Решение № 629 от 28.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Стара Загора, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Емилия Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530100532 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.22 ЗПК за обявяване за недействителен на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*****г., съединен при условията на евентуалност, с искове с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване за нищожни на отделни клаузи по чл.27, във връзка с чл.17 и чл.1, т.3 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*****г.

Искът е предявен от С. П. С. от гр.Стара Загора срещу „Стик-кредит“ АД, гр.Шумен. С исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*****г. при условията на ЗЕДЕУУ. Уговорен бил размер на кредита 300,00лв., годишният лихвен процент - 36 %, годишният процент на разходите 42.58 % и срок на договора – 30 дни.

Договорът не отговарял на изискванията на ЗПК за изискуемата форма, не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Ищецът твърди, че годишният процент на разходите не отговарял на действителния, тъй като съгласно договора се дължало “неустойка” в случай, че ищецът не предостави в тридневен срок от подписването му обезпечение. Освен това на ищеца не били предоставени Общите условия, той не ги бил подписал на всяка страница. В договора имало много препратки към общите условия, поради което договорът бил неясен за ищеца. ГПР бил посочен само като стойност, без да е обяснено как е формиран. Освен това към договора следвало да има подробен погасителен план, който да включва определени компоненти, съгласно чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК.

Ищецът счита, че приложения към договора погасителен план не отговаря на изискванията 1 на закона. В договора липсвало посочен и лихване процент на ден. Уговорената неустойка в договора за непредоставяне на обезпечение представлявала скрита лихва. Със самата уговорка ответникът целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора. Отделно от това счита, че договорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави.

Поради това счита, че договорът за кредит бил нищожен поради неспазване на изискванията на ЗПК.

Моли, в случай, че съдът прецени, че договорът не е нищожен, да приеме, че уговорената договорна лихва по правоотношението противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните уговорили заплащане на възнаградителна лихва в размер на 36 % годишно. Предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва наред с останалите условия и характеристики на договора счита, че уговорката за размера на лихвата по договора противоречи на добрите нрави.

Освен гореизложеното, счита, че уговорената неустойка в чл.27 от договора противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД. С така уговорената неустойка се целяло единствено да се постигне неоснователно обогатяване, като тази разпоредба излизала извън присъщите функции на неустойката. В случай, че неустойката се включи в ГПР, той би надхвърлил нормативно определения максимум в чл.19, ал.4 ЗПК.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*****г., сключен между страните е изцяло недействителен.

В хипотезата на евентуалност, моли да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че клаузите по чл.27, във връзка с чл.17 и чл.1, т.3 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*****г. са нищожни.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Стик-кредит“ АД в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор за кредит. Оспорва твърдението, че договорената неустойка била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Процесните договори били сключени от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние и ОУ били общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползвали интернет (и по точно размяна 2 на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „Стик - кредит“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. В настоящият случай сключването на договорите било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.

На 23.04.2024г. чрез създадения от ищеца личен профил, същият попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние и в съответствие с посоченото в чл.6, ал.2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредитите ищецът натиснал бутона „Подпис“, с което изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Сключването на договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер“ представлявал „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатствал за заем по телефонна линия. Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до дружеството от този идентификационен номер били изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ било посочено, че използването на идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлявал електронен подпис, като му била придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.

Независимо, че неустойката при непредоставяне на обезпечение не била начислявана и събирана от дружеството, ответникът счита, че тази клауза била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която тя била уговорена, а именно - непредоставяне на обезпечение по договора. Неустойката била винаги парична санкция, имаща за цел да 3 гарантира изпълнението, поради което не била нищожна, с оглед факта, че това била присъщата за нея функция.

Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл.46, ал.1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на договор за потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнявал предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението. Задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение били валидни и не противоречали на добрите нрави. Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗЗД, както и съдебната практика, се приемало, че дори неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя била действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. Задължението за неустойка, предвидено в договора, отговаряло на присъщите й функции и не следвало да бъде прогласявано за нищожно. Не била налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в отговора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.

Ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, ищцовата страна била действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл.12 от ЗЗД, а въпросната неустойка се начислявала само докато не бъде предоставено обезпечение. Нямало разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това било допустимо да стане преди подписването на договора, но било възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същия. Именно поради това и разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, предвиждала възможност задължението по договора да станело предсрочно изискуемо при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Съдът с Определение №*****г. е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*****г. Видно от същия договор ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило на ищеца потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 300,00лв., който ищецът се е задължил да върне при годишен лихвен процент - 36 %, годишен процент на разходите - 42.58 % и срок на договора – 30 дни. В чл.17, ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря 4 за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.27, ал.1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Според ал.2 на чл. 27 от договора – страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.