Решение № 132 от 02.07.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 132 от 02.07.2020 год., гр. Кюстендил

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ

СТОИМЕНОВА при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 47 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда” – гр.

Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу Решение №456/20.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 684/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 10-0000907/03.06.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.

Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на „Т.-Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********, в качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.

1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение по чл. 37 от КТ. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – юрисконсулт М. Г.. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Дружеството ответник по касационната жалба – „Т.-Б.Д.” ЕАД, с ЕИК ********, не изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП №

10-0000907/03.06.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на „Т.-Б.Д.”

ЕАД, с ЕИК ********, проверка по спазване на трудовото законодателство по документи на 06.03.2019 г. е установено, че дружеството, в качеството на работодател, е разработило и утвърдило Вътрешни правила за организация на работната заплата, които са влезли в сила от 01.11.2018 г., като не е поканило органите на синдикалните организации в предприятието за подготовката на проекта за тези вътрешни правила. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка от 06.03.2019 г., в т. 4 от който е посочено, че работодателят е разработил и утвърдил нови вътрешни правила за организация на работната заплата, които са в сила от 01.11.2018 г., като при подготовката на проекта за тези правила не е поканил органите на синдикалните организации в дружеството в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. с чл. 37 от КТ. Срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10-0000907/19.03.2019 г. за нарушение по чл. 37 от КТ. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на постановлението, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилни са изводите на районния съд, че процесното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В обжалваното НП липсва фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение (такава фактичска обстановка липсва и процесния АУАН). На „Т.-Б.Д.” ЕАД е вменено нарушение на чл. 37 от КТ.

Съгласно посочената разпоредба органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. Въведеното от законодателя с тази норма задължение за работодателя е обусловено от наличието на синдикална организация в предприятието и е задължение спрямо нейните органи.

В случая административнонаказващият орган е следвало да посочи коя/кои е/са синдикалната/ите организация/и в дружеството към релевантния период, органите, които е следвало да бъдат поканени от работодателя да участват в подготовката на проекта на Вътрешните правила за организация на работната заплата, които са влезли в сила от 01.11.2018 г., както и обстоятелства относно подготовката на проекта за тези вътрешни правила, и срока, в който работодателят е следвало да покани съответните органи, след изтичането на който да се счита, че не е изпълнил това свое задължение. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели административнонаказващия орган до извод за наличие на такова. Недостатъчно за обосноваване на дадено деяние е и само цитирането на отделна законова разпоредба без да са разгледани и подведени под хипотезата ѝ конкретните за случая факти, аргументиращи нейното приложение. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата на нарушителя, който има право да научи какво точно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законност. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Изложените съображения обуславят извод за правилност на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456/20.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 684/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.