняването на правомощието, предоставено в чл. 20 ЗЗД, не може да води до намеса в договореностите и/или да ги преурежда.

Отличителен признак на уредбата, дадена в ЗЗП, е превенцията срещу недобросъвестното упражняване на права от страна на 4 доставчика на банковата услуга, произтичащо от неравноправното положение на получателя като лице, което не разполага със съответната степен на експертност. Изхождайки от анализа на недобросъвестните практики, както европейският, така и националният законодател въвеждат обективно разпознаваеми критерии и превантивни правила, предназначени да възпират тези практики и да осигурят съответната срещу тях защита. Целта обаче в никакъв случай не е да ограничи свободата на договаряне, а напротив да й осигури добра основа като стимулира индивидуалното договаряне и активността на доставчика и получателя на услугата.

Процесното заповедно основание с нищо не насочва, че получателят не е бил активна страна, съответно, че поведението на доставчика е било укоримо от гледна точка на информацията, въз основа на която страните са се договорили. Договора инкорпорира погасителния план, като компонентите на общата дължима сума са точно посочени в отделните клаузи на договора. След като съгласието, заявено по отношение на компонентите, които формират цената на заема, видимо и обективно разпознаваемо на пръв поглед не страда от посочените в ЗЗП пороци на преговорния процес и на договорната воля, то липсва основание да се приеме,че процесния договор за заем не е годно заповедно основание,поради наличието на неравноправни клаузи,съдържащи в него.

С цел прецизност по приложението на ЗЗП в условията на чл.

20 ЗЗД, следва да се посочи, че евентуалните договорните пороци от заповедното основание, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, запазват своята релевантност, при условията и реда, посочен в чл. 422 ГПК.

По тези съображения частната жалба се преценява като частично основателна. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че разпореждането за незабавно изпълнение е правилно досежно претендираното вземане за главница и лихва за забава.

5

В частта, с която е издадена заповед за незабавно изпълнение относно сумата в размер на 1 463,82 лева ,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 25.09.2018г.-25.08.2020г., разпореждането е неправилно. Видно от приложеният договор в чл. 9.

4 страните са уговорили при просрочие потребителят да дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Подобна уговорка за начисляване на обезщетението съставлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, а заявителят не е обосновал предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Следва в тежест на длъжника да бъде възложено заплащането на сторените от заявителя разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с основателната част от жалбата, които възлизат на общо 188,53 лева,от които 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 138,53 държавна такса.

В полза на жалбоподателя следва де се присъдят разноските за настоящото производство общо в размер на 415,00 лева, от които 400,00 лева –възнаграждение за адвокат.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №20 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 о ГПК от 19.01.2024г. ,с която е осъдена С. Ж. Д. от гр.П.,ул.“ М. „№20,ЕГН ********** да заплати на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление : гр.

София,ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявано от А.Д. и Н.С.-изп.директори на основание Договор за потребителски кредит № 7000293738/18.07.2017г. сумата в размер на 1 463,82 левапредставляваща договорна лихва за периода 25.09.2018г.6 25.08.2020г.,както и в частта за разноските представляващи държавна такса в горницата над 138,53 лева, до уважените 167,88 лева.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №20 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 о ГПК от 19.01.2024г..изд. по ч.гр.дело № 33/2024г. по описа на Районен съд П. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление : гр. София,ул.“Димитър

Хаджикоцев“№52-54, представлявано от А.Д. и Н.С.-изп.директори да заплати на С. Ж. Д. от гр.П.,ул.“ М. „№20,ЕГН ********** сумата в размер на 415,00 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7