Решение № 156 от 16.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Перник, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102305 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на АС. КР. Р., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. В.Н. против „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 247.57 лева – заявена като частичен иск от сумата от общо 748.80 лева, която сума била платена от ищцата на ответника без правно основание по договор за кредит № 9816381004/08.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитодател договор за кредит № 9816381004/08.12.2019 г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 1200 лева. Съгласно клаузите на договора и допълнително сключени към него два анекса обаче същата следвало да върне на дружеството сумата от общо 1948.80 лева, която сума и заплатила – с три платежни документа – от 20.02.2020 г., от 06.02.2020 г. и от 07.01.2020 г. В тази връзка и ищцата счита, че разликата между сумата по заема от 1200 лева и сумата от 1948.80 лева или сума в размер на 748.80 лева е платена от нея без правно основание.

Същевременно се уточнява и че сумата от 748.80 лева представлява сбор от няколко вземания по договора – вземане за договорна лихва /40.43 лева/, вземане за такса за експресно разглеждане /247.57 лева/ и две вземания за промяна на дата на падеж / 288 лева и 172.80 лева /.

1

В подкрепа на своето искане ищцата излага три групи твърдения: 1/ твърдения, че договорът за кредит и сключените към него анекси били изцяло нищожни на основание поредица от нарушения в разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - непредоставяне на необходимата преддоговорна информаци, неподписване на договора на кредит и приложенията към него, неспазване на изискванията за форма, липса на реално посочен годишен процент на разходите /ГПР/, липса на ясен погасителен план, липса на разяснение на правото на отказ от договора и др.; при условия на евентуалност – твърдения, че договорът и анексите били сключени при условията на крайна нужда; при условия на евентуалност – твърдения, че отделни клаузи от договора и анексите били нищожни като противни на добрите нрави. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена – доколкото при недействителност на договора за кредит се дължала единствено чистата стойност на кредита, евентуално доколкото съответните, клаузи, установяващи задължения за такси и лихви били недействителни.

Съобразно указания на съда от 06.08.2021 г. ищцата е уточнила исковата си претенция като с допълнителна молба от 18.08.2021 г. е посочила, че сумата от 247.57 лева е формирана, както следва: 20 лева – частично заявена претенция от сумата от 40.43 лева – възнаградителна лихва по договор за кредит № 9816381004/08.12.2019 г.; 117.57 лева – частично заявена претенция от сумата от 247.57 лева – такса за експресно разглеждане на документи във връзка с искане за отпускане на кредит и 110 лева – частично заявена претенция от сумата от 460.80 лева – такси за отсрочване на изпълнението по договор за кредит № 9816381004/08.12.2019 г. и два анекса към него

В допълнителната молба изрично се уточнява, че независимо от твърденията за сключване на договора при крайна нужда иск за унищожаемост на това основание не се предявява.

Към исковата молба са приложени: договор за кредит № 9816381004/08.12.2019 г., ОУ към договор за кредит, два броя анекси към договор за кредит и извлечения по тях; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, извлечение по договор за кредит и разписки – четири броя.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка се признава, че на 08.12.2019 г. между ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за кредит № 9816381004 – като по силата на същия на ищцата е отпусната чрез „Изипей“ АД сумата от 1200 лева, главница, при падеж 07.01.2020 г. т.е. кредитът е със срок от 30 дни. Признава се и че по същия е начислена сумата от 40.43 лева – възнаградителна лихва и сумата от 247.57 лева – такса за експресно разглеждане на документи като така общото задължение е достигнало размер от 1488 лева. На следващо място се твърди, че ищцата е упражнила два пъти на една и съща дата – 07.01.2020 г. правото си да иска удължаване срока на кредита, в която връзка са й начислени допълнителни 2 две такси и са сключени съответни анекси. На 20.02.2020 г. ответникът признава, че е получил от ищцата плащане в размер на 1488 лева, което е погасило изцяло задълженията на същата по кредита.

По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил валиден – сключен доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Относно начислените по договора такси за експресно разглеждане на документи и удължаване срока на кредита се излагат доводи, че същите били валидно уговорени между страните и се дължали от ищцата. В тази връзка се посочва, че тези суми били начислени за самостоятелни услуги, които от своя страна се предоставяли само по искане на кредитополучателя и не били задължителни за него. Поради това и същите не били част от разходите по кредита.

На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи и че размерът на договорната лихва не бил уговорено нито като прекомерен, нито по неразбираем за потребителя начин.

На последно място се посочва, че както договорът, така и ОУ съдържали необходимите реквизити по закон в това число разяснения на правото на заемополучателя да се откаже от сделката и при какви условия.

