Решение № 263 от 13.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пазарджик, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20215200500711 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се решение №260323 постановено на 28.06.2021г. по гр.дело № 1240 по описа на Пещерския районен съд за 2020г.,с което „ДЗИ Животозастраховане“ЕАД ЕИК 121518328, със седалище и адрес на управление на дейността : гр.София 1463, бул. „Витоша“ 896 - ОББ Милениум Център, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В. е осъдено да заплати на ИВ. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.М.“ № 24 сумата от 6 666,67 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил риск по застрахователна полица № 5000029444 по програма „Закрила" с покритие 25.02.2014г. 25.12.2016 г. за застрахователна сума 20000 лева, и сумата от 6 480 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил риск по застрахователна полица № 2301120443 по програма „Д.П.", с покритие 27.08.2014 - 27.02.2015 г. за застрахователна сума 19440 лева,ведно със законната лихва върху двете суми ,считано от 1

09.11.2020 година до окончателното им изплащане. Осъдено е „ДЗИ Животозастраховане“ЕАД ЕИК 121518328 да заплати на Н. Й. ИВ.

ЕГН ********** от гр.П. ,ул.“Г.М.“ № 24 сумата от 6 666.67 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил риск по застрахователна полица № 5000029444 по програма „Закрила" с покритие 25.02.2014 - 25.12.2016 г. за застрахователна сума 20000 лева, и сумата от 6 480 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил риск по застрахователна полица № 2301120443 по програма „Д.П.", с покритие 27.08.2014 - 27.02.2015 г. за застрахователна сума 19440 лв,ведно със законната лихва върху двете суми ,считано от 09.11.2020 година до окончателното им изплащане. Осъдено е „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД ЕИК 121518328 да заплати на Й. Д. ИВ. ЕГН **********, представляван от настойника си Н. Й. ИВ. с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г.М.“ № 24 сумата от 6 666.67 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил риск по застрахователна полица № 5000029444 по програма „Закрила" с покритие 25.02.2014 - 25.12.2016 г. за застрахователна сума 20000 лева, и сумата от 6 480 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил риск по застрахователна полица № 2301120443 по програма „Д.П.", с покритие 27.08.2014 - 27.02.2015 г. за застрахователна сума 19440 лв,ведно със законната лихва върху двете суми ,считано от 09.11.2020 година до окончателното им изплащане. Присъдени са сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната си жалба ответникът в първоинстанционното производство „ДЗИ Животозастраховане“ЕАД ЕИК 121518328 твърди,че решението е неправилно поради противоречието му с процесуалния и материалния закон. Твърди,че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на Т. И.

И.. Видно от приложените към исковата молба Общи условия на „ОББ 2

- Алико Животозастрахователно дружество“ АД по застраховка „Злополука“, в случай на смърт на застрахованото лице бенефициент са неговите законни наследници. Съгласно влязлото в сила на 27.08.2020 год. решение на Районен съд - П. по гр. дело № 1732/2019 год. Т. И. И. е починал на 10.11.2014 год., а видно от Удостоверение за наследници с изх. № 106/27.08.2020 год. на община П. негов законен наследник към онзи момент е неговият брат Д. И. И..Приживе Д. И. И. не се е възползвал от възможността да претендира застрахователно обезщетение от „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД в качеството си на бенефициент на починалото лице Т. И.. Такава претенция е предявена официално едва през 2020 год. и то не от прекия наследник на Т. И. И. - неговият брат Д. И. И., а от неговите наследници - ищците в настоящото производство. Те обаче не притежават качеството „бенефициенти“ на застрахованото лице Т. И. по смисъл на Общите условия на застраховка „Злополука" и „Д.П.“.

Правото да се претендира застрахователно обезщетение след смъртта на застрахованото лице е лично право, което е следвало да бъде упражнено от бенефициента Д. И. и следователно не се прехвърля автоматично към ищците, доколкото застрахователната сума по застраховка „Живот" не е част от наследствената маса и не преминава върху наследниците на бенефициента (чл. 235 от КЗ - отм.). Ищците не могат да упражнят едно чуждо право, което не е било упражнено приживе от бенефициента по застрахователната полица.

Въззивникът твърди,че неправилен е и изводът на първоинстанционния съд за наличието на предпоставки за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Съгласно чл. 378, ал. 2 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване" се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай застрахователното събитие - смърт е настъпило съгласно решение на PC - П. на 10.11.2014 год. и от тази 3 дата е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл. 378, ал. 2 КЗ. Към дата 06.11.2020 год. - датата на подаване на исковата молба, срокът е изтекъл и вземането е погасено по давност. Действително през 2016 год. в „ОББ - Алико Животозастрахователно дружество“ АД е постъпило писмо с вх. № 42802-16/07.11.2016 год. от наследника Д.

И. И.. В отговора си застрахователят е дал указания на Д. И. И. да се снабди със съдебно решение за обявяване на смъртта на Т. И. И. и едва след това да предяви претенция за изплащане на посочените в застрахователния договор обезщетения в качеството си на негов наследник. Изпращането на писмо до Дружеството, с което последното е уведомено за настъпила смърт на застрахованото лице, без обаче да е налице волеизявление за изплащане на застрахователна сума по двете полици и без да са представени доказателства за това обстоятелство, не представлява според въззивника предявяване на претенция за плащане, съответно погрешно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД за прекъсване на давността поради признаване на вземането от страна на застрахователното дружество. За да е налице прекъсване на давностния срок е необходимо да се установи, че ищецът е заявил претенция към ответника за плащане на застрахователно обезщетение, а последният от своя страна да е установил, че са налице всички предпоставки за заплащане на застрахователното обезщетение.

