Решение № 6023 от 12.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 12.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР

МАЗГАЛОВ

Мл. съдия БОРЯНА

ВОДЕНИЧАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12895 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 38369 от 17.07.2018 г., постановено по гр.дело № 80643/2017 г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, З.И.С. и А.Е.С. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД поотделно и поравно сумата от 560, 30 лв. за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „***********аб. № 300684, за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.11.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 10, 20 лв., представляваща припадаща се част от цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.11.2017 г. до окончателното плащане. С решението са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над 560, 30 лв. до пълния предявен размер от 2238, 54 лв., както и за главница за дялово разпределение за разликата над 10, 20 лв. до пълния предявен размер от 12, 56 лв. Отхвърлени са и исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 558, 38 лв. за периода 15.09.2014 г. – 27.10.2017 г. и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10, 20 лв. за периода 15.09.2014 г. – 27.10.2017 г.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която се обжалват отхвърлителните части на първоинстанционното решение. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 155 ЗЕ, като съгласно общите условия купувачите заплащат сумите за топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите в сградата и една изравнителна вноска. Изравнителната сметка представлявала разликата между прогнозно начислените суми и реално изразходваното количество топлинна енергия.

Оспорва се и изводът на съда за това, че ищецът не е ангажирал доказателства за това, че в процесния имот е имало двама потребители, като поддържа, че това обстоятелство не е било оспорено от ответниците. Твърди се, че вземанията за процесния период, обективирани във фактура от 30.09.2014 г., са със срок за плащане 15.11.2014 г., от който момент е започнала да тече и погасителната давност, а исковата молба е била подадена преди изтичането му – на 14.11.2017 г. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главниците, се излагат доводи, че неправилно районният съд е приел, че ответниците не са изпаднали в забава и неправилно е отхвърлил тези претенции, без с определението по чл. 140 ГПК да укаже изрично на ищеца, че не е ангажирал доказателства за публикуване на общите фактури, а и ответникът не е направил оспорване в тази връзка. По изложените доводи моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците чрез надлежно упълномощен процесуален представител са подали отговор на въззивната жалба, с който молят решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Твърди се, че с отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили обстоятелството двамата да са потребители и да са обитавали процесния имот, поради което неоснователно във въззивната жалба се поддържа, че не е бил оспорен фактът на наличие на двама потребители. Освен с това с отговора на исковата молба са били оспорени размерите на задълженията и тяхното основание, като в тежест на ищеца е било да докаже, че правилно е изчислил претендираните суми. По отношение на изтеклата погасителна давност се поддържа, че съгласно чл. 114 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от възникването на вземането, а не от срока, даден в поканата за доброволно изпълнение. Правилно според ответниците районният съд е отхвърлил претенциите за присъждане на лихва за забава върху главниците, тъй като по делото не са били представени доказателства за датата на публикуване на прогнозните фактури, следователно правилно районният съд е приел, че не е било доказано кога ответниците са изпаднали в забава. Изложени са и доводи, че сумата за дялово разпределение е недължима, тъй като отчет и разпределение не са били извършвани, защото всички отоплителни тела в имота са били откачени, включително и двата водомера за топла вода.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно по следните съображения.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД и договор от 27.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Доказано е също така, че общият наследодател на ответниците С.Е.С. е придобил собствеността върху процесния имот – апартамент № **********, находящ се в гр. София, жк „**********“, с нотариален акт за продажба на недвижим имот. Следователно ответниците в качеството им на наследници на Сашо С. притежават всеки по ½ от правото на собственост върху процесния апартамент и по силата на настъпилото наследствено правоприемство те са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответниците или техният наследодател са упражнили правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и двамата ответници в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.

ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото е приет акт за изключване на отопление и топла вода, съгласно който на 08.02.2006 г. в имота ще се извърши цялостно изключване на отоплението в спалня, дневна, кухня, баня с общо пет броя радиатори, както и на два броя водомери. Прието е и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило, че през процесния период дяловото разпределение е било извършвано от „Т.С.“ ЕАД, като ответниците не са използвали топлинна енергия за отопление на имота и ищецът не им е начислявал такава. Установило е също така, че радиаторите в жилището са били демонтирани (затапени) и че са липсвали 2 броя технически изправни водомери за отчитане на битово горещо водоснабдяване. В имота са били начислявани само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация съобразно действащата нормативна уредба, както и потребление на топла вода, начислено на база двама потребители с разход 140 л. на денонощие на брой потребител поради липса на технически изправни и узаконени водомери. В заключението е посочено, че за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. общият размер на фактурираната сума е бил 1119, 93 лв., а резултатът от изравнителната сметка за същия период е бил сума за доплащане в размер на 9, 84 лв. За периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. общият размер на фактурираната сума е 1205, 09 лв., а резултатът от изравнителната сметка е сума за получаване в размер на 96, 28 лв. Същите суми са посочени и в заключението на ССчЕ, което също следва да бъде кредитирано след преценка по чл. 202 ГПК. Спорен по делото е въпросът каква част от процесните вземания са погасени по давност и изтекла ли е погасителната давност по отношение на вземането, обективирано в обща фактура от м.09.2014 г.

Въззивният съд намира, че погасени по давност са задълженията за топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 10.2014 г. по следните съображения.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.