Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2505 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12869/2025
Вид
Решение № 2505
Подписан
19.06.2026
В сила
29.07.2026
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110112869 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба, с която са предявени обективно съединени искови претенции, в условията на евентуалност от А. И. А., ЕГН **********, адрес: град В., кв. В., бл.**/, ет.**, ап.** срещу „М. К.“ АД, ЕИК *****, адрес: град С., п.к. **, район М., бул. „Ц. ш.“, № **, ет.** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за заем M.№ 9032****/17.12.2021 е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност да признае за установено отношенията между страните, че сключеният между тях договор за допълнителни услуги към договор за заем M.№ 9032-*****/17.12.2021 и клаузата в договор за заем M.№ 9032*****/17.12.2021 относно фиксирания лихвен процент са нищожни, поради противоречието им със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за заем с ответника на 17.12.2021 г., както и договор за допълнителни услуги към договора за заем. Предоставеният заем е в размер на 600 лева, а срока за неговото връщане 5 месеца. ГПР е в размер на 48,90 %, а фиксирания лихвен процент – 40.47 %. Задължил се е да сключи и договор за допълнителни услуги, изготвен изцяло от ответника, без възможност за внасяне на изменение в съдържанието му. Месечната му вноска е в размер на 132,41 лева /формирана като сбор от главница и възнаградителна лихва/, но към нея се добавя и сумата от 56,58 лева, с оглед подписания договор за допълнителни услуги. Твърди, че договорът за заем е недействителен като противоречащ на закона. Посочва, че не е съставен на разбираем език, не са представе общите 1 условия на същия и липсва подробен погасителен план, тъй като приложената таблица, озоглавена „погасителен план“ не изпълнява законовите изисквания.

Освен това дължимото възнаграждение по договора за допълнителни услуги не е включено в ГПР, а последният следва да включва всички разходи по кредита. Твърди, че ако са били включени всички суми по заема, ГПР надминава законово предвидения максимум. Посочва, че договорът е недействителен и поради липса на изрично уговорен лихвен процент на ден.

Липсва и уговорка, че заемополучателят има право във всеки един момент да изисква погасителен план. Фактът, че дължимото възнаграждение за таксите за услуги не е включено в ГПР, води до заобикаляне на закона, което допълнително заявява, че подкрепя твърдението му за недействителност на договора. Заявява, че договорът противоречи и на добрите нрави, с оглед невключването на таксите за услуги като задължително оскъпяване на кредита. Фиксираният лихвен процент надхвърля трикратния размер на законната лихва и поради това противоречи на добрите нрави, клаузата която го регламентира. В условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът за заем е действителен, то твърди, че договорът за допълнителни услуги е недействителен като заявява, че липсва конкретно дължима сума за всяка услуга. Договорът предоставя възможност за ползване на услуга, а не реално предоставяне на услуга или преференциални възможности. Възнаграждението се дължи, независимо дали ще се предостави услуга. Сключването заобикаля правилото на чл.10а ЗПК. Описаните в договора услуги представляват действия по усвояване и управление на кредита, което противоречи на нормата на чл. 10а ЗПК. Моли за уважаване на предявения главен иск, а в условията на евентуалност – предявените евентуални такива, както и да се присъдят сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия като писмено доказателство договор за заем M.№ 9032*****/17.12.2021 г. се установява, че същият е сключен между А. И. А. и „М.

К.“ АД, ЕИК **** както и че размерът на предоставеният заем възлиза на 600 лева, а общата сума за погасяване 662,05 лева. Месечната вноска е в размер на 132,41 лева. Срокът на договора е 5 месеца като падежът на всяка месечна вноска е 30-то число на съответния месец. ГПР е в размер на 48,90 %, а фиксирания лихвен процент е 40,47 %. Неразделна част от горепосочения договор е погасителният план. От договор за допълните услуги към договор за заем е видно, че същият е сключен на 17.12.2021 г. като на заемателят се предоставя пакет от допълнителни услуги „К.“, включващи посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на „М. К.“ АД; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл и/или QR код; безплатно предоговаряне и 2 разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. Дължимата вноска е в размер на 56,58 лева, месечно, за срок от 5 месеца.

На потребителя е предоставен общ погасителен план по двата договора, наименован "График на плащанията", където е формирана месечната вноска в размер на 188,99 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на услуга от 56,58 лв. и вноска по кредит в размер на 132,41 лв. В резултат на това за усвоена главница в размер на 600 лв. и за период на ползване от 5 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 1607 лв., от които 662,05 лв. по договора за заем и 944,95 лв. по договора за допълнителни услуги към договора за заем.

Представено е извлечение от кредитен калкулатор, от която се установява, че с включените допълнителни услуги ГПР възлиза на 581,0651, а без включените услуги – 48.8912.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:

По предявения главен установителен иск с правна квалификация. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на договор за заем M.№ 9032- ****/17.12.2021 за нищожен, поради противоречие със закона, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

3

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС).

В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 48,901 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението уговорено по договора за допълнителни услуги към договора за заем. Явно е че същите не са включени, тъй като съобразно отразеното в договора, ГПР от 48, 90 % е формирано при обща сума за погасяване 662,05 лева. Както бе посочено обаче, съобразно погасителния план към Договора за допълнителни услуги, общата сума за връщане за период от 5 месеца е в размер от 1607 лева.

Следователно потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че съобразно приетия по делото погасителен план (л.7), възнаграждението за "предоставените услуги" не е включено при формиране на ГПР. Тоест, явно е, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

4

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор не е посочен действителният годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, то следва да се приеме, че Договор за заем M.№ 9032-*****/17.12.2021 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Санкцията за кредитора, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира всички разходи, отразяващи тежестта на такова нарушение има възпиращ ефект. В този смисъл решение от 09.11.2016 г. по д С-42/15 на СЕС, решение от 21.03.2024 г. по д. С-714/22 на СЕС, решение от 13.02.2025 г. по д. С-472/23 на СЕС, решение от 13.03.2025 г. по д. С-337/2023 на СЕС.