Решение № 88 от 28.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500210 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

С Решение № 343/02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе е отменено Разпределение № 7352/04.07.2021 г., изготвено по изп.д. № 537/2019 г. по описа на ЧСИ В. M., с район на действие РОС, като незаконосъобразно и е върнато делото за продължаване на изпълнителните действия, при съобразяване мотивите на решението.

Присъдени са разноски.

Против това решение в срок е постъпила жалба от Община Русе , с оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят счита, че при постановяване на съдебния акт са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства и на наведените от страните възражения. Жалбоподателката, която се позовава на несеквестируемост и в чиято тежест е да установи това обстоятелство, не е представила доказателства, които да установят, че продаденият недвижим имот е жилище. От представените удостоверение № 31/08.06.2018 г. на Община Русе се установява, че процесната сграда е търпим 1 строеж, в приложената скица и заключение на вещо лице сградата е посочена с предназначение: друг вид сграда за обитаване, а в приложения договор за наем, същата е описана с предназначение: промишлена сграда, конструкция паянтова. С оглед на това, жалбоподателят счита, че процесната сграда с идентификатор *** не е жилище по смисъла на пар. 5, т. 30 и чл. 40 ЗУТ и респективно не е несеквестируема на основание чл. 444, т. 7 ГПК. Не са установени броя и естеството на помещенията в сградата, за да бъде тя определена като жилище. Сочи се още, че длъжницата е предоставила сградата под наем от 2013 г. до 2023 г., на юридическо лице, което изключва ползването й като жилище, а с предоставянето под наем тя сама се е лишила от възможността да си служи с нея.

Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което извършеното разпределение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Длъжницата в изпълнителното производство С.С., чрез процесуалния си представител, заема становище по жалбата, като счита същата изцяло за неоснователна.

По делото са постъпили молби от присъединените взискатели «ОТП Факторинг България» ЕАД и «Айкарт Кредит» ЕАД, които молби са извън сроковете за обжалване и в които е направено искане тези взискатели да се присъединят към въззивната жалба, подадена от Община Русе, на основание чл. 265, ал. 1 ГПК. Такова присъединяване настоящият състав счита за недопустимо. Съгласно чл. 463, ал. 2 ГПК разглеждането на жалбата от апелативния съд става по реда на чл. 274 ГПК, в който случай нормата на чл.

265 ГПК е неприложима по причина, че е несъвместима със същността на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител /арг. от чл.

436, ал. 4 ГПК/.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Изп.д. № 537/2019 г. на ЧСИ В. M. е образувано по молба на Община 2

Русе срещу длъжника С. Б. СП. въз основа на акт за установяване на общински публични вземания от 09.01.2019 г. за сумата 1098,75 – главница за неплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и 237,76 лв. лихва. С разпореждане на съдебния изпълнител по делото са присъединени взискатели с вписани възбрани по тяхно искане „Айкарт Кредит“ ЕАД и Банка ДСК /л. 114 и л. 132 от изп.д./, като освен тях съдебният изпълнител е уведомявал и взискатели с вписани възбрани, които не са представили изпълнителен титул – ОББ АД и „Юробанк България“ АД. По делото е присъединен взискател и ТД на НАП.

Принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ сграда с идентификатор *** /стар идентификатор ***/, находяща се в гр. Русе, ул.

Деветнадесети февруари, 5, с площ 37 кв.м. и предназначение: друг вид сграда за обитаване. На 17.10.2019 г. е вписана възбрана върху имота, на 28.11.2019 г. същият е описан, видно от съставения протокол за опис.

Насрочена е публична продан в периода 12.02.2020 г. – 12.03.2020 г., като с постановление за възлагане от 17.03.2020 г. имотът е продаден за сумата от 11600 лв.

За сумата е изготвено разпределение от 23.06.2020 г., предявено на 31.07.2020 г., отменено с Решение № 260119/27.11.2020 г. по в.гр.д. № 558/2020 г. на Окръжен съд Русе. Съдът е констатирал, че към датата на извършване на публичната продан длъжницата С. е била собственик на сграда с идентификатор *** в гр. Русе, ул. 19-ти февруари, 5 /предмет на публичната продан/, на дворно място, заедно с жилищна сграда и второстепенни сгради, находящи се в с. Божурлък, общ. Левски, както и на 1/8 ид.ч. от апартамент в гр. Русе, ул. Сент Уан, ******. Доколкото е налице позоваване на несеквестируемостта на продадения имот от страна на длъжницата след влизане в сила на постановлението за възлагане, съдебният изпълнител е извършил разпределението, без да изясни обстоятелството имотът в с. Божурлък годен ли е за обитаване и би ли могъл да задоволи жилищните нужди на длъжницата. Делото е върнато за ангажиране на доказателства относно несеквестируемостта на продадения имот.

За установяване на тези обстоятелства по делото са приложени: протокол от съдебна спогодба по гр.д. № 181/1969 г. на Русенски народен съд, 3 от който се установява, че процесната сграда към оня момент е представлявала паянтов навес, построен върху 24 кв.м. в поземлен имот, понастоящем с идентификатор ***, който навес впоследствие е преустроен като лятна кухня. Това обстоятелство се установява от Удостоверение № 31/08.06.2018 г. на Община Русе, издадено на основание пар. 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, където е отразено, че сградата е построена преди 2001 г., същата представлява едноетажна сграда – лятна кухня с идентификатор ***. Според декларации на двама свидетели, дадени пред административния орган, сградата е изградена преди 1980 г., и до настоящия момент се ползва за жилищни нужди, като през 2000 г. е извършено разширяването й. В приложеното удостоверение е посочено, че сградата е търпим строеж и може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.

За въпросната сграда са представени скици от 09.08.2007 г. на Агенция по кадастъра, в която сградата е отразена с идентификатор ***, площ 27 кв.м., конструкция паянтова и предназначение: промишлена сграда; скица към 21.08.2013 г. на СГКК Русе с отбелязване, че сградата е със застроена площ от 27 кв.м. и предназначение: друг вид сграда за обитаване; скица към 16.10.2019 г. на СГКК Русе с отбелязване на новия кадастрален номер ***, застроена площ от 37 кв.м. и предназначение: друг вида сграда за обитаване и скица към 05.06.2020 г., със същите отбелязвания.

Върху имота е вписана възбрана от 05.03.2012 г. в полза на ОББ АД, като същият е отразен със стар идентификатор, площ 27 кв.м. и предназначение: друг вид сграда за обитаване. Вписана е още възбрана от 17.05.2012 г., в която имотът е отразен по същия начин. Отразено е и вписване на договор за наем рег. № 13083/11.09.2013 г., по силата на който С.С. е отдала имота под наем на „Инара“ ЕООД за срок от 10 години.

Договорът за наем е приложен към настоящата въззивна жалба, където имотът е описан по стара кадастрална карта от 2007 г. с идентификатор ***, площ 27 кв.м. и предназначение: промишлена сграда, както и съгласно нова кадастрална скица – със същия идентификатор и площ, но предназначение: друг вид сграда за обитаване, като в договора е посочено, че сградата се ползва за живеене.

В изпълнителното дело се съдържа удостоверение № 12-064 1242/04.12.2019 г. на Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л.

142/, в което, след извличането на данни от информационния масив на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе, актуални към 04.12.2019 г., данъчната оценка на имот в гр. Русе, ул. 19-ти февруари, 5, собственост на С.С., представляващ жилищна сграда с идентификатор ***, с площ 37 кв.м., е в размер на 11194 лв.

Събирана е информация в хода на изпълнителното производство за собствеността на имота в с. Божурлук, общ. Левски, за обстоятелството, че същият не е водоснабден от „В и К“ ЕООД, гр. Плевен, няма открита партида за ВиК услуги, налице е пререгистриран договор за продажба на ел. енергия от 2016 г. на името на Г. Г.. Събрана е информация на имота в гр. Русе, ул.

Сент Уан, 2А - длъжницата е съсобственик на 1/8 ид.ч. от апартамента, с площ от 100 кв.м., сочи, че той се ползва от бившия й съпруг и сестра му.

При тези данни съдебният изпълнител е извършил разпределение № 7352/04.07.2021 г., предявено на 12.07.2021 г., приемайки, че продаденият недвижим имот е секвестируем, като разпределя сумата за разноски по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, данъци върху имуществото по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, публични вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и между останалите хирографарни взискатели.

Разпределението е обжалвано от длъжницата С.С., като в производството по образуваното в.гр.д. № 544/2021 г. на Окръжен съд Русе е изслушано заключение на вещо лице относно състоянието на имота в с.

Божурлук. Вещото лице, след оглед на имота, установява, че той е необитаем и не може да бъде обитаван във вида, в който се намира, тъй като е в много лошо експлоатационно състояние и подлежи на основен ремонт или събаряне. В имота няма налична ВиК инсталация, никога не е имало прокарван водопровод в сградата и изградени санитарен възел и баня.

Жилищният етаж се състои от коридор, тъмен салон и две стаи, а на нулевия етаж е разположена маза с достъп от двора и други две стаи с коридор, отново с достъп от двора.

С обжалваното решение съдът е приел, че семейството на длъжницата е едночленно, от притежаваните три имота имотът в с. Божурлук не покрива изискването на чл. 40 ЗУТ и не е годен за обитаване, същото се отнася и за жилището в гр. Русе, ул. Сент Уан, от което длъжницата има 1/8 5 ид.ч., поради което продаденият имот се явява единственото й жилище и същото е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. С оглед на това, с обжалваното решение е отменил разпределението, изготвено от съдебния изпълнител, като е приел, че получената от проданта сума следва да бъде предадена на длъжницата.

Присъдени са разноски, по които има произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, и определенията за разноските не са обжалвани.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, като, когато в жалбата си длъжникът се позове на несеквестируемост, съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект за събиране на предявеното вземане, и ако приеме наличието на несеквестируемост, отменя всички изпълнителни действия, които я нарушават. Длъжникът може също да обжалва и разпределението на основание несеквестируемостта.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК не може да бъде насочено изпълнение върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Дефиницията за жилище е дадена в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ - съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В чл. 40 ЗУТ са предвидени изискванията, на които трябва да отговаря всяко жилище. В конкретния случай се установява от данните по делото, че първоначално процесната сграда е била навес, преустроена в лятна кухня и впоследствие разширена и ползвана за жилищни нужди. Това се установява от приложените скици, удостоверение за търпимост, включително и от удостоверението за данъчна оценка, изходящо от жалбоподателя в настоящото производство. Към момента на проданта сградата е с предназначение: друг вид сграда за обитаване, от където се обосновава извода, че същата е функционално предназначена за жилищни нужди. Обстоятелството, че към предходен момент тя е била отразена в кадастралната карта с предназначение: