Решение № 244 от 25.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Бургас, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Гергана Ст. Илиева като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600599 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Стоян Иванов от АК - Бургас, назначен служебен защитник на подсъдимия С. П. Г., ЕГН: **********, срещу присъда № 46/16.03.2023 г., постановена по НОХД № 4785/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. П. Г. е признат за виновен в това, че на 01.11.2022 г., в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, по ул. „Брацигово“, с посока на движение към кръговото кръстовище за изход от квартала, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *** без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, наложено с Наказателно постановление № 21-0769-003860/26.10.2021 г., издадено от сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР - Бургас, връчено му лично и влязло в сила на 16.04.2022 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

С въззивната жалба, която е бланкетна, се твърди, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, като е направено искане същата да бъде отменена, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан или 1 алтернативно да бъде изменена, като се намали наложеното наказание към минималния размер, а именно в размер на 1000 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият С. Г., редовно призован, не участва лично във въззивното производство. Служебно назначеният му защитник поддържа въззивната жалба с формулираното със същата искане за постановяване на нова оправдателна присъда и алтернативно направеното искане за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното административно наказание до законоустановения минимум, предвид материалното състояние на подсъдимия.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

Въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които БРС е преценил в диференцирана процедура по реда на глава двадесет и осма от НПК, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране в съдебното следствие. Въз основа на събраните доказателствени материали първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:

Подсъдимият С. П. Г. е роден на *** г. в гр. ***. Същият е с регистриран постоянен адрес в с. ***, общ. ***, обл. *** и с настоящ адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *. Той е ***, *** гражданин, *** образование, ***, работи в ***, *** (***), с ЕГН **********.

Подсъдимият С. Г. е неправоспособен водач на МПС по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Същият е притежавал СУМПС № 2742997, издадено на 05.08.1991 г. и валидно до 05.08.2000 г. с придобити категории „В“ и „С“.

Многократно е наказван по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП. Поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, след тази дата подс. Г. не е възстановил правата си като водач на МПС и не му е издавано друго СУМПС. Въпреки липсата на правоспособност, подсъдимият Г. продължил да управлява МПС.

Това негово поведение е санкционирано по административен ред с Наказателно постановление № 21-0769-003860/26.10.2021 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, връчено му лично на 01.04.2022 г. и влязло в сила на 16.04.2022 г.

2

На 01.11.2022 г., в гр. Бургас, кв. Сарафово, по ул. „Брацигово“, с посока на движение към кръговото кръстовище за изход от квартала, подс. Г. отново управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, без свидетелство за управление на МПС. Същият бил спрян за проверка от свидетелите С. П. и В. Д. - служители при 05 РУ – Бургас, които били на работа като автопатрул за времето от 06:00 ч. до 18:00 ч. същия ден и съвместно осъществявали контрол по спазване на ЗДвП в този участък. При извършената му проверка, подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС. След извършена справка в ОДЧ при ОДМВР - Бургас, полицейските служители установили, че подс. Г. е неправоспособен водач. За констатираното нарушение св. В. Д., в присъствието на св. С. П., съставил Акт за установяване на административно нарушение бл. № 001046/01.11.2022 г., като отнел СУМПС № 012339158 и 2 броя регистрационни табели СО 7612 СН. Подсъдимият го подписал без възражения. Издадена била и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-3388000078/02.11.2022 г. - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни. След направена справка за влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП се установило, че подс. Г. е извършил деянието на 01.11.2022 г. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-0769-003860/26.10.2021 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, връчено му лично на 01.04.2022 г. и влязло в сила на 16.04.2022 г. По случая в Пето РУ - Бургас било образувано бързо производство, като подс. Г. бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, като се е позовал на показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели С. П. и В. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК – справка за съдимост, АУАН, заповед за прилагане на ПАМ, наказателно постановление, справка за нарушител/водач, писмо от РС - Елин Пелин, възлагателно писмо, извлечение, определение на РС - Елин Пелин, писмо от ЧСИ Владимир Цачев, ведно с препис на изпълнително дело № 175/2016 г.

Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства, районният съд е направил правни изводи за осъществен от подсъдимия С. Г. от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Управлението на МПС, след като водачът е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му за това деяние е формално престъпление по транспорта. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл.

177, ал. 1, т. 2 ЗДвП (управление на МПС без свидетелство за управление).

Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените 3 предпоставки, деецът осъществява признаците на престъплението.

Безспорно установено е по делото, че подсъдимият Г. е неправоспособен водач на МПС. За управление на моторно превозно средство без необходимото свидетелство е бил наказан по административен ред – с Наказателно постановление № 21-0769-003860/26.10.2021 г., издадено от сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР - Бургас, връчено му лично и влязло в сила на 16.04.2022 г. Въпреки липсата на правоспособност, на 01.11.2022 г., в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, по ул. „Брацигово“, с посока на движение към кръговото кръстовище за изход от квартала, в едногодишния срок от наказването му за същото деяние, подс. С. Г. отново управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***, без съответното свидетелство за управление на МПС. Това е безспорно доказано от показанията на свидетелите Д. и П., които пряко и непосредствено са възприели, че лекият автомобил е управляван лично от подсъдимия. В подкрепа на посочените гласни доказателствени средства са и приобщените писмени доказателства по делото.

Правилен е и изводът, че от субективна страна Г. е извършил деянието виновно, при форма на вината при пряк умисъл, обективиран в действията му. Подсъдимият е съзнавал, че към момента на инкриминираното деяние не е бил правоспособен водач. Същият е имал знанието, че е санкциониран по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за същото деяние, но въпреки това, съзнавайки противоправното си поведение, отново е предприел управление на МПС. По този начин, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, той е предвиждал и настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно първостепенният съд го е признал за виновен по същото.

Не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която деецът да бъде оправдан.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приложил и разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, като е признал подс. С. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Налице са кумулативните предпоставки по чл. 78а от НК. За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Видно от справката за съдимост, подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е по право) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК. От престъплението - предмет на обвинението, няма причинени имуществени вреди, които да са пречка за освобождаване от наказателна отговорност.

При определяне размера на административното наказание, БРС е отчел тежестта на деянието, личната обществена опасност на дееца, 4 изхождайки от данните за съдимост, както и трудовата му ангажираност.

Оценявайки горните обстоятелства, първоинстанционният съд е определил административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че наказанието глоба следва да бъде определено към средния размер, но не и в минимален такъв, каквото е искането на защитата на подсъдимия.

Вярно е, че престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. От друга страна обаче, нормите на ЗДвП са гарант за обществената безопасност и регулатор на обществените отношения, породени от поведението на всички участници в движението по пътищата и всяко тяхно нарушение или неизпълнение създава потенциална опасност за тези отношения. Основната част от тези норми регламентират именно придобиването на правоспособност за управление на МПС, задълженията на правоспособния водач и санкциите за неизпълнение или нарушаване на тези задължения, тъй като самата дейност е източник на повишена обществена опасност. В този смисъл управлението на МПС от неправоспособен водач при хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява.