Решение № 1503 от 11.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. Русе, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520102209 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от "СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: 202531869 със седалище гр. София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7, представляван от Николай Пенчев Пенчев – управител, иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД с искане за осъждането на ответницата да заплати неизплатена част от главница по Договор за потребителски паричен заем КРЕДИРЕКТ №*** г., сключен между страните засумата в размер на 2700 лв.

Твърди се, че са погасени само 200 лв. и е налице неизплатен остатък от главницата в размер на 2500 лв. С исковата молба е направено и изявление за предсрочна изискуемост на кредита поради неизпълнение. Претендира и за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** е подала отговор на исковата молба, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с който е оспорила иска. Признава сключването на договора с ищеца на *** г., размера на отпуснатия кредит и условията, при които е сключен. Счита, че договора е изцяло нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК, поради което моли иска да се отхвърли.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

От фактическа страна:

1

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски паричен заем КРЕДИРЕКТ №***. По силата на договора, кредиторът „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставил на кредитополучателя М. кредит в размер на 2700 лв., със срок на кредита 18 месеца. Страните са се договорили, че размерът на вноските по кредита е по 514 лв., Годишен процент на разходите /ГПР/- 47,91 %, Годишен лихвен процент /ГЛП/- 40.05%, че първите четири вноски включват по 423,89 лв. – неустойка и по 90,11 лв. – лихви, а следващите вноски включват съответни главница и лихва, както и по 269,34 неустойка.

Съгласно погасителния план към договора падежът на последната погасителна вноска е 16.09.2024 г. Препис от исковата молба, съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на кредита е връчено на ответницата на 27.05.2024. Исковата молба е подадена в съда на 17.04.2024 г. В договора за кредит е уговорено, че начислената неустойка се дължи поради неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение /поръчителство от едно или две деца, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция при посочени условия/, които са предвидени в самия договор – т.6.5 и в общите условия /ОУ/ на ответника –чл.33, ал.1. От плана за погасяване е видно, че посочените в договора ГПР и ГЛП са изчислени при условия на кредита без включена неустойка по т.6.5. С включването на такава за периода на договора от 18 месеца ГПР е над 150% (за 18 месеца се връща сума 3;43 пъти над предоставената). Със заключението на приетата по делото икономическа е-за се установява, че ответницата е заплатила 200 лв. задължение по договора, с оглед на което ако се приеме че следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК е налице неизплатен остатък от главницата в размер на 2500 лв.

От правна страна:

Съгласно чл.21 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна“.

Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.

Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., 2

ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по делото Договор за потребителски паричен заем КРЕДИРЕКТ №*** г. съдът констатира, че уговоР.ят размер на задълженията на ответника в действителност е над лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК – „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“ Посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като със сигурност не включва задълженията по т.6.5 от договора. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК обаче изисква договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени коректно и нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на годишния лихвен процент са верни. В действителност дължимите от ответника суми по договора са в различен и по-висок процент от посочените в него. Ако 3 размерът на дължимите на основание т.6.5 от договора суми беше включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 от ЗПК постановява, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. В такъв смисъл е и трайната съдебна практика, вкл. и на ОС Русе – напр. Решение по въззивно търговско дело № 20234501000080 по описа за 2023 година, докладчик съдия Й. Дамаскинов. Междувременно с решението по г.дело №1264/24 г. на РРС нищожността на договора на осн. на осн.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК е прогласена и решението е влязло в сила.При това положение се прилага разпоредбата на чл.23 от ЗПК и ответницата дължи на ищеца само главница, в случая остатък от същата в размер на 2500 лв., с оглед на което искът е основателен и следва да се уважи.

При разпределяне на разноските по делото обаче следва да се вземе предвид, че съобразно погасителния план на ищеца към момента на завеждане на иска – 17.04.2024 г. са били падежирали и дължими вноски за главница само до общ размер от 1 390,69 лв., а последните пет вноски в общ размер от 1 109,31 лв. все още не са били падежирали, нито кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. При това положение в полза на ищеца следва да се присъдят разноски само в размер 55,63% (1 390,69/2500 ид.ч.), т.е. от общо 860 лв.разноски на ищеца съобразно представения списък по чл.80 от ГПК за лв. следва да се присъдят разноски само в размер на 478,42 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК: 202531869 със седалище гр. София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7, представляван от Николай Пенчев Пенчев – управител сумата от 2500 лв. – неизплатена част от главница по Договор за потребителски паричен заем КРЕДИРЕКТ №***, сключен на *** г., ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Х. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК: 202531869 със седалище гр. София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7, представляван от Николай Пенчев Пенчев – управител сумата в размер на 478,42 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе 4 в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5