Определение № 283 от 16.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000199 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. №7054/29.08.2025г. с правно основание чл.248 от ГПК от адв. К. Н. – пълномощник на ищцата /жалбоподател във въззивното производство/ М. И. Б., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 193/18.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 199/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде намален размера на разноските за адвокатско възнаграждение, което М. И. Б. е осъдена да заплати на „Фарм – роса“ ЕООД.

Постъпил е отговор вх. №7401/15.09.2025г. по тази молба от „Фарм – роса“ ЕООД – гр. В. – чрез пълномощника на същото адв. И. Г., с който е изразено становище за неоснователност на молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със съдебното решение е осъдена М. И. Б. да заплати на „Фарм – роса“ ЕООД- гр. В. сумата 1750 лева – разноски, сторени в производството пред Апелативен съд – Пловдив за адвокатско възнаграждение.

От страна на въззиваемото дружество са били представени договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане от 25.03.2025г. за заплащане на 1 адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лева и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Със съдебното решение съдът е разгледал направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е намерил за неоснователно, взимайки предвид извършената работа по делото, изразяваща се в подробен писмен отговор по жалбата, представителство на страната в съдебно заседание и представяне на писмена защита.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че размерът на адвокатското възнаграждение, което страните уговарят за въззивното производство и с което съдът следва да се съобрази, е това по чл.9 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, който предвижда възнаграждение в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 и 8 от Наредбата.

В случая се има предвид възнаграждение само за изготвяне на писмен отговор по въззивна жалба. В настоящия случай уговорената и извършена работа не включва само изготвяне на писмен отговор, но и процесуално представителство в съдебно заседание. Представена е и писмена защита със съображения по същество на спора.

Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС разпоредбата на Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н.

В случая съдът е преценил именно извършената работа и е намерил, че адвокатското възнаграждение за нея в размер на 1750 лева не е прекомерно, предвид нейния обем, изложените подробни правни аргументи и осъщественото процесуално представителство. Следва да се отбележи също, че не във всички случаи, когато уговореното възнаграждение надхвърля минимума по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, то 2 априори е прекомерно. Именно затова по всеки конкретен случай се преценява работата, времето за осъществяването и, правната и фактическа сложност на казуса, отделните процесуални действия по защитата и т.н. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, са само един от ориентирите относно преценката налице ли е прекомерност на претендираното възнаграждение или не.

Налага се общият извод, че подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК е неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №7054/29.08.2025г. с правно основание чл.248 от ГПК от адв. К. Н. – пълномощник на ищцата /жалбоподател във въззивното производство/ М. И. Б., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 193/18.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 199/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде намален размера на разноските за адвокатско възнаграждение, което М. И. Б. е осъдена да заплати на „Фарм – роса“ ЕООД, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3