Решение № 743 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове:

Бранимир Василев

Иван Йорданов при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500912 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр.

**** против решение № 513/06.02.2026 г., постановено по гр. дело № 12920/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав, с което училището е било осъдено да заплати на Д. И. К., следните суми: сумата от *** евро, представляваща дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 02.07.2023 г., сумата от *** евро - увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за 11,5 брутни заплати, както сумата от *** евро - увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 11 дни неползван платен отпуск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че необосновано и незаконосъобразно с решението е прието, че в Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 година към КТД за системата на училищното и предучилищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. е придадено изрично обратно действие и страните изрично са договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 година. Поддържа се, че този извод на съда е неправилен, като се позовава на чл. 54, ал. 1 от КТ и счита, че колективният 1 трудов договор влиза в сила от деня на сключването му. За необоснован и незаконосъобразен се приема изводът на съда, че работодателят дължи плащане на претендираното трудово възнаграждение и обезщетения, независимо, че определящият увеличения му размер акт е обнародван след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Оспорва се заключението по счетоводната експертиза, като се поддържа, че експертът е пристрастен, тъй като е работил в учебното заведение на длъжността „***“ за периода 24.06.2020 г. – 01.07.2025 г. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. И. К. чрез адв. Т. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По делото пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически твърдения от исковата молба и правни изводи, направени от районния съд в решението му: ищцата е работила в ответното училище по силата на трудов договор № 210/ 07.07.1989 г. на длъжност *** в група за целодневна организация на учебния ден - V- V I I клас. Трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед № РД-11-2047/ 27.06.2023 г. на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 02.07.2023 г. При прекратяване на правоотношението на ищцата са изплатени обезщетения по реда на чл. 224, ал.1 КТ за 11 работни неползван платен годишен отпуск в размер на *** лв., както и по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на *** лв. за 11,5 брутни работни заплати, като сумите са получени от ищцата на дата 14.07.2023 г. Не се оспорва извода, направен въз основа на представена по делото служебна бележка изх.№ СП-36/ 13.11.2025 г., издадена от ***, че Д. И. К., считано от месец септември 2014 г. е индивидуален член на Общински координационен съвет на *** и с платен членски внос до месец декември 2025 г. Към влизането в сила на Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Д. И. К. е била член и продължава членството си.

Не се оспорва, че с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022 г., подписан между Министерство на образованието и науката, от една страна, и Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна в качеството на работодатели, както и Синдиката на българските учители към 2

Конфедерацията на независимите синдикати в България /*** към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна като синдикати, е предвидено изменение на чл.27 от КТД, а именно увеличение на основното трудово възнаграждение за длъжността „***“ на сумата от *** лв., считано от дата 01.01.2023 г.

Спорът по делото е правен, като се свежда до въпроса увеличението на минималната работна заплата, извършено с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД приложимо ли е по отношение на трудовото правоотношентние на ищцата. Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема, че отговорът на този въпрос е положителен.

Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД изрично предвижда, че увеличението на възнаграждението е в сила от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му. Тази уговорка има обратно действие, като касае възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. В Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.), в сила от 01.01.2023 г. и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.), вр. с § 3 е предвидено увеличението на минималните размери на основните месечни работни заплати на *** да се прилагат считано от 01.01.2023 г., като се преуреждат възникналите в по-ранен момент трудови правоотношения. С придаденото обратно действие относно увеличения размер на възнагражденията на *** и *** персонал се предвиждат по-благоприятни последици за същите, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА.

Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.

Съдът приема, че последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Размерът на претенциите е доказан със заключението по ССчЕ, прието в производството пред районния съд. Неоснователни са оплакванията в жалбата за пристрастност на вещото лице – счетоводител, доколкото самите размери на дължимите се обезщетения, изчислени от същото не са оспорени като грешно определени, а възложената на експертизата задача касае обективни данни и математически изчисления.

Ето защо съдът приема, че исковете са доказани по основание и 3 размер. Като такива, същите следва да се уважат.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на жалбата, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски за въззивното производство, които се констатираха на 500 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 513/06.02.2026 г., постановено по гр. дело № 12920/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав.

ОСЪЖДА Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, БУЛСТАТ:

***, адрес: гр. ***, да заплати на Д. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *** сумата от 500 евро ( петстотин евро ) – разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4