Решение № 815 от 19.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Велико Търново, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110100358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. Е.. Ищецът твърди, че за периода от 01.01.2020г. до 01.04.2020г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжността *. Навеждат се доводи, че на 01.04.2020г. правоотношението е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, като работодателят не е изпълнил задължението си да изплати на служителя трудово възнаграждение за месец януари 2020г. в нетен размер от 31,36 лв., за месец февруари 2020г. в нетен размер от 218,78 лв. и за месец март 2020г. в нетен размер от 849,18 лв. Навеждат се доводи, че поради неизпълнението си ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца обезщетение от 311,12 лв. за периода от 25.02.2020г. до 30.01.2023г. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като в съдебно заседание оспорва основателността на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

1

На 12.10.2015г. между страните възникнало трудово правоотношение като ищецът е назначен на длъжността* с основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Работодателят начислил на ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2020г. в нетен размер от 31,36 лв., за месец февруари 2020г. в нетен размер от 218,78 лв. и за месец март 2020г. в нетен размер от 849,18 лв. Със заповед на ответника от 02.04.2020г. правоотношението с ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от 01.04.2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правото на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението на работника да престира труд в полза на работодателя. За разглеждания период ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника и е изпълнявал възложената му работа, което е довело до възникване на задължение за последния съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му заплати трудово възнаграждение в нетен размер от 1099,32 лв. На основание чл.

270, ал. 3 от КТ, работодателят е следвало да изплати на служителя по ведомост или срещу разписка дължимото трудово възнаграждение. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 от ГПК да представи по делото трудовото досие на ищеца и ведомостите за заплати за месеците януари, февруари и март 2020г. С това той е възпрепятствал възможността да се установи размера на дължимите суми и изпълнението на задължението да ги плати на ищеца. Възпрепятствано е и извършването на производство по чл. 193 от ГПК предвид оспорване истинността на ведомостите за заплати. Поради това и на основание чл.

161 от ГПК, съдът приема за доказан факта относно дължимостта на претендираното трудово възнаграждение като искът по чл. 128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1099,32 лв. Следва да се посочи, че възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла давност е преклудирано тъй като е направено след изтичането на срока по чл. 131 от ГПК.

От характера на трудовото възнаграждение, представляващо парично задължение на работодателя към работника и факта на неизпълнението му се достига до извод, че за ищеца е възникнало право да претендира от ответника обезщетение в размер на законната лихва за несвоевременното изплащане. Тъй като задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е срочно и има договорно основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва след изтичане на определения между страните срок за изпълнение като ответникът е изпаднал в забава по отношение на всяко от вземанията съответно на 26.02.2020г., 26.03.2020г. и 26.04.2020г.

Поради това претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 310,50 лв. и за периода от 26.02.2020г. до 29.01.2023г., и отхвърлена за разликата до 311,12 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска - 30.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде 2 осъден да заплати на ищеца сумата от 698,60 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумите от 100 лв., представляваща сбор от държавните такси за уважените обективно съединени искове.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *, да заплати на С. А. Е. с ЕГН: ********** *, сумите от 1099,32 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и тридесети две стотинки/ - главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците януари 2020г., февруари 2020г. и март 2020г., 310,50 лв. /триста и десет лева и петдесет стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.02.2020г. до 29.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 698,60 лв. /шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Отхвърля като неоснователен предявения от С. А. Е. с ЕГН: ********** *, срещу*, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение в частта за разликата от 310,50 лв. до 311,12 лв.

Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3