Решение № 36 от 20.04.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Габрово , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20214200500050 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „АД , подадена чрез пълномощника адв.А. срещу постановеното решение на Габровски районен съд по гр.д.№1691/2019г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение в частта ,с която съдът е уважил предявения иск по чл.422 ГПК за сумата от 9256,82лв. и е присъдил разноски по чл.78 ГПК съразмерно уважената част от иска. Твърди се,че ответникът не дължи застрахователно обезщетение на ищеца. Жалбоподателят се позовава на симулирано ПТП и че декларираните от ищеца обстоятелства са различни от действително случилото се. Сочи като доказателства за това ,установеното от СТЕ ,заявеното от вещото лице И.в с.з. и показанията на св.В.и К.. Счита,че е налице основание за прилагане на т.9.1.9 от ОУ и хипотезата на изключен риск ,при който застрахователят не дължи застрахователно обезщетение.

Позовава се и на т.9.1.8 от раздел І на ОУ - проявена груба небрежност на 1 застрахования. Излагат се твърдения,че такава е проявена от водача на автомобила – св.Е.В.,на когото ищецът го е предоставил. В случая ПТП е реализирано по вина на св.В., който е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание по образувана по описа на РУМВР-Е. административно-наказателна преписка. Ако не се приемат тези доводи ,жалбоподателят се позовава и на друго основание за недължимост на исковата сума – чл.395,ал.4 КЗ във вр. с чл.395,ал.1 КЗ и т.10.1 от раздел І на ОУ на автомобилна застраховка „Каско+”. При условията на евентуалност се прави възражение относно приетия от първоинстанционния съд като дължим размер на застрахователното обезщетение. Твърди се ,че съдът е приел ,че щетата е „тотална”, но незаконосъобразно и без да изложи мотиви, не е изключил от претенцията на ищеца стойността за възстановяване на детайлите , представляващи „невъзстановени щети „ към 11.12.2017г., за които е било констатирано,че са били увредени още при сключване на застраховката, както и стойността на годните за употреба детайли. Сочи се т.12.3.1 от раздел ІІ от ОУ, съгласно която следва да бъде намалена дължимата от застрахователя сума със стойността на годните за употреба агрегати, възли и детайли.Твърди се, че тяхната стойност, от допълнителното заключение на СТЕ е определена на 2000лв. „Невъзстановените щети” не подлежат на възстановяване от застрахователя на основание т.3.8 от раздел І „Общи положения” от ОУ, като в случая те са на стойност 540лв. съгласно заключението на СТЕ. При приспадане на сумата от 2000лв. и от 540лв.

,следва исковата претенция да се уважи за сумата от 7460лв. След прихващане със сумата от 743,118лв.,представляваща двете дължими по застрахователния договор вноски, остава дължима на ищеца сумата от 6716,82лв.

Претендира се отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество на спора, с което се отхвърли изцяло предявения иск ,ведно със законните последици, а при условията на евентуалност - да бъде намален размерът на приетото за дължимо обезщетение до сумата от 6716,82лв.

В депозирания писмен отговор ,ищецът чрез процесуалния си представител, е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в законния срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт ,предвид на което е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.№1691/2019г. в частта, с която предявеният иск по чл.422 ГПК е частично уважен ,като е признато за установено ,че ответникът „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407, дължи на ищеца В. И. Д. сумата от 9 256.82лв., ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.04.2019г. по ч. гр. д. №15451/2019г. на Софийски районен съд. В тежест на ответника са възложени разноски за заповедното и исково производство съразмерно уважената част от иска.

В частта ,с която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата над 9 256.82лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв., като погасен по прихващане , първоинстанционното решение не е обжалвано.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С предявения от В. И. Д. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск по чл.422 ГПК, е претендирано да се приеме за установено, че ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД дължи на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди за лек автомобил марка „Ф.” ,модел„Ф.”, с ДК № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното плащане.

Исковата претенция се основава на твърденията ,че за лек автомобил марка „Ф.” модел ”Ф.” с ДК № *** ,е сключена застраховка „Каско +" със застрахователна полица №***, със срок от 16.06.2017г. до 15.06.2018г., валидна към датата на застрахователното събитие. По силата на този договор ответникът се задължава да заплати на собственика на застрахованото МПС, всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие на застраховката ,до размера на застрахователната сума. На 11.12.2017г. застрахованият при ответника автомобил, е бил управляван от Е.П.В., който движейки се по второкласен път II-53 км. 39+100, общ. Е., обл. В. Т.,губи 3 контрол над превозното средство и катастрофира. Веднага след настъпилото застрахователно събитие ищецът е уведомил

„ДЗИ ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като е попълнил бланка на застрахователя за уведомление за претенция по застраховка „Каско", вследствие на което е образувана щета № 44010711738813г. В изготвен от застрахователя опис на получените щети , са посочени всички увредени детайли по МПС .По образуваната щета застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение ,поради това, че обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата ,не съответстват с установените факти и събраните данни относно настъпилото застрахователно събитие .Ищецът счита,че отказът е необоснован. Разпоредбата на чл. 408 от Кодекса за застраховането предвижда строго ограничени хипотези, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение по застрахователен договор за имуществено застраховане. В резултат на процесното застрахователно събитие, на лек автомобил „Ф.” модел „Ф.” с ДК № *** са причинени вреди, които следва да бъдат възстановени в пълен обем. По данни на сервиз, стойността на peмонта на увредените детайли е в размер на 10 000 лв.

