Решение № 95 от 09.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Й М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н.Й М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110209232 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 765064-F750043 от 11.04.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 53 от ЗАНН, на „Кауфланд България“ ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК 131129282, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 27151,36 лева, за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

В жалбата се прави искане за отмяна на НП като необосновано и неправилно, и постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалното право. Сочи се, че мястото на нарушението било неясно, като били налице различни твърдения относно него. На следващо място се сочи, че в НП и АУАН не се съдържало описание за вида и характеристиките на стоката, обем, количество, разфасовки и т.н. твърди се, че определеното наказание било непропорционално по смисъла на 1 практиката на СЕС. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат Т.. В пледоарията си по същество процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и аргументите в нея, включително относно непропорционалността на наложеното на дружеството наказание. Изтъква се още, че кодът по комбинираната номенклатура бил непълно посочен, както и че не била посочена страната, от която била изпратена стоката. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрк. Г. Последният иска от съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, тъй като нарушението било установено по несъмнен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение и обективира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /11.04.2024 г./, датата на връчване на същото /03.06.2024 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /17.06.2024 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект, имащ право на жалба срещу процесното постановление.

На 24.11.2023 г. в 21:50 часа била извършена проверка на фискален контролен пункт ГКПП Видин - Дунав мост 2, от органи по приходите на транспортно средство марка "Рено" с рег. № на МПС и peг. № на ремарке , с водач С Т., като бил съставен протокол за извършена проверка № 050902847859_1/24.11.2023 г. и било поставено техническо средство за контрол на същото.

На 28.11.2023 г. в 11:35 часа била извършена проверка относно 2 разтоварване на стока с висок фискален риск в село „Стряма“ – индустриална зона Раковски, стопанисван от „Кауфланд България“ ЕООД енд ко КД. При проверката било установено, че транспортно средство марка "Рено" с рег. № на МПС и peг. № на ремарке , с водач СтТ., превозвало стока от списъка на стоки с висок фискален риск: маслиново масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени: Необработено маслиново масло „extra virgin“, с код по КН: 1509400, с тегло 3627 килограма. Стойността на стоката с висок фискален риск била 67878.40 лева. Получател на стоката било дружеството жалбоподател. Движението на превоза било от Чехия за България.

След проверка от органите по приходи в съответната система било установено, че не са налице данни за уникален номер на превозвача (УНП).

Видът на стоката бил определен на място при разтоварване и от придружаващите стоката документи - международна товарителница, стокова разписка и фактури № 120006339/01.12.2023 и № 120006338/01.12.2023 г. За извършената проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск бил съставен протокол № 050902847859_3/28.11.2023 г.

На база тези констатации проверяващите приели, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, получателят не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната, с което задълженото лице е нарушило чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Било прието, че нарушението е извършено в гр.

София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, на 24.11.2023 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната. На 22.12.2023 г. служителят на НАП Н. С. съставил на дружеството, АУАН с № F750043 за извършено нарушение на чл.

127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 765064-F750043 от 11.04.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК и чл. 53 от ЗАНН, на „Кауфланд България“ ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК 131129282, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 27151,36 лева, 3 за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба Н5/29.09.2023 г. на министъра на финансите за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С., на писмените доказателства по делото, които са прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по делото по съответния за това ред в чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, като ги намира за логични и последователни, изцяло изясняващи фактическата обстановка, и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло, защото са в унисон с твърденията на свидетеля.

Съдът, на базата на безспорно установените констатации, намира от правна страна следното: фактически

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия.

Тук е моментът да намерят отговор възраженията в жалбата относно липсващите реквизити. Съдът намира, че те не са основателни, защото в НП ясно е посочена както датата на нарушението, така и мястото на неговото извършване. Освен това, описанието на нарушението е пълно и напълно достатъчно, за да се установи защо точно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.

На следващо място, нарушението е квалифицирано правилно и словесното му описание не влиза в колизия с цифровата правна квалификация, която му е дал АНО.

Съгласно нормата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, при превоз на стока с висок 4 фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.

В процесния случай, съдът намира, че е осъществен съставът на посоченото нарушение, защото в действителност до влизането на посоченото горе транспортно средство на територията на страната не е подадено уведомлението до НАП за превоза.

Тук е моментът да се посочи, че са верни твърденията на жалбоподателя, че кодът по номенклатурата 1509400 не е съответствал към датата на нарушението на Заповед на министъра на финансите с № ЗМФ 543/03.08.2023 г. за утвърждаване Списъка на стоки с висок фискален риск, с кодове по комбинираната номенклатура, като такъв код в тази заповед наистина липсва. Това обаче не е съществено нарушение на процесуалните правила, защото процесната стока все пак е била част от стоките с висок фискален риск, но кодът й в номенклатурата е бил друг – 15092000.

Посоченият код в НП е въведен в последващите изменения на тази заповед и към настоящия момент е правилен, като се изключи обстоятелството, че в НП е изписан с една нула в края по-малко, но това съдът намира за техническа грешка.

Съдебният състав обаче споделя доводите в жалбата, че определеното наказание от АНО е непропорционално и не съответства на действителната обществена опасност на нарушението, като аргументите в този смисъл са следните:

В практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) е възприето разбирането, че държавите-членки имат логичен законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите финансови интереси, а борбата срещу данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните злоупотреби представлява цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, съгласно Решение от 14 март 2013 г. по дело № C-525/11 на СЕС, точка 28. Според Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C210/10, т. 23 "при 5 липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността". Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели" – виж т. 24 от Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10. Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към националните разпоредби, то нормата на чл. 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество налага на държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, които да трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер – в този смисъл е Решение от 7 октомври 2010 г. на СЕС по дело с № C-382/09 г., т. 44. Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С – 497/15 и С-498/15 г. не се допуска в правото на Европейския съюз при преценката за съразмерността на наказанията, национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран (абсолютен) размер за нарушенията от съответната област, независимо от характера и тежестта им и/или независимо от предвидената евентуална възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност.