Решение № 138 от 07.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450100930 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от З. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Роман, против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи възнаграждение за поръчителска сделка в размер на 1808.36 лв. дължима въз основа на сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 3742947/21.01.2021 г. сключен с Файненшъл България ЕООД вземанията покойто са прехвърлени на ответника с цесия, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Претендират се и разноски.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска изцяло.

Твърди, че процесния договор е сключен съобразно разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП и сумата е дължима от ищцата. Претендират се и разноски.

В срока за отговор, и по реда на чл. 211 ал. 1 ГПК ответника предявява насрещен иск против ищцата, с който моли съда да осъди ищцата – ответник по насрещната искова молба да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341 сума в общ размер на 4349.27 лв., от които главница в размер на 3511.87 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 52.33 лв., както и лихва за забава в размер на 758.07 лв. дължима за периода от 29.02.2020 г. до 03.10.2022 г. Претендират се и разноски.

С насрещната искова молба е направено искане ищеца да се ползва от доказателствата 1 представени с отговора.

Копие от насрещната искова молба е връчена на ответника по същата и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който ответника взема становище, същата е неоснователна, като излага подробни съображения.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, а и не се оспорва от страните, че в получена покана за доброволно изпълнение е посочено, че задължението на ищцата по Договор за паричен заем № 3742947, сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и З. Т. Г., ЕГН ********** от 17.01.2020 г., е платено от “Файненшъл България“ ЕООД, и вземането, което последното е придобило, е прехвърлено с цесия на ответника.

По делото е представен договор за паричен заем № 3742947, сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и З. Т. Г., ЕГН ********** от 17.01.2020 г. От същия се установява, че дружеството - заемодател е предоставило на ищеца като заемополучател сумата от 4000 лева. Договора за паричен заем е сключен при следните параметри : срок на заема 30 седмици, размер на двуседмична погасителна вноска в лева 296.28 лева, брой вноски 15. В договора са посочени фиксиран годишен лихвен процент по заема 35.00%, годишен процент на разходите- 41.71 %. Посочено е, че общата сума дължима от заемателя е 4444.20 лева, включваща размера на заемната сума и размера на възнаградителна лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : две физически лица -поръчители с конкретни изисквания; 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя, или 3. одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен и приет договор за предоставяне на поръчителство № 3742947 от 17.01.2020 г., сключен между “Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на поръчител и З. Т. Г. като потребител. Съгласно договора потребителят е възложил, а дружеството - поръчител се задължило, да сключи договор за поръчителство с “Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя /ищеца/ пред “Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 3742947 от 17.01.2020 г. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, за поемане на задължението за предоставяне на поръчителство, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2095.80 лева, платими разсрочено, на вноски, всяка в размер на 139.72 лева, като вноските са дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт“ АД.

2

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД е за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.

Установи се, че между “Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и З. Т. Г. в качеството на заемател е възникнало заемно правоотношение, основано на сключения между тях договор за паричен заем № 3742947 от 17.01.2020 г., по силата на който заемодателят предоставил на ищцата паричен заем, а последната се е задължила да го върне.

Заемодателят “Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата З.

Т. Г. е физическо лице, като при сключването на договора за заем е действала именно като физическо лице. Тъй като страните по договора за паричен заем имат качествата на кредитор съгласно на чл. 9 ал. 4 от ЗПК, и на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, то този договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Процесният договор за предоставяне на поръчителство обезпечава Договор за паричен заем № 3742947 от 17.01.2020 г. Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, сам да оцени платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Отделно от това този договор води до значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника, а обвързването на възможността за отпускане на заем с договора за предоставяне на гаранция на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващия за заем, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Предвид това съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, се основава на неравноправна за ищцата-потребител клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

В съдебната практика, за нищожност на договорите поради накърняване на добрите нрави се приема, че “добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД е обща правна категория, приложима по конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява “добрите нрави“, злепоставя чужди 3 интереси с цел извличане на собствена изгода, а именно дали за сметка на икономически послабия субект реализира свръх печалби. Клаузата от договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща задължение за длъжника за плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна на основание чл. 146 от ЗЗП, защото представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Поради накърняването на принципа на “добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В случая, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като договорена сума за възнаграждение на гаранта е в размер на 2095.80 лева, и съставлява допълнителна сума, която е около половината от сумата на предоставения заем. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Отделно от това, възнаграждението от 2