Решение № 569 от 02.05.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 345/2023
- Вид
- Решение № 569
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- Надежда Лукова Махмудиева, Снежана Бакалова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 569 гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Л. Махмудиева
Членове:
Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500345 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на ЗД „Лев Инс“ АД срещу Решение № 2998/01.11.2022 по гр.д.№ 2968/22 по описа на СГС, I-22 състав. С решението е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД, да заплати на Б. Т. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 24.07.2017 г., в гр. София при което водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „207“, с peг. № ******** Д. Л. П., движейки се по бул. Цариградско шосе, с посока от бул. Г. М. Димитров към бул.
Околовръстен път, е нарушил правилата за движение по пътищата и, преминавайки на червен сигнал на светофара, е ударил управлявания от ищеца Б. Т. П. мотопед „Хъонгсунг“ модел „ГЛС 125 Хипер“ с per. № ******, който на кръстовището с ул. Павел Красов, на зелен сигнал на светофарната уредба, е предприел маневра „ляв завой“, като в резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, който е получил следните травматични увреждания: псевдоартроза на дясната мишнична кост, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и разноски, съобразно уважената част от иска в размер 2 1
683.33 лв., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен иска над размера от 15 000лв. до размера от 25 000лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата се твърди, че принципа на чл. 52 от ЗЗД е приложен неправилно и в разрез с установената съдебна практика по неговото приложение. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със събраните по него доказателства, както и в противоречие с константната съдебна практика. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като вместо тава бъде отхвърлен иска за сумата от 15 000лв. до 25 000лв., като му се присъдят разноски съобразно изхода на спора.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който оспорва същата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност в обжалваната му част.
Ищецът Б. Т. П. претендира с исковата си молба обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ексцес от претърпяна от него травма от ПТП на 24.07.2017 г., в гр. София при което водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „207“, с peг. № ******** Д. Л. П., движейки се по бул. Цариградско шосе, с посока от бул. Г. М. Димитров към бул. Околовръстен път, е нарушил правилата за движение по пътищата и, преминавайки на червен сигнал на светофара, е ударил управлявания от ищеца Б. Т. П. мотопед „Хъонгсунг“ модел „ГЛС 125 Хипер“ с per. № ******, който на кръстовището с ул. Павел Красов, на зелен сигнал на сфетофарната уредба, е предприел маневра „ляв завой“, като в резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът.
Не се спори между страните, че на 24.07.2017г., около 18.00 часа, в гр.
София е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 207“ с ДК № ********, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и мотопед „Хъонгсунг ГЛС 125 Хипер“ с ДК № ******, управляван от ищеца, при което водачът на застрахования при ответника лек автомобил виновно причинил травматични увреждания на ищеца, че за процесния инцидент е съставен констативен протокол, образувано е досъдебно производство, което е приключило с Присъда № 354206/06.03.2018г. постановена по НОХД № 2
362/2018г., по описа на СРС, 5-ти състав, че ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваното гр.д. № 1310/2019г., по описа на СГС, било постановено Решение № 4659/25.06.2019г., с което ответното дружество било осъдено да заплати на Б.
Т. П. обезщетение в размер на 40 000 лв., както и че решението на СГС, било потвърдено с решение на САС, постановено по в.гр.д. № 5661/2019г.
В резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: лицево-челюстна травма, контузия на главата, мозъчно сътресение, полифрагментно счупване на дясна раменна кост с разместване на фрагментите, за които му е било присъдено описаното обезщетение.
След присъждането на обезщетението същият е продължила да търпи болки и страдания, като от извършени прегледи били установени следните увреждания: от прегледи на 02.06.2020 г. и 16.04.2021 г., издадени от лекари ортопед – травматолози от ДКЦ ХХV – София ЕООД - хипотрофия на мишнична мускулатура, палпатронна болка в района на фрактурата.
Пред първата инстанция е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че постравматичната псевдоартроза на диафизата на раменната кост е незарастване на счупването в средната част на мишничната кост в нормално приетите срокове. В амбулаторния лист № 000991/02.06.2020г. е описано състоянието на счупването на дясна мишнична кост към момента на прегледа, получено при процесното ПТП. Според експерта вследствие на наличната псевдоартроза на дясна мишнична кост, ищеца изпитва болки с нисък до среден интензитет в мястото на счупване. При травмата има също и засягане на радиалния нерв, който върви близо до костта от което се получават описаните като „токов удар“ от ищеца оплаквания и липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница. Лечението на псевдоартрозата на мишничната кост, по принцип е оперативно - отстраняване на сегашната остеосинтезаинтрамедуларен пирон и винтове, опресняване на ръбовете на костите в областта на фрактурата и поставяне на нова метална остеосинтеза- плака и винтове. Ако се получи голям дефект в мястото на счупването, може да се наложи да се направи костна пластика - взимане на парче кост от таза и поставянето му на мястото на дефекта.
На ищеца е извършен още един преглед на 19.01.2022г., от 3 ортопедтравматолог, в който не се препоръчва оперативна намеса на този етап. Била установена хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница.
Липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница.
Ограничен обем движение в дясна раменна става от 120 градуса, при норма 180 градуса. Запазен обем движение в дясна лакътна става. Тези последици от увреждането са с траен характер. Забавянето във времето на процеса на костното срастване при счупване се разделя на два етапа- забавено срастване на счупването и несрастване на счупването или псевдоартроза. Хипотрофията на мишницата е намаляване на обема на мускулатурата на мишницата, вследствие на някакво увреждане- травматично, неврологично, съдово.
Вследствие на това увреждане, намалява обема на мускулите в засегната област и тяхната сила. Псевдоартрозата се установява с клиничен прегледналичие на патологична подвижност в областта на счупването и с рентгенова снимка на която се вижда характерната картина на псевдоартрозата. При ищеца, при прегледа, извършен на 19.01.2022г. не са се установили клинични данни за псевдоартроза /наличие на движение в мястото на счупване/, тъй като в мястото на счупването има метална остеосинтеза, която не позволява такова движение. Първият документ, на който е описано състоянието псевдоартроза е Амбулаторен лист № 000991/02.06.2020 г., когато е направена и рентгенова снимка. Най-вероятно, псевдоартрозата на дясната мишнична кост при ищеца се е формирала около 9 месеца, до 1 година след инцидента.
При наличието на нова травма в мястото на счупване може да се получи така нареченото повторно счупване- рефрактура, което има други характеристики и рентгенова картина. Вследствие на неправилно проведена рехабилитация, може да се получи псевдоартроза, като усложнение при лечението на счупването. Според специализираната литература, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при счупване на мишничната кост е около 6 месеца. По делото няма данни за това как е протекла рехабилитацията на ищеца. Псевдоартрозата се е формирала на мястото на счупването на дясна мишнична кост, получено при процесния инцидент. Медицинския преглед по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по приложеното гр.д. № 76078/2017г.. по описа на СРС е извършен на 27.03.2018г.- 8 месеца след инцидента. При прегледа не са представени актуални рентгенови снимки, правени с цел установяване на забавено срастване. И при прегледа тогава и сега при извършения повторен преглед, не 4 може да се установи клинично наличието на псевдоартрозата. Тя е установена при направата на рентгенови снимки на 01.06.2020г. и след това.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът още не може да се възстанови от инцидента. През 2020г. му казали, че ръката му няма да се оправи. Имал болки в нея, не можел да я използва пълноценно, имал усещането, че го „бие ток“ в нея. Напуснал едната си работа, тъй като не можел да вдига тежко, не можел да си служи пълноценно с нея. Бил зле психически, тъй като не се оправял.
Не се спори между страните също така, че ищците са отправили застрахователна претенция към ответното дружество на 04.06.2020г.
При така приетото за установено от фактическа страна правилно предявеният иск е квалифициран, като такъв с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ.
Ищецът е получил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в производството по гр.д. № 1310/2019г., по описа на СГС. Решението по това дело е постановено на 25.06.2019г. Същото е потвърдено с Решене № 1353/26.06.2020г. по в. гр.д.№ 5661/19 по описа на САС. Видно от мотивите на същото, включително и от мотивите на въззивното решение към датата на неговото постановяване – 26.06.2020г. са взети предвид търпените от ищеца болки и страдания към момента на приключване на устните състезания по делото, като е отчетено, че той продължава да търпи болки от счупването и че възстановяването му е отнело повече от обичайното време за възстановяване и че към момента на постановяване на решенето не е напълно възстановен. Прието е също така, че към момента на прегледа е констатиран ограничен обем на движенията на дясната раменна кост. Взето е предвид, че на ищеца следва да се извърши нова операция за отстраняване на остеосинтезата. Обезщетението от 40 000лв. е определено на ищеца за всички изброени болки и страдания от травмата т.е. същите са възмездени до този момент.
Следва в настоящото производство да бъдат обезщетени търпените от ищеца неимуществени вреди, които не са обезщетени в предходното производство, а именно псевдоратроза и хипотрофия на мишницата. Следва при определяне размера на обезщетението да се вземе предвид заключението на вещото лице, което посочва, че ищецът търпи болки с нисък до среден 5 интензитет. Следва да се отчете обстоятелството, че на ищеца е препоръчано при последния преглед да не се извършва оперативно лечение, а препоръчаното лечение на псевдоартрозата е рехабилитация. Определянето на обезщетение следва да отечете неблагоприятните последици в момента на постановяване на решението, а не и хипотетични такива от бъдещо оперативно лечение, за което не е сигурно, че ще се случи.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът търпи неудобства и в момента, както и психически негативни преживявания от това, че не се възстановява напълно.
При изложеното, настоящата инстанция намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за ексцес е в размер на 15 000лв. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на СГС, следва да бъде отменено решението в частта за присъждане на обезщетение за сумата над 15 000лв. до 25 000лв., ведно със законната лихва за забава от 25.05.2021г. – датата на предявяване на иска, като в тази си част искът бъде отхвърлен. В останалата си част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9a83e9d-cc84-4861-91b3-bfe851483d1e