Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 21.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 83/2024
Вид
Решение № 55
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. С.З., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно гражданско дело № 20245500500083 по описа за 2024 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба Д. Н. Д., с адрес: гр. В., ул. „********* – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., действащ чрез адв. Й. Ч., срещу постановление на съдебния изпълнител за отказ да извърши прихващане /приспадане, намаляване/ на дълга.

Твърди се незаконосъобразност на обжалвания отказ, т.к. съдебният изпълнител е отказал да зачете извършени от длъжника извънсъдебни плащания.

Взискателката Д. И. Р., действаща чрез адв. Д. К., е подала възражение, с което е оспорила жалбата като неоснователна.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Д. Н. Д. е допустима, т.к. е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а обжалваното с нея действие на съдебния изпълнител попада в кръга на действията, които могат да бъдат обжалвани.

Съдът приема, че макар и в жалбата обжалваното действие да е непрецизно посочено като отказ да се извърши прихващане /приспадане, 1 намаляване/ на дълга, всъщност се касае за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, т.к. такова е било искането на страната, въведено с подадената от нея на 28.09.2023 г. молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнителното производство.

В случая не може да се говори за прихващане, т.к. длъжникът не твърди да има насрещно вземане срещу взискателката, с което да иска да бъде извършено прихващане на задължението му в изпълнителното производство, а използваните изрази приспадане и намаляване на дълга в аспекта на твърдения за извършени плащания преди образуването на изпълнителното производство, сочат на искане за прекратяване на това производство.

По същество съдът преценява обжалваният отказ на съдебния изпълнител за законосъобразен по следните съображения:

С влязло в сила на 03.12.2018 г. решение по гр.д.№ 304/2018 г. по описа на Районен съд – Чирпан Д. Н. Д. е бил осъден да заплаща на сина си Д.Д. Д., чрез неговата майка и законен представител Д. И. Р., ежемесечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от 05.04.2018 г. до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Въз основа на това съдебно решение е издаден изпълнителен лист № 260003/11.07.2023 г., а въз основа на изпълнителният лист и по молба на Д. И.

Р., действаща в качеството си на майка и законен представител на Д.Д. Д., на 23.08.2023 г. е образувано срещу Д. Н. Д. производството по изп.д.№ 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З..

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 28.09.2023 г. той е подал молба, с която е заявил твърдения и е представил пред съдебният изпълнител писмени доказателства – платежни нареждания за извършване на банкови преводи, че за периода от време след влизане в сила на подлежащото на изпълнение решение до образуване на изпълнителното дело е заплащал суми за издръжка в полза на сина си. Поискал е прекратяване на производството по делото.

Д. И. Р. е оспорила тези твърдения, а на 07.11.2023 г. е представила изпълнителен лист от 27.10.2023 г., издаден въз основа на решение № 146/19.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 504/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което издръжката е била увеличена по размер до 350 лв.

Длъжникът отново е поискал извършените от него плащания да бъдат зачетени като бъде извършено прихващане.

Съдебният изпълнител е указал на длъжника, че при оспорване на плащането от взискателя компетентен да извърши преценка на 2 доказателствата е съда в исковото производство, а не частният съдебен изпълнител, а на 20.11.2023 г. е постановил и обжалваният в настоящото производство отказ.

Отказът е законосъобразен, т.к. не е налице предвидено в закона основание за прекратяване на изпълнителното производство.

В хипотезата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи надлежно заверена разписка от взискателя, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В тези хипотези основанието за прекратяване на изпълнителното производство се състои в първоначалната липса на условията за допустимостта му, в частност липсата на изпълняемо право, което макар и да е било надлежно удостоверено с издадения изпълнителен лист, е било погасено от длъжника чрез плащане преди образуването на изпълнителното производство от взискателя.

Начините на удостоверяване на извършеното преди образуването на изпълнителното производство плащане на задължението са изчерпателно изброени в закона и единствено надлежното удостоверяване на такова плащане задължава съдебният изпълнител да констатира отпадането на изпълняемото право и да прекрати изпълнителното производство.

В настоящият случай не е налице надлежно удостоверено по смисъла на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК извършено плащане на всички дължими по изпълнителният лист суми преди образуване на изпълнителното производство чрез представяне на писмо от банка, т.к. представените от длъжника преводни нареждания за извършени по банков път плащания по сметка на Д. И. Р. нямат характеристиките на такъв документ.

Това е така, т.к. в конкретният случай подлежащото на изпълнение вземане е за периодични платежи в размер на 127,50 лв., считано от 05.04.2018 г. до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, а преводните нареждания удостоверяват извършени плащания на различни по стойност суми в различна от български лев валута, на различни интервали от време, в някои случаи с по-дълги от месец интервали между отделните плащания.

С оглед на това от съдържанието на всички платежни нареждания не може да се направи обосновано заключение, че всички дължими месечни издръжки и лихвите за забава върху просрочените такива са били заплатени към датата на подаване на молбата от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.

В случая по съществено е и следва да се държи сметка за периодичния 3 характер на удостовереното с изпълнителния лист вземане, т.к. дори и всички дължими към датата на образуването на изпълнителното производство суми да са били платени от длъжника, не е налице основание за прекратяване на делото, т.к. вземането за издръжка занапред не е погасено.

Наличието на платени от длъжника задължения за издръжка в периода между постановяването на подлежащото на изпълнение съдебно решение, с което те се установяват, и образуването на изпълнителното производство, не може да бъде констатирано и взето предвид от съдебния изпълнител.

По отношение на подлежащото на принудително изпълнение вземане той е обвързан от удостоверените с изпълнителния лист обективни предели и в рамките на изпълнителното производство не може да взема предвид настъпилите извън него факти, които погасяват изцяло или частично материалното право на взискателя, освен ако последния изрично признае тяхното съществуване.

В случаите, когато не е налице такова признание от страна на взискателя, правният способ на длъжника да се защити от повторно плащане, вече по принудителен ред, на същите свои задължения, е отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението поради настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, юридически факти или събития с правопогасяващ ефект.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен и жалбата на Д. Н. Д. следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

Разноски в полза на правоимащата страна – ответник по жалбата, не се присъждат поради липсата на основания за това.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.436, ал.4 от ГПК Окръжен съд –С.З.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Н. Д., с адрес: гр. В., ул.

„********* – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 780/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., действащ чрез адв. Й. Ч., срещу постановление на съдебният изпълнител от 20.11.2023 г. за отказ да извърши прихващане /приспадане, намаляване/ на дълга.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5