Решение № 1034 от 16.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело № 20253100501625 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „КАМЧИЯ ВАЛИ“ Е О ОД ЕИК 103318272 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Узунджовска 12, представлявано от управителя С. О., чрез пълномощник адв. Н. Х., ВАК, срещу Решение № 110 от 23.04.2025г., постановено по гр.д.№ 385/2024г. по описа на ВРС, с което са уважени предявените от Д. Р. Д. с ЕГН ********** **** искове с правно основание чл. 28, ал.2 и чл. 30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалните и процесуални норми. Конкретно се сочи, че първостепенният съд в нарушение на процесуалните правила е отхвърлил искането на ответника, сега въззивник, за провеждане на ССчЕ със задача дали по фактура № **********/15.03.2019г. е погасено чрез прихващане задължението от „Камчия вали“ ЕООД спрямо „Ксара трейдинг“ ЕООД. Счита се, че чрез заключението е щяло да се опровергае твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение на задължението за плащане на арендна вноска от страна на арендатора, което би лишило арендодателя от годно основание за развалянето на договорите.

Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново с отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият чрез пълномощник адв. С. С., 1 депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че протокола за прихващане от 10.01.2024г. касае единствено доказване на начина на погасяване на задължението по фактурата, но не и това тя да има връзка с процесните договори за аренда.

Моли за потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Пред исковият съд в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 28, ал.1 вр.чл. 30, ал.1 от ЗАЗ.

По посочения иск тежестта на доказване се разпределя между страните по делото така, че за основателността му ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че е собственик на процесните имоти като придобити от него на сочените основания; че за процесните имоти са налице действащи сключени с ответника договори за аренда; след придобиване на собствеността е уведомил незабавно арендатора за настъпилото заместване от него на предишния арендодател; изискуемост на задължението за плащане на арендна цена и изпадането на ответника в забава; размер. Ответникът от своя страна следва да докаже въведените възражения за изправността си по облигационното правоотношение, както и че е извършил плащане на дължимата арендна цена на предишния собственик.

В исковото производство не е било спорно, че ищецът е собственик въз основа на влезли в сила на 19.09.2022г. постановления за възлагане от 16.08.2022г. по изп.д. № 164/2016г. на ЧСИ рег. № 808 на имоти: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и №

***, а на 2/3ид.ч. от имоти № ***, № *** и №

*** въз основа на договор за дарение по НА № 161/28.06.2021г. и договор за покупко продажба по НА № 162/28.06.2021г. на нотариус рег. № 2

663, както и че за процесните имоти са сключени договор за аренда от 12.04.2017г., договор за аренда от 26.04.2017г. и договор за аренда от 29.07.2016г., всички вписани в СВписвания.

Установено е, че посочените договори за аренда са сключени между „Ксара трейдинг“ ЕООД, като арендодател, и ответното дружество „Камчия Вали“ ЕООД за срок от 15 години, а именно : считано от 01.10.2016г. до 01.10.2031г., при уговорено арендно плащане в лева на декар и договорен размер за целия период на действие на всеки един договор. Договорено е, че плащането по договора ще се извършва в срок до 3 месеца след изтичане на всяка стопанска година. Във всеки договор е предвидена специална възможност за прекратяването му в случай на забава при изпълнение от страна на арендатора за заплащане на дължимата арендна вноска продължила повече от три месеца и по отношение на две последователни вноски (чл. 17, б.г).

Установено е, че считано от влизане в законна сила на посочените погоре постановления за възлагане (19.09.2022г.) и на сключване на договора за дарение и договора за покупко-продажба на процесните недвижими имоти (28.06.2021г.), ищецът е придобил качеството арендодател по трите договора, замествайки първоначалния такъв.

Установено, че новият приобретател на имотите по трите договора не е изпълнил задължението си по чл. 17, ал.3 от ЗАЗ да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, като правилно първостепенният съд е приел, че паралелното участие на арендатора с ищеца в публичната продан на част от процесните имоти, не може да се приравни на узнавание от арендатора за тяхното придобиване от приобретателя, а по отношение на останалите имоти, придобити по силата на договорите за дарение и за покупко-продажба – въобще липсва уведомяване на арендатора, факт, който изрично се признава от ищеца. Правилно е посочено от исковия съд, че това уведомяване има значение само относно надлежното изпълнение на задължението на арендатора за плащане на дължимата наемна цена. Неизпълнението му лишава правоприемникът, макар и заместил праводателя си като страна по договора, от възможност да иска разваляне на договора, ако плащането е направено на арендодателя, с който е договаряно.

