Решение № 65 от 15.10.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.Разград,

15. 10.

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия:

Анелия Йорданова при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 109 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм. /

Постъпила е искова молба от М.Е.И., представлявана от пълномощник адв.

Конов против ЗД „Бул инс“ АД гр. София и ЗД „Евроинс“ АД гр. София. Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ да бъдат осъдени солидарно ответниците да й заплатят сумата 100 000 лв. /след поискано и допуснато изменение на иска/, като частичен иск от сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, причинени от ПТП на 21.07. 2015 г. , ведно със законната лихва от датата на ПТП. Ищецът твърди, че на 21. 07. 2015 г. около 13: 50 часа на път I-2 Русе –Варна до отбивка за кантон с. Писанец, между л. а. „Опел Астра“ с рег.

№ Р 3236 ВК с водач В.Ж. Ж. и л. а. „БМВ 535“ с рег.

№ РР 2989 ВА с водач Е.З.И., при когото пътувала ищцата възникнал удар. В резултат на ПТП на М.Е.И. са причинени следните телесни увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, малко контузно огнище в дясно на висок париетален срез, фрактура на тялото на шести гръден прешлен, малки плеврални изливи двустранно, разкъсно-контузна рана на лицето. Непосредствено след произшествието била откарана в МБАЛ Русе, а на 24. 07. 2015 г. продължила лечението си в клиника в Истанбул, Р Турция. През целия възстановителен период пострадалата усещала главоболие в резултат на контузия на мозъка, дразнели я шумове и силна светлина. Вследствие на счупването на гръбначния прешлен била напълно обездвижена за няколко месеца, не можела да се самообслужва и към настоящия момент изпитва болки в гърба при продължително движение или стоене в изправено или седнало положение. Вследствие на ПТП е с 60% ТНР. Работела преди ПТП като земеделски производител – отглеждала пчелни кошери, а понастоящем не може да работи пълноценно и се налага да ползва наемен труд. От ПТП пострадало и

3-месечното й дете, пътувало също в автомобила. Вследствие на получените увреждания не можела да се грижи за детето до навършването му на 1-година. Кърмата й спряла и се наложило да храни бебето с адаптирано мляко. Твърди, че виновни за ПТП са водачите на двата автомобила. Към момента на ПТП са имали валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ , съответно: В.Ж. ***“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И. при ответника ЗД „Евроинс“ АД, полица № 07514003037076.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София. По същество оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие. Твърди, че деликта не е причинен от В.Ж. Ж., застрахована при ответника. Алтернативно излага доводи, че виновен за ПТП е водача Е.З.И.. Налице е принос на пострадалата М.Е.И., тъй като се е возила без предпазен колан. Ако се приеме, че вредите са настъпили от ПТП, те са настъпили в резултат на случайно деяние.

Прави искане на осн. чл. 219 от ГПК Е.З.И. да бъде привлечен в качеството на трето лице помагач.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „Евроинс“

АД, в който твърди, че иска е недопустим. По същество го оспорва по основание и по размер. Оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие. Твърди, че вина за ПТП има водачът на застрахования в „Бул инс“ АД лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК В.Ж. Ж., нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Оспорва твърденията на ищцата за претърпени телесни увреждания и връзката им с ПТП и че вследствие на него е с 60% трайно намалена работоспособност, както и твърдените неимуществени вреди. Твърди, че е налице съпричиняване от пострадалата, която е пътувала без предпазен колан. Претендираните неимуществени вреди са в завишен размер. Оспорва началният момент на дължимата лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната мораторна лихва.

В допълнителна искова молба ищцата поддържа твърденията си и оспорва възраженията на ответниците, като неоснователни.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът ЗД

„Евроинс“ АД гр. София поддържа изложените доводи и доказателствени искания.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД гр.

София не е подал отговор на допълнителната искова молба.

Третото лице – помагач на ответника Е.З.И. заявява становище в съдебно заседание, че счита иска за основателен.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ДП № 1679/ 2016 г. на ОД на МВР Русе, ДП е било образувано на 21. 07. 2015 г. и водено срещу В. Ж. *** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 21. 07.

2015 г. на главен път Русе – Варна до отбивка за пътен кантон с. Писанец, обл. Русе при управление на

МПС – лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № Р

3236 ВК нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл.

25, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост и при независимо съпричиняване с Е.З.И. *** причинила средна телесна повреда на М.Е.И. ***. По делото е установено, че на 21. 07. 2015 г. Ж. е управлявала лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК, собственост на нейния приятел М. М., в който са Пътували

Веселина Маркова и Антония Владимирова, когато около 13, 50 ч. по главен път Русе – Варна, след разклона за с. Писанец, Ж. възприела вибрации, поради което решила да спре на подходящо място. По същото време след нея на 10 м. се движел лек автомобил микробус „Воксхол“, управляван от П. . Постепенно двете МПС-та били застигнати от лек автомобил „БМВ 535“ с рег. № РР 2989 ВА, управляван от Е.З.И., движещ се със скорост 107, 3 км./ч., в който пътували неговата съпруга М.И. и тяхното тримесечно дете. В района преди отбивката за пътния кантон В. Ж. подала сигнал с ляв пътепоказалец за намерението й да премине в лявата лента с цел да спре на уширението на пътя преди да навлезе в моста, като хоризонталната пътна маркировка, забраняваща навлизането в лява пътна лента частично била изтрита. Сигнала с ляв пътепоказалец бил възприет от П. Янев, който намалил скоростта на управлявания от него бус. В същото време, възприемайки това, водача на л. а. „БМВ 535“, който се намирал на дистанция от около 25 м. преценил, че поради високата скорост няма да може да спре и решил да предприеме маневра изпреварване, без да има видимост по отношение на пътната обстановка пред микробуса и без да му е известна причината за намаляване на скоростта му. Когато управлявания от Ж. лек автомобил „Опел Астра“ отклонил траекторията си на движение в ляво, бил застигнат от автомобила „БМВ 535“ , вследствие на което възникнал удар между лявата му страна и предната част на „БМВ“, поради което л.а. „Опел Астра“ се завъртял и спрял до мантинелата в левия край на пътното платно по посока на движение, а „БМВ“ отскочил и напуснал очертанията на пътното платно, като пропаднал от лявата страна на пътя и спрял.

С Постановление от 31. 03. 2017 г. на наблюдаващия прокурор в РП Русе е прекратено досъдебното производство. Прието е, че към момента на предприемане от В. Ж. на маневра отклоняване в ляво по технически причини, л.а. „БМВ 535“ все още не е бил започнал изпреварване, което изключва интелектуалния елемент на непредпазливостта, т. е. липса на вина.

Предвид разпоредбата на чл. 348б от НК, предвиждаща, че за престъпления по транспорта наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд, както и предвид декларацията на пострадалата М.Е.И., че не желае да се води наказателно производство спрямо съпруга й Е.З.И., са налице предпоставките за прекратяване на производството. Постановлението за прекратяване е потвърдено с Определение

№ 376/ 28. 04. 2017 г. по ч.н.д. № 858/ 2017 г. на РРС и с Определение № 293/ 07. 06. 2017 г. по в.ч.н.д. № 374/ 2017 г. на ОС Русе.

В досъдебното производство, на. стр. 120 и стр. 121 са приложени молба и декларация от М.Е.И., в което е заявила молба да бъде прекратено воденото наказателно производство срещу Е.З.И., както и че спрямо същия няма никакви претенции за причинените й от ПТП, в което е участвал, имуществени и неимуществени вреди.

Страните не спорят, че за периода по време на ПТП за управляваното от В. Ж. МПС– лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804, а за управляваното от Е.З.И. МПС „БМВ 535“ с рег. № РР 2989 ВА има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Евроинс“ АД, полица № 07514003037076.

По делото са разпитани като свидетели А.Е. и В. Ж..