Ответникът , в писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил дължимостта на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение и е противопоставил възражение за наличие на изключен риск в хипотезата на т.9.1.9 от раздел І на ОУ, неразделна част от застрахователния договор , обосновано с твърдения ,че установените при огледа на автомобила увреждания не съответстват на декларираните от ищеца обстоятелства ,като е неясен механизмът на увреждане, и увредените детайли не кореспондират с декларираното събитие. При условията на евентуалност е оспорен размерът на претендираното обезщетение, позовавайки се на т.3.8 от ОУ и изключване стойността за възстановяване на детайлите, представляващи „невъзстановени щети” към 11.12.2017г. - преден капак, таван ,предна лява врата, лайсна под фарове, които са описани в съставен протокол за оглед при сключване на застраховката на 15.06.2017г. Направил е и възражение за прихващане с размера на двете неплатени вноски по застрахователния договор – сумата от 743,18лв.

От доказателствата по делото се установява ,че за процесното вземане , предмет на предявения иск по чл.422 ГПК, е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15451/2019г. на Софийски районен съд, с която е постановено длъжникът „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД да заплати на кредитора 4

В. И. Д. сумата от 10 000лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско + на МПС” за вреди по лек автомобил „Ф.”, модел „Ф.” с рег.№***, вследствие на ПТП от 11.12.2017г., ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 200лв.-държавна такса и 700лв.възнаграждение за адвокат.

Искът по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на вземането по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15451/2019г. по описа на Софийски РС , е подаден в законния срок, след надлежно упражнено от длъжника право на възражене по чл.414 ГПК.

Не е предмет на оспорване,а това се установява и от писмените доказателства, съществуването на валидно възникнало между страните по делото застрахователно правоотношение към 11.12.2017г., по сключен на 15.06.2017г. договор по комбинирана застрахователна полица №*** за автомобилна застраховка „Каско+” за лек автомобил Ф.”, модел Ф.,с ДК № *** / приложена на л.15 от първоинстанционното дело/, със срок на застраховката 12 месеца, считано от 16.06.2017г. Застрахователният договор е сключен при ОУ,чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. На 13.12.2017г. ищецът е подал уведомление за щета до ответното застрахователно дружество, за настъпило застрахователно събитие на 11.12.2017г. ,от което са причинени материални щети на застрахования лек автомобил.

Образувана е застрахователна преписка по щета

№44010711738813, по която застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение.

Спори се дали ПТП, за което е съставен приложения по делото протокол за ПТП №1633715/12.12.2017г., е настъпило по начина, съобщен от ищеца при уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие по щета №44010711738813 ,като в писмения отговор ответникът се е позовал на наличие на изключен риск по т.9.1.9 от ОУ.

От данните в представената в заверен препис застрахователна преписка по щета №44010711738813 се установява,че на 13.12.2017г е подадено уведомление за застрахователно събитие от В. И. Д. до „ДЗИ-Общи застраховане” ЕАД / л.19 от първоинстанционното дело/. В него е посочено като увредено МПС процесният лек автомобил Фолксваген, с водач Е.П.В.; като дата и място на събитието – 11.12.2017г., път В.Т. – Е., км.39+100, 5 извънградски път; като получени увреждания - по целия автомобил ; описание на събитието : „Изгубих контрол над автомобила и паднах в канавката до пътя ,като минах през таван.” В подадената декларация от Е.П.В. /л.23 от първоинстанционното дело/, е вписано като причина за настъпване на ПТП на 11.12.2017г., на път 53, ВТ –Е., загуба на контрол върху МПС, вследствие на което излиза вдясно и се преобръща извън платното за движение.

За ПТП на 11.12.2017г. е съставен протокол за ПТП №1633715/ 12.12.2017г.,представен в заверен препис по делото. В него като „участник 1” е указан автомобил „Ф.”, модел „Ф.”, с рег.№ ***, собственост на ищеца, управляван от Е.П.В.. За място на протичане на произшествието е посочен път ІІ-53, километър 39+100, общ.Е.. Като щети са описани „множество деформации ,охлузвания , побитости и счупвания по целия автомобил”. В ръчно изготвената схема на ПТП е отразено движение на автомобила в ляв за него завой от гр.В.Т. към гр.Е., като в зоната на километър „39+100” е означено напускане на платното за движене надясно. Като причини и условия за ПТП е посочено ,че участник І, вследствие на несъобразена с характера на местността скорост, губи контрол над МПС , излиза вдясно и се преобръща извън пътното платно.

Разпитан е св.Д.,който в качеството си на служител в РУМВР-Е. е посетил мястото на произшествието и е съставил приложения по делото протокол за ПТП. Свидетелят установява,че на място е имало следи от самия удар – много пластмаси, стъкла,части от автомобила. Тези негови твърдения не са опровергани от останалите доказателства по делото.