Предмет на спор в исковото производство, пренесен и в настоящото производство, е извършено ли е плащане за процесните стопански години и на кого, на арендодателя или неговия правоприемник, и ако не е платено, налице ли е забава при плащането в законоустановения срок, респ. съгласно приетите с договора условия, чието настъпване дава право на арендодателя да развали договора за аренда.

Действително, с отговора на исковата молба, ответникът е изразил готовност за плащане на сумите, но в първо съдебно заседание е представил издадена от арендодателя, с когото е договаряно, фактура № 44 от 15.03.2019г., с твърдения, че същата удостоверява пълно погасяване на задълженията на ответното дружество по процесните арендни договори посредством авансово плащане на арендната цена за целия срок на същите.

Представен е и Протокол за прихващане на вземания и задължения, разписан от страните по него – „Ксара Трейдинг“ ЕООД и „Камчия Вали“ 3

ЕООД- на 10.01.2024г., удостоверяващ съгласието им за погасяване на част от задълженията на „Камчия Вали“ ЕООД по посочената фактура към „Ксара Трейдинг“ ЕООД чрез прихващане с други падежирали задължения на „Ксара Трейдинг“ ЕООД към „Камчия Вали“ ЕООД.

Представените документи не удостоверят погасяване на дължимите вноски по арендно плащане за процесните стопански години. Ангажираната фактура е индиция за дължимост от страна на „Камчия Вали“ ЕООД на посочената сума на основание „наем земеделска земя, 8 бр.“ при въведена единична цена (без да е уточнено значението на понятието единична цена в конкретния случай) от 4560.105 лв. и обща сума за плащане от 43 777.01 лева с ДДС в полза на „Ксара Трейдинг“ ЕООД, но ответникът въпреки възложената му доказателствена тежест и предоставена възможност не е ангажирал доказателства, които ясно и категорично да обосновават връзка на посоченото във фактурата парично задължение със задължението за изплащане на наемната цена по процесните договори както по основание за плащане (вкл. период, за който е относимо плащането), така и по размер. По тази причина и изявленията на двете страни по отношение на фактурата в представения протокол не допринасят по никакъв начин за доказване факта на погасяване на задълженията на ответника за заплащане на арендните вноски за процесните стопански години към праводателя на ищеца. Затова отказът на първоинстанционния съд да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводствата на двете дружества да отговори на въпроса дали задължението по ф-ра №44/15.03.2019г. е погасено чрез прихващане не е лишило ответника от възможност да установи извършено погасяване на задълженията чрез тяхното плащане, тъй като от една страна изначално липсват данни за относимост на задължението по фактурата с това за заплащане на арендните вноски за стоп. 2022/2023г. и 2023/2024г., а от друга страна, искането е било преклудирано като въведено в последващо заседание след оспорването на представения от ответника документ. Възражението на въззивника за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение остава недоказано.

Установено пред исковия съд е, че падежът на задължението за арендно плащане за стоп. 2022/2023г. и 2023/2024г., съгласно чл. 2, ал. 2, т.2 от договорите вр. пар. 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ е 01.01.2024г. за стоп. 2022/2023г., респ. 01.01.2025г. за стоп. 2023/2024г., като с оглед установеното по-горе и след изтичане срока на забавата по чл. 17, б. г от договорите плащане от ответника не е извършено. Така установения факт е определящ за основателността на водените искове за прекратяване на договорите за аренда по искане на собственика им, съгл. разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, респ. за връщането им в негово държане, по арг. от чл.30, ал.1 от ЗАЗ, които като основателни и доказани са уважени.

Доколкото не са въведени други възражения относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, и предвид еднопосочните правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде потвърдено то като същият следва да бъде потвърден изцяло.

По разноските : На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане въззивникът следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 600, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ.

Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското 4 възнаграждение е неоснователно, т.к. размерът е съобразен с минимума на чл.

7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и броя на предявените искове.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 110 от 23.04.2025г., постановено по гр.д.№ 385/2024г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „КАМЧИЯ ВАЛИ“ ЕООД ЕИК 103318272 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Узунджовска 12, представлявано от управителя С. О., чрез пълномощник адв. Н. Х., ВАК, да заплати на Д. Р. Д. с ЕГН ********** ****, сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.