Св. Е. е майка на ищцата и дава показания, че след ПТП ищцата била настанена за лечение в болницата в гр. Русе, където престояла 3 дни.

Имала сътресение на мозъка, счупване на гърба. Ищцата изпитвала ужасни, нетърпими болки, викала, крещяла, през целия престой приемала обезболяващи лекарства. От болницата в Русе я изпратили за операция във Военна болница в София, но там лекарите не й давали гаранции за успешно лечение и я закарали в болница в Истанбул. Там й направили операция на гърба, сложили й метални пластини, които и досега стояли. Ищцата била неподвижна около 6 – 7 месеца. Свидетелката и другата й дъщеря я обличали, къпели, изцяло била под техните грижи. Тъй като ищцата имала бебе на 2 месеца, след ПТП много малко го кърмила и спряла. За бебето се грижела свидетелката и другата й дъщеря. И досега ищцата не се била възстановила. Имала силни болки, можела да ходи, но не и да извършва други движения, много бързо се изморявала.

Можела само за себе си да се грижи, но не и за децата. В продължение на 4 години след ПТП нищо не можела да прави. Съпругът й поел изцяло грижите за децата, свидетелката приготвяла храна и им пращала. Ищцата преди работела със съпруга си като отглеждали пчели в кошери, но вече не можела.

Св. Ж. е водачът на л.а. „Опел Астра“, участник в процесното ПТП. Дава показания, че движейки се в посока Русе-Разград, преди моста до с.

Писанец чула някакъв шум и тракане от автомобила си. Пуснала мигач и се чудела къде да спре. Не видяла, че има банкет в дясно, както сега забелязала наличието му и тъй като предстояло да премине по мост, решила, че е по-безопасно да завие наляво, макара, че имало непрекъсната линия. Огледала се, видяла, че зад нея се движи един бус, намалила скоростта на движение на около 40 км./ ч., за да може да завие и да пресече и спре в другата лента. Автомобилът зад нея не подал мигач, не предприел изпреварване, но се скъсявала дистанцията между тях, което създало някаква паника в нея. Не забелязала

БМВ-то, предприела маневрата и последвал удар. Ж. първо помислила, че се ударила в буса, но след като излязла от автомобила видяла, че се е блъснал с друга кола, „БМВ“. Видяла „БМВ“-то зад мантинелата.

Водачът му излязъл с детето, а ищцата някой я издърпал.

На осн. чл. 176 ГПК третото лице-помагач Е.И. е дал обяснения. Твърди, че пред него се движел микробус, който внезапно спрял. Тъй като се скъсила много дистанцията между тях и за да не блъсне микробуса, И. предприел маневра “заобикаляне на препятствие“ и започнал да завива на ляво, за заобикаляне на микробуса. В този момент видял, че пред микробуса има кола, която тръгнала да прави ляв завой без подаден светлинен сигнал, опитал се да избегне и този удар, като предприел маневра наляво, другият автомобил не спрял, а продължил да завива и ударил странично автомобила на И. и двата автомобила излезли от пътното платно.

Според заключението на назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 21.

07. 2015 г. ищцата е получила: контузия на мозъка в дясна фронтална област; счупване на тялото на шести гръден прешлен /с налагане на метална остеосинтеза/, което е най-тежкото увреждане; малки плеврални изливи двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно контузна рана на лицето. За такъв вид травми обичайният оздравителен период е 6-12 месеца, но не е постигнато оздравяване. Всички описани увреждания в медицинската документация могат да бъдат получени при ПТП- травма в купето. Било е проведено болнично лечение в Отделение по неврохирургия при МБАЛ Русе АД и клиника в Турция. Извършени били диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата медицинска практика – многобройни параклинични и образни изследвания, оперативно и консервативно лечение, които били наложителни, правилни и в пълен обем. Към 13. 12. 2016 г. са били налице късни последици от преживяната травма: отслабен двустранно Ахилов рефлекс; хипестезия засилваща се дистално по L 4-5 дерматоми; положителен признак на Тинел двустранно за н.перонеус комунис;