Протокол № 1502 от 22.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1502 гр. Варна, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501933 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:48 часа се явиха:

Въззивницата М. И. П., редовно и своевременно призована, явява се лично, не се представлява.

Въззиваемите Т. Б. П., Д. Д. Б. и Е. Й. И. редовно и своевременно уведомени, не се явяват, представляват се от адв. К. К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззивницата П.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. И. П. против решение № 848 от 11.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 20233110115686 по описа на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Е. Й. И., Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В. иск с правно основание член 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за солидарното осъждането на ответниците да й заплатят 1 сумата от общо 5 829,94 лева, формирана както следва: 11,10 лева, заплатена държавна такса в Агенцията по вписванията /АВп/; 299,31лева, заплатена сума за вписване на решение по делба и деклариране в МДТ и АГКК; 2 838 лева, представляваща покупно-продажна цена по нотариален акт /НА/ № ***, том ****, дело № ***** от *** г.; 74,79 лева, представляваща 2,6 % местен данък; 14,44 лева, представляваща такса вписване в АВп; 40 лева за издаване на данъчна оценка; 1 350 лева, представляваща покупно-продажна цена по сделка по НА № **, том ***, дело № **** от *** г.; 43,50 лева, представляваща 3% местен данък; 40 лева за издаване на данъчна оценка; 245,90 лева, представляваща нотариална такса; 668 лева, представляваща покупно-продажна цена по сделка по НА № ***, том *, рег.№ ****, дело *** от *** г.; 23,04 лева, представляваща 3 % местен данък; 40лева за издаване на данъчна оценка; 141,86 лева, представляваща нотариална такса; която обща сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на припадащите се на ищцата 4 % от апартамент № *, находящ се на * етаж /етаж * жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в град В. - ул. „Г. С.“ № **, съставляващо УПИ ***, квартал ***, с обща площ на апартамента от 71,20 кв.м, ведно с прилежащата към него изба, с площ от 8 кв.м, както и 9,0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им прехвърляне, ведно със законната лихва върху цялото задължение от датата на депозиране на исковата молба /01.12.2023 г./; както и е осъдена М. И. П. да заплати на Е. Й. И., Я. Г. И., Т. Б. П., Д. Д. Б. и В. Д. В. сумата от 2 000 лева, представляваща сторени съдебно–деловодни разноски по делото пред първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че по делото безспорно е установено, че закупуването на припадащите се 4 % от ап.*, находящ се на * етаж /етаж * жилищен/ от жилищна сграда, находяща се в дворно място в град В. - ул. „Г. С.“ № **, ведно с принадлежащата към него изба, както и 9,0975 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и сторените от ищцата разноски по нотариалното им прехвърляне са причинени от ответниците в заблуждение чрез представяне на документи с невярно съдържание, въз основа на които тя е счела, че купува процесния имот от всички собственици, като в подкрепа на твърдението си подробно описва историята на сделката и излага аргументите си. Намира се, че чрез извършените действия ответниците виновно са нарушили задължението да не се вреди никому. Навеждат се доводи, че показанията на свидетелката З.

Д. необосновано не са кредитирани от първоинстанционния съд, а показанията на свидетеля В. Д., които се базират на предположения, са приети за достоверни.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат К. К., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

2

Постъпила е и частна жалба от М. И. П. против определение № 8123 от 16.06.2025 г., постановено по посоченото първоинстанционно дело, с което е оставена без уважение молба вх.№ 41199 от 09.05.2025 г., депозирана от М. И. П. за изменение на решение № 848 от 11.03.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските на основание член 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че въззивницата е направила своевременно възражение за прекомерност, което не е обсъдено при решаване на въпроса за разноските от първоинстанционния съд. Също така се счита, че с договора за правна защита и съдействие се злоупотребява с права, тъй като той е сключен сама, за да се натовари насрещната страна с разноски, равняващи се на половината от материалния интерес за една инстанция. Иска се отмяна на посоченото определение и адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано от 2 000 лева на 883 лева.

Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по частната жалба чрез адвокат К. К., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивницата П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.

Поддържам депозираната частна жалба.

Адв. К.: Запозната съм с доклада на делото и нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания писмен отговор. Оспорвам частната жалба.

СЪДЪТ намира, че следва да преквалифицира така предявения иск от такъв по чл. 45 от ЗЗД в такъв по чл. 191, ал. 3 вр. чл. 190, ал. 2 от ЗЗД. Следва да бъде разпределена доказателствената тежест на страните, а именно: ищецът следва да докаже, че част от веща е била чужда, че е имало евентуална заплаха от евикция и, че са настъпили вреди и техният размер. Съответно ответниците следва да докажат, че ищецът е знаел, че част от веща е чужда.

С оглед горното,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА така предявения иск от такъв по чл. 45 от ЗЗД в такъв по чл.

191, ал. 3 вр. чл. 190, ал. 2 от ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест между страните в следния смисъл: ищецът следва да докаже, че част от вещта е била чужда, че е имало евентуална заплаха от евикция и, че са настъпили вреди и техният размер, а ответниците следва да докажат, че ищецът е знаел, че част от вещта е чужда.

3

Адв. К.: Бих искала да направя искане за допълване на доклада. Направили сме в този случай, евентуално ако съдът приеме с оглед на твърденията изложени, като също считаме, че съгласно твърденията става въпрос по-скоро за търсене на договорна отговорност. И в тази връзка сме направили възражение за погасена давност на правата в случай на евикция, което моля да бъде разгледано.

Въззивницата П.: Считам, че няма изтекла давност поради евикция, тъй като до 04.12.2018 г., когато беше постановено решението на Върховен касационен съд, съответно решението на всички съдилища Районен и Окръжен съд беше да се изнесе дворното място и цялата сграда като един обект на публична продан. Към този момент аз по-никакъв начин не съм била застрашена от нищо, тъй като в хода на делбата те са могли да си разпродават собствеността в рамките на процентните идеални части, които те са имали. И тези обекти, които те са продали те са по-малко от процента, който те са притежавали. Така, че ако сградата беше изнесена на публична продан като един общ обект те просто трябваше да закупят 4-те %, които им липсват. Тогава нашите сделки щяха да бъдат заздравени. Тъй като решението на Върховен касационен съд беше вече да се изнесе дворното място на сградата, като обособени обекти тогава вече за мен настъпи вредата. Аз през 2019 г разбрах, но решението е от 04.12.2018 г. Тогава всъщност се наложи да плащам втори път липсващите ми 4 %, които те вече ми бяха продадени. От там настъпи тази вреда и давността започва за мен да тече от тогава.

Въззивницата П.: Представям списък на разноските.

Тъй като във въззивната жалба бях навела твърдение, че нотариусът е прехвърлил апартаментите без моя, на другите ми съседи и на В. К. - офис 1 и офис 2, като обособени обекти. Уточнявам, че Акт 14 е от 12.09.2003 г. и тъй като в отговора на ответниците е написано, че той е издаден в един много по-ранен момент, в дело № 2204 или беше № 320 това, всъщност делото което е от 2002 г. за делбата е представен Акт 14 и искам да покажа на съда, че всъщност датата и на двата документа Акт 14 и Акт 15 е една и съща. Така, че те няма как да прехвърлят обособени обекти преди Акт 14. Какви далавери са си правили идея нямам. Искам да представя на съда и пълната справка от Агенция по вписване, тъй като ответниците представиха частично справката по моята партида и искам да обърнете внимание, че на позиция „8“ ми е вписана законната ипотека върху апартамента, когато аз съм го придобила и аз съм доказала тогава на банката, че няма никакви тежести върху имота.

По-назад в справката, чак на 15-та година има вписване от 2006 г. и следващите години.

Както и тук има и отказ на майка ми и баща ми от правото на ползване, аз вече бях изтеглила кредит и бях ипотекирала друг имот, който имаше право на ползване. Или в Агенцията по вписване има някаква манипулация или просто не са си свършили работата и са ми издали документ, който ме е подвел, че имотът няма никакви тежести. Но всички знаем, че по партидите се чете отзад напред и вървят в последователност вписванията. От тази справка се вижда невероятна последователност. Никоя банка няма да ми даде кредит и 4 то не само на мен, другите три апартамента, съответно ап. * ап. * и ап. * също са с кредит.

Двете ми съседки също са юристи. Това е абсурдно ние като юристи да не видим, че има тежест върху имот. Още повече, че юристите на банката също ги проверяват тези неща.

Адв. К.: Възразявам да се приемат тези доказателства. Това касае права на трети лица, които не са страни по това дело и не касаят по никакъв начин договорните отношения и евикцията на купувача по продажбата от 12.2003г. Що се касае до справката, която се представя тази справка беше представена и в първоинстанционното производство, и тази справка касае имота на въззивницата. Това, което тя не е направила и затова твърдим, че тя знае още от самото начало предвид, че е юрист, предвид, че е действащ адвокат знае как се правят справките в имотния регистър. Знае много добре, че партидите са персонални.

Представили сме доказателства, че по персоналните партиди на всеки един от ответниците, които са страна по процесната сделка има вписани две искови молби от далеч преди датата на извършване на сделката. И възразяваме тези доказателства да бъдат приети като неотносими.

Въззивницата П.: Те са представени вече.

Адв. К.: В такъв случай не са необходими.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените днес от въззивницата писмени доказателства, а именно: Акт за приемане на конструкцията - Акт 14 от дата 12.09.2003 г., Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж – Акт 15 от дата 12.09.2003 г., справка за лицето М. И. П. от Агенция по вписванията за периода от 28.10.1920г. до 28.10.2020 г., с оглед, на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените в днешно съдебно заседание от въззивницата следните писмени доказателства: Акт за приемане на конструкцията – Акт 14 от 12.09.2003 г.; Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж – Акт 15 от 12.09.2003 г.; Справка за лицето М. И. П. от Агенция по вписванията за периода от 28.10.1920 г. до 28.10.2020 г.

Адв.К.: Представям списък на разноските и доказателства за извършването им.