На следващо място,въззивникът твърди,че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че основание за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно Застрахователна полица по застрахователен пакет „Закрила" и застрахователна програма „Д.П." е настъпването на смърт на застрахованото лице единствено вследствие на „злополука". Съгласно приложимите към двете полици Общо условия злополуката е събитие, имащо за резултат медицински установима телесна повреда, която не е причинена съзнателно от Застрахования, получена е по време на срока на Общите условия и е 4 причинена от външни, неконтролируеми от Застрахования сили, независимо от всички други условия. В процесния случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице настъпването на застрахователно събитие „смърт в следствие на злополука". Съгласно Решение № 564/20.07.2020 год. на PC - П. е обявена смъртта на Т. И. И. на основание чл. 14, вр. чл. 16 от ЗЛС и чл. 549 и сл. ГПК. Наследниците на Т. И. И. също не представят убедителни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че смъртта на застрахования е настъпила вследствие на злополука. Искането е решението като неправилно да бъде отменено.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ. Д. ИВ., Н. Й. ИВ. и Й. Д. ИВ.-представляван от настойника си Н. Й. ИВ.,в който излагат съображения за нейната неоснователност.Твърдението на жалбоподателя,че ищците не са били бенефициенти по застрахователната полица и не могат да упражнят чуждо право, което не е било упражнено приживе от бенефициента по полицата е несъстоятелно. Посочват,че макар Д. И. да се явява прекият наследник на застрахованото лице, следва да се има предвид, че към момента на смъртта на Д. И. - 06.05.2017 г., застрахованият Т. И. И. е бил обявен само за общодържавно издирване. Към този момент въобще не би могло да се говори за наследствена маса, тъй като смъртта на застрахованото лице е обявена едва през 2020 г. с решение по гр. д. № 1732/2019 г. по описа на Районен съд П.. И макар съдът да е определил предполагаемата дата на настъпване на смъртта към заден момент - 10.11.2014 г., то тази дата става известна за наследниците едва с влизане на решението в сила,и едва към този момент за тях възникват правата и задълженията, включени в наследствената маса. Т.е, въззиваемата страна твърди,че няма как наследодателят им Д. И. И. да е упражнил правото си по застрахователната полица приживе, тъй като до момента на неговата смърт, това право въобще не е било възникнало.

5

Относно второто възражение на жалбоподателя, че вземането било погасено по давност,въззиваемата страна противопоставя следното становище: първоинстанционният съд правилно е приел, че застрахователят е признал вземането, като в отговор на заявление на Д. И. е посочил, че същият в качеството си на наследник на Т. И. може да предяви претенция след получаване на решение за обявяване на неговата смърт, като застрахователното дружество се е ангажирало да не се възползва от срока по чл. 378, ал. 2 КЗ,т.е признанието, извършено от длъжника и достигнало до кредитора, прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Освен това ,посочват,че в конкретният случай момента, от който започва да тече давността, следва да бъде решението за обявяване на смъртта, а не самото настъпване на смъртта. С решението съдът определя предполагаемата дата на смъртта, но юридическите последици от тази смърт възникват едва след влизане на решението в сила - 07.08.2020 г. Преди тази дата на практика смъртта на лицето не се смята за настъпила и преди тя да бъде обявена по съдебен ред, за евентуалните наследници на изчезналото лице не съществува правна възможност да упражнят правата си.

Относно следващото възражение на въззивника, въззиваемата страна посочва следното: възражението на жалбоподателя, че покрит риск по застраховката било само настъпването на смърт вследствие на злополука, а в конкретния казус нямало как да се направи заключение за обстоятелствата, при които е настъпила смъртта и дали те съставляват злополука по смисъла на общите условия,за некоректно.

Съгласно чл. 3, т. 3.1.1 от общите условия на застрахователя смъртта, настъпила в резултат от изчезване, представлява покрит риск и след получаване на съдебно решение за това обстоятелство следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Ето защо ,според въззиваемата страна покрит риск по смисъла на общите условия е обявяването по съдебен ред на смъртта вследствие на безвестно 6 отсъствие на лицето по смисъла на чл. 14 и чл. 16 ЗЛС, а не конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта,тъй като няма как да бъдат установени,а за тях могат да се правят само хипотези и догадки.Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.448 от КЗ във вр. с чл.459 от КЗ.

Няма спор по делото, че с Решение №564 постановено на 20.07.2020г. по гр.дело № 1732 по описа на Пещерския районен съд за 2019г., е обявена смъртта на Т. И. И.,настъпила на 10.11.2014г.

От удостоверение за наследници,изд. на 27.08.2020г. от Кметство с.Ф. се установява, че Т. И. е оставил за свои законни наследници : Д.

И. И.-брат,починал на 06.05.2017г., Н. Й. ИВ.-снаха ,ИВ. Д. ИВ. и Й.

Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9af7c60-1597-4e7e-9519-98752f6133f7