Оспорват се и твърденията на ищцата, че договорът за кредит бил сключен при условията на крайна нужда.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. С отговора е представена разписка за извършено плащане. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., ищцата чрез процесуалния си представител прави изменение на иска чрез неговото увеличение. В тази връзка заявява, че предявява иск за размер на процесните вземания от общо 702.72 лева като искът не е заявен като частичен. Сумата от 702.72 лева е формирана, както следва: 40.43 лева договорна лихва, 414.72 лева – такси за промяна на падеж /два броя/ и 247.57 лева – такса за експресно разглеждане/.

При така направеното изменение на иска чрез увеличаване на неговата цена процесуалният представител на ищцата изразява становище за основателност на претенцията в пълен размер.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. От същото не е постъпила и писмена молба със становище по исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, 3 приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за кредит № 9816381004/08.12.2019 г се установява, че на 08.12.2019 г. между дружеството „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 202393458 и ищцата е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1200 лева, срок на кредита 30 дни, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.70 % и лихвен процент 40.99 %. По договора обаче е уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 247.57 лева. При тези параметри и предвид начисляването на такса за експресно разглеждане крайната вноска по кредита е в размер на общо 1488 лева и включва главница от 1200 лева, 40.43 лева – договорна лихва и 247.57 лева – такса за експресно разглеждане.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от 1200 лева.

Доколкото договор за кредит с № 9816381004/08.12.2019 г. е сключен от разстояние, същият както и представените общи условия, стандартен европейски формуляр и анекси, не носят подписа на никоя от страните.

Процедурата по сключване на договора от разстояние обаче е описана в ОУ на ответното дружество, ангажирани от ищцата – раздел 1 до раздел 3.

Съгласно чл. 6.1 от ОУ на ответника лихвата за предоставяне на кредита остава непроменена през целия срок на договора като е посочена в него.

Начинът на изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита е 365 дни в годината, състояща се от действителния броя дни на всеки месец, като е дължима на датата на погасяване. Освен това чл. 11 от ОУ предвижда, че заемателят може да ползва допълнителна услуга – удължаване на срока за връщане на кредита. Услугата се предоставя по искане на кредитополучателя при съгласие на кредитора съгласно Тарифата на кредитора. Съгласно дефиницията в ОУ „удължаване“ на срока на кредита може да бъде със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Ползването на тази услуга не представлява нов договор за заем и не променя параметрите на първоначалния такъв като главница, лихвен процент и ГПР.

По делото не се спори, че ищцата се е възползвала два пъти от услугата „удължаване на срока за връщане на кредита“, в която връзка са сключени и представените два броя анекси – анекс от 07.01.2020 г. и анекс от 06.02.2020 г.

С първия анекс падежът на единствената погасителна вноска по заема е променен на 06.02.2020 г., а с втория анекс – съответно на 20.02.2020 г. Какъв размер такса за удължаване на срока на договора за заем, съгласно тарифа на заемодателя ищцата е платила по всеки анекс обаче от съдържанието на същите не става ясно като липсва представена и самата тарифа. Останалата уговорена с първоначалния договор сума за връщане от 1488 лева остава в непроменен размер. Между страните липсва спор, а и от представените два броя разписки от 07.01.2020 г. и от 06.02.2020 г. е видно, че ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 414.72 лева – по първия анекс 259.20 лева, а по втория анекс 155.52 лева – за удължаване срока на кредита.

На последно място страните не спорят, а и от приложената разписка от 4

20.02.2020 г. се установява, че ищцата е заплатила на ответника и сумата от 1488 лева, с което е изпълнила всички свои задължения по заемния договор.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза и допълнителна съдебно счетоводна експертиза. Съгласно първоначалната експертиза ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 1902.72 лева. С тази сума в счетоводството на ответника са погасени 1200 лева главница, 40.43 лева – договорна лихва за периода от 08.12.2019 г. до 08.01.2020 г., 247.57 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 259.20 лева – такса за удължаване на срока на договора и 155.52 лева – относно такса за удължаване на срока на договора. Двете такси за платени към датата на сключване на всеки от двата анекса. В тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за кредит при договорна лихва от 40.43 лева, то ГЛП възлиза на 40.99 %, а ГПР възлиза на 49.64 %.

Съгласно допълнителната експертиза ако се съобразят и таксата за експресно разглеждане на документи от 247.57 лева, то ГПР би възлизал на 2294.54 %. Ако наред с тази такса се съобразят и двете такси за удължаване на срока на договора ГПР би достигнал 76075.35 %