Решение № 13 от 25.01.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Враца, 22.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20211400500546 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3558 от

10.12.2021г., подадена от

Държавно предприятие

„Радиоактивни отпадъци", ЕИК 131218471, гр.София, чрез Д.М.П. - изпълнителен директор, против решение №

260178/13.10.2021. на Районен съд - Козлодуй, постановено по гр. дело № 399/2020г. в неговата цялост, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. ЕФР. СТ., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, обл. Враца, обезщетение на основание чл.39 от КТД на ДП „РАО” от 12.03.2015г., в размер 13 226,00 лв. ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията 01.06.2020г., до изплащане на сумата, както и сумата 950,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното обезщетение по чл. 39 от Колективен трудов договор (КТД) се погасява с изтичането на общата 5 (пет) годишна погасителна давност, указана в чл. 110 от ЗЗД и счита, че по 1 отношение на вземането е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „б" от ЗЗД, която, съгласно чл. 114, ал.

1 от ЗЗД, е започнала да тече от датата на изискуемостта на вземането - 31.12.2015г., когато е прекратено ТПО между страните, и е изтекла на 31.12.2018 г., а исковата молба е подадена на 01.06.2020г. - т.е. извън рамките на 3 годишния срок, поради което процесния иск е погасен по давност.

Посочва, че немотивирано и чрез превратно тълкуване на закона, Районен съд - Козлодуй е приел, че спорът за дължимост на процесното обезщетение не е трудов и твърди, че същият засяга изпълнение на КТД във връзка с прекратяване на ТПО, което изцяло попада в приложното поле на определението за трудови спорове по чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда и съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ давността за предявяване на иск е три годишна.

Жалбоподателят поддържа, че е несъстоятелно позоваването от съда в обжалваното решение на Решение № 140 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2017 г. ГК, тъй като предметът му е различен от този по настоящия спор, който не допуска прилагането по аналогия, както и на други дела в съда, водени от работници и служители срещу същия ответник и със същия предмет. Моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен, както и да му присъди направените по делото разноски за пред двете съдебни инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна П. ЕФР. СТ., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, обл. Враца, чрез упълномощения й адвокат М.С. от АК-Враца, оспорва като неоснователна въззивната жалба. Въззиваемата счита, че PC Козлодуй правилно е приел, че за нея съществува законова възможност за получаване на претендираното обезщетение по чл.39 от КТД при прекратяване на ТПО поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като отговаря на изискванията предвидени в тази клауза: през последните над 30 години е работила само в предприятия от сферата на енергетиката - „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и ДП ”РАО”, СП „Извеждане от експлоатация 1-4 блок" и се е пенсионирала поради придобито право на пенсия. Твърди, че претендира обезщетение дължимо по КТД, а не вземане, породено от трудов спор, поради което същото се погасява с изтичането на общата 5 - годишна погасителна давност, като се позовава на практика на ВКС и КС. Счита, че в случая не може да намери приложение нормата на чл.

358, ал.1, т.3 от КТ, а тази на чл. 110 ЗЗД, поради което от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение - 31.12.2015г., когато вземането 2 й е станало изискуемо, до датата на подаване на исковата молба - 01.06.2020г., не е изтекъл петгодишния давностен срок. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди като правилно и законосъобразно решението на PC – Козлодуй, както и да й присъди разноските в производството пред ОС - Враца.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

В исковата молба се излагат обстоятелства, че през 1978г. ищцата П. ЕФР. СТ. е започнала работа в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй на длъжност „Оператор главно ел.табло”, че от 01.03.2013 г. на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.

Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” на длъжност „Оператор главно ел.табло” в СП „Извеждане от експлоатация 1-4 блок”, че със Заповед № ТП 297/21.12.2015 г. на Изпълнителния директор на ДП „РАО” трудовото й правоотношение с ответното предприятие е прекратено поради придобиване право на пенсия, на основание чл.326, ал.2, вр. чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ, като в заповедта работодателят е разпоредил да й бъдат изплатени обезщетенията по чл.220, ал.2; чл. 222, ал. 3 и чл.224, ал.1 от КТ, но не и обезщетението по чл.39 от КТД, което не й е изплатено, въпреки изпратената от нея покана до ответното предприятие за изплащането й. Посочва също, че към датата 3 на прекратяване на ТПО е била член на ФСО при ДП „РАО” към Федерация „Атомна енергетика” КТ „Подкрепа”, която е страна по КТД от 12.03.2015г., и че е плащала членски внос.

Счита, че отговаря на изискванията на чл.39 КТД – през последните 30 години е работила само в предприятия от сферата на енергетиката и се е пенсионирала поради придобито права на пенсия. Изтъква, че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец /м. август 2015г./ е било 3306, 50 лв., поради което ответникът й дължи обезщетение по чл.39 КТД за четири месеца в размер 13226 лв. Направила е искане за осъждане на ответника, на основание чл.59 КТ, да й заплати обезщетение по чл. 39 от КТД от 12.03.2015 г., в размер 13 226,00 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, както и направените съдебно - деловодни разноски.

В срочно подаден отговор ответникът Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, гр.София, чрез изпълнителния си директор, изцяло е оспорил предявения иск, като недопустим - предявен извън преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Заявява, че трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, считано от 31.12.2015 г., че давността за предявяване на този иск е изтекла на 31.12.2018 г., а исковата молба е депозирана пред съда на 01.06.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като недопустим, тъй като е депозиран в съда след изтичането на тригодишния давностен срок за предявяване на тази категория искове по трудов спор. Претендира и направените по делото разноски.

В отговора ответникът е заявил, че не оспорва размера на претендираното от ищцата обезщетение.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че ищцата отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.39 от КТД от 12.03.2015г., тъй като през последните 30 години е работила само в предприятия от сферата на енергетиката и се е пенсионирала поради придобито право на пенсия. По възражението на ответника за погасяване по давност на претендираното обезщетение съдът е приел, че 4 същото се претендира по КТД, че няма характер на трудово и не е дължимо вземане по трудов спор, с оглед на което в случая не може да намери приложение нормата на чл.358, ал.1, т.З от КТ, а тази на чл.110 от ЗЗД и вземането се погасява с изтичането на общата 5 годишна погасителна давност. Поради това е приел, че тъй като вземането е станало изискуемо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.12.2015г., и към датата на подаване на исковата молба - 01.06.2020г., не е изтекъл 5 годишния давностен срок по отношение на това вземане. Посочил е също, че обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни” изразяващи благодарността на работодателя спрямо излизащия в пенсия работник или служител за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа /Решение № 140 от 18.01.2019г. по гр.дело № 2809/2017г. на ВКС, трето г.о./. Поради това е приел за неоснователно становището на ответната страна за недопустимост на иска, като подаден извън преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Предвид изложеното, съдът е счел, че ответното предприятие дължи на ищцата претендираното обезщетение и е уважил иска в пълния му размер.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор по фактическата обстановка, която е напълно изяснена от районния съд. Страните не спорят, а видно и от представените копия от трудови книжки, че през 1978г. ищцата П. ЕФР. СТ. е започнала работа в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй на длъжност „Оператор главно ел.табло”, че от 01.03.2013 г. на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй в ответното ДП „Радиоактивни отпадъци” 5 на длъжност „Оператор главно ел.табло” в СП „Извеждане от експлоатация 1-4 блок”, че със Заповед № ТП 297/21.12.2015 г. на Изпълнителния директор на ДП „РАО” трудовото й правоотношение с ответното предприятие е прекратено поради това, че е придобила право на пенсия, на основание чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 31.12.2015г., като в заповедта работодателят е разпоредил да й бъдат изплатени обезщетенията по чл.220, ал.2; чл. 222, ал. 3 и чл.224, ал.1 от КТ. Работодателят не оспорва също, че през последните 10 години от трудовия си стаж ищцата е работила в сферата на енергетиката – в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.

Козлодуй и в ДП „Радиоактивни отпадъци” в среда с йонизиращи лъчения /удостоверение от 15.04.2013г. на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД/. Безспорно е още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищцата е била член на ФСО при ДП „РАО” към Федерация „Атомна енергетика” КТ „Подкрепа”, която е страна по КТД от 13.03.2015г., и че е плащала членски внос; че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че размерът на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец /м. август 2015г./ е било 3306, 50 лв.

Ответникът-работодател не твърди да е изплатил претендираното обезщетение, а единствено противопоставя възражение за неспазване на посочения в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ тригодишен давностен срок за предявяване на иска за обезщетение. Спорен по делото е единствено въпроса погасен ли е предявеният иск по давност.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: