Определение № 565 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. София, 07.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

В. Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно частно наказателно дело № 20231000600653 по описа за 2023 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1,пр.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1,т.6 НПК,като е образувано по частна жалба на подсъдимия Т. В. К. Т.,роден на ********** година в гр.***,Република Франция,френски гражданин,неосъждан,с установена самоличност,чрез защитника си адв.В. И. от САК,с посочен съдебен адрес ,против Определение №2515/25.05.2023 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №2490/2023 година по описа на съда в частта,с която е оставена без уважение молбата на защитата на подсъдимото лице да се измени изпълняваната спрямо подсъдимия Т. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Съдът се е произнесъл в разпоредителното заседание по въпросите,разписани в чл.248 НПК ,а след обсъждане доводите на страните е приел,че липсват основания за прекратяване на съдебното производство,намерил е липса на допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвянето на обвинителния акт,които да са довели до нарушаване правата на страните в наказателното производство,включително на предадените на съд лица,изразяващо се в невъзможност да разбере същността на обвинението,констатирал по същество е липса на допуснати очевидни фактически грешки при изготвяне на обвинителния акт по смисъла на чл.248а ал.1 НПК,макар изрично това да не е 1 отбелязано в мотивите на атакуваното определение и с определение се е произнесъл по исканията на защитата във връзка с нормата на чл.68 НПК и наложената забрана на тримата подсъдими по този ред.

Определението,с което решаващият съд е оставил без уважение искането на подсъдимия Т. Т.,сторено чрез защитника му за изменяне на изпълняваната към настоящия момент мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека,се атакува пред настоящия съд.

С допълнителна молба е сторено искане делото пред въззивния съд да разгледа в открито съдебно заседание,с оглед възможността да се изложат поподробно съображенията на защитата.

Твърди се,в подадената от защитата на подсъдимия Т. частна жалба и допълнението към нея,че съдебния акт в атакуваната му част е неправилен и незаконосъобразен.

Сочи се,че неправилно първият съд е акцентирал на предвиденото от Закона наказание за такива по вид престъпления,като се сочи,че единствено в прерогатив на държавното обвинение е да прецени какво обвинение да повдигне на определено лице.

Твърди се липса на обосновано предположение за авторство на престъпните деяния,за които е предаден на съд Т. Т..В тази насока твърди липса на еднозначни доказателства за авторството и вината на предаденото на съд лице,като се сочи,че доказателствения обем,обсъждан в рамките на досъдебното производство не е допълнен с нови доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза.

Сочи се,че държавното обвинение е компрометирало възможността за събиране и проверка на нови доказателства и доказателствени средства по делото,като по този начин е нарушена нормата на чл.107 НПК.Акцентира на това,че своевременно не са издирени възможни записи от камери в района на местопрестъплението,ДНК-анализа вече не е достатъчен,за да подкрепя обвинителната теза,налице са фактически разминавания в твърденията,свързани с поставения в сака при жертвата телефон,а и са налице доказателства за това,че много лица са имали достъп до ключ от жилището,където подсъдимия е живял с пострадалата.

Изложени са подробни съображения за липса на опасност подсъдимия 2 да се укрие или извърши престъпление при смекчаване на мярката за процесуална репресия срещу него,а твърденията в тази насока на държавното обвинение и решаващия съд са “…единствено деК.тивни и теоретични“.Подчертава обстоятелствата,че подсъдимия е гражданин на страна-член на ЕС,работи,не е осъждан,с уседналост в Р.България.

На основата горното е направено искане за отмЯ. на определението на решаващия съд в атакуваната му част и постановяване на съдебен акт,с който се измени изпълняваната мярка за неотклонение на подс.Т. от „задържане под стража“ в по-лека.

Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частната жалба на защитата на подсъдимия Т. Т.,материалите по делото и като провери съдебния акт в атакуваната му част намира,че частната жалба е допустима,но преценена по същество-неоснователна.

Съображенията са следни:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Т. В. К. Т.,роден на ********** година в гр.***, Република Франция,френски гражданин,неосъждан,с установена самоличност с обвинение за извършени престъпления по:

-чл.116 ал.1 т.6,пр.2 вр.чл.115 НК,

-чл.354а,ал.1,т.1 НК.

В проведено редовно разпоредително заседание по образуваното нохд №2490/2023 година по описа на СГС на 25.05.2023 година,състав на съда се е произнесъл по въпросите,разписани в чл.248 НПК,а след обсъждане доводите на страните е приел,че липсват основания за прекратяване на съдебното и на наказателното производство,намерил е липса на допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените в хода на воденото досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт,които да са довели до нарушаване правата на страните в наказателното производство,особено на предаденото на съд лице,изразяващо се в невъзможност да разбере същността на обвинението.Съдът не е констатирал допуснати очевидни фактически грешки при изготвяне на обвинителния акт по смисъла на чл.248а,ал.1 НПК и се е произнесъл,касателно изпълняваната спрямо подсъдимия Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“,като е 3 оставил без уважение искането за защитата за изменянето и в по.лека.

Следва да се посочи,че настоящият съд не намира необходимост делото да се разгледа в открито съдебно заседание,както е поискала защитата.Преценката за това дали производството по гл.22 НПК да протече в закрито заседание,какъвто е разписания принцип в Закона,или в открито съдебно заседание,е изцяло правомощие на решаващия въззивен съд.В настоящият случай не са налице обстоятелства,обуславящи необходимост делото да се разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на страни.Депозираната частна жалба срещу постановеното определение на първия съд в разпоредително заседание в частта,касателно изпълняваната мярка за неотклонение спрямо подсъдимото лице е достатъчно подробна.

Насетне,въззивният съд намира,че акцентирането от страна на защитата на предвидено от Закона наказание за такива по вид престъпления е обективен факт,разписан в Закона,като прерогатив на държавното обвинение е да прецени какво обвинение и за какво по вид престъпление да повдигне на определено лице.

Касателно твърдението на защитата за липса на обосновано предположение за авторство на престъпните деяния,за които е предаден на съд Т. Т. и липса на еднозначни доказателства ,поддържащи обвинителната теза,то следва да се подчертае,че Т.Т. е предаден надлежно на съд, по реда предвиден в Закона му е повдигнато обвинение от надлежен орган /прокуратура/ при условията на чл.46 ал.1 НПК и в тази насока следва да се приеме,че е налице обоснованост на обвинителната теза в по-голяма степен от обсъжданата напр.в производства по чл.64 НПК или чл.65 НПК за авторството на престъпните деяния и вината на предаденото на съд лице.

На следващо място настоящият съд подчертава,че възраженията на защитата,обективирани в т.н.“второ място“ от изложението касае единствено обсъждане на събран доказателствен обем ,изложен от държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт или такъв,който не е събран,а защитата претендира събирането му в хода на съдебното производство.В такава насока е и оплакването на защитата за допуснати нарушения в хода на воденото наказателно производство в неговата досъдебна фаза /за несъбрани,непроверени или несвоевременно събрани доказателствени източници,акцентирани от настоящия съд по-горе/.Разпоредбата на 4 чл.248,ал.4 НПК категорично сочи,че „В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения,свързани с допускането,събирането,проверката или оценката на доказателствата и доказателствените средства“.След като такова правомощие няма първият съд в разпоредително заседание,то и въззивната съдебна инстанция не разполага с правомощие да провери оплакванията на защитата в тази насока.Именно на това основание вън от вниманието и обсъждането от настоящия съд следва да останат възраженията на защитата,че не са събрани своевременно възможни за установяване доказателствени източници,че събраните не са в достатъчна степен да обслужат обвинителната теза или въобще не са събрани доказателствени източници в подкрепа на защитната теза на предаденото на съд/подсъдимо/ лице.Всички тези възражения на защитата ще бъдат предмет на внимателна оценка в хода на бъдещо съдебно следствие и само в съдебно следствие се дължат отговори от съда на оплакванията в тази насока от страна на защитата.

Въззивният съд споделя като основателен обобщаващият извод на първия съд,че понастоящем единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ ще обслужи в пълнота целите на мярка за неотклонение,разписани в чл.57 НПК.

Не се споделят като основателни оплакванията на защитата,че при формиране на вътрешното си убеждение,касателно отказа да се смекчи вида мярка за неотклонение,изпълнявана спрямо подс.Т.Т.,първият съд не е съобразил,че липсва на опасност подсъдимия да се укрие или да извърши престъпление.Напротив,настоящият съд намира,че първият съд,макар и лаконично с оглед ограничението по чл.29 НПК е изложил убедителни мотиви в подкрепа на решаващия си извод и тезите на съда не са „… деК.тивни и теоретични“.Няма спор,че подсъдимият Т.Т. е френски гражданин,т.е гражданин е на страна-член на ЕС,че е бил трудово ангажиран към инкриминирания период,че е с установена самоличност и не е осъждан.Всички тези обстоятелства са били надлежно ценени от различни съдебни състави и в други съдебни производства по определяне на мярка за неотклонение и осъществяването на съдебен контрол върху вида и изпълнението и,включително обстоятелството,свързано с периода на уседналост на подсъдимия Т. Т. в Р.България.Първият съд правилно е отмерил тяхната относителна тежест и е формирал обоснован 5 извод,сочейки,че и към настоящия момент спрямо този подсъдим следва да продължи да се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В обобщение следва да се посочи,че настоящият съдебен състав не открива да са налице твърдените нарушения на Закона,сочени от защитата на подсъдимия Т..

Намирайки,че в атакуваната част постановеният съдебен акт е законосъобразен ,настоящият съд ще го потвърди.

По изложените съображения,Софийския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А като законосъобразно

Определение

№2515/25.05.2023 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №2490/2023 година по описа на съда в частта,с която е оставена без уважение молбата на защитата на подсъдимото лице Т. Т.,с установена самоличност да се измени изпълняваната мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдебно следствие.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6