Решение № 4621 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4621 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20245330108646 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град П., ***, представлявано от управителя Ю. К. и пълномощника юриск.Х. Х. против С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, представляван от о. п. адв.А. О..

Твърди се в исковата молба, че ответникът имал за периода от ***г. до ***г. задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1088,84 лева, както и мораторна лихва към главницата за периода от ***г. до ***г. в размер на 148,87 лева, за обект находящ се в гр. П., ***. За потребените за посочения период количества вода били издадени фактури за главници. Сочи се, че ответникът бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***. Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявало по 5 куб.м.за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.

Начислявано било количество вода за двама обитатели - 10 куб.м. Излага се, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. П. е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. Й. М. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.

Отправя се искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът С. Й. М. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. П. сумата 1088,84 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и 1 отведена канална вода за периода от ***г. до ***г., както и мораторна лихва към главницата за периода от ***г. до ***г. в размер на 148,87 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Й. М. е подал отговор, чрез назначения особен представител адв.А. О.. Оспорва предявения основен иск по делото за заплащане на ВиК услуги, т.к. М. не притежавал качеството на потребител на предоставените количества питейна вода, поради това, че не бил собственик или ползвател на обекта, за който се претендират суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за принудително събиране на част от вземанията при условията на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17987/2023г., по описа на РС П., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., ***, както и че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена неоснователен, поради следните съображения: тежест, съдът намира иска за

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи 2 условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.. По делото не са ангажирани доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване.

Според представената информация от Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“ няма подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот от страна на ответника. От Писмо от Община П. се установява, че за адрес: гр.П., ***, не са открити да се съхранява документ за извършена сделка.

Няма и данни изобщо ответникът да е ползвал имота, респ. услугите на ВиК в процесния период. Няма представено заявление до ВиК от негова страна за откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на негово име и в какво качество. Не се доказва качеството му на „потребител“ за исковия период като основен елемент от фактическия състав на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не може да доведе до различен резултат.

За пълнота - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В исковата молба се заявява, че поради липса на водомер, месечното количество изразходвана вода било определяно съобразно чл. 25, ал. 8 ОУ. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване на тези обстоятелства не бяха ангажирани. Остава неустановено и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора.

Не са ангажирани и доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода. Не се установи защо именно сочените в карнетите кубици са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали са били правилно определени. Да се приеме априори, че стойност от 10 кубика вода месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за възникването им, което не е допустимо и законово оправдано.

Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абоната за процесния период, т.к.

3 представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.

Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град П., ***, представлявано от управителя Ю. К. и пълномощника юриск.Х. Х. против С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, представляван от особения представител адв.А. О., обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми:

556,72 евро, чиято равностойност в лева е 1088,84 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода *** г. – *** г. за обект, находящ се в гр. П., ***, с абонатен номер ***; 76,12 евро, чиято равностойност в лева е 148,87 лева - обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – *** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № 17987/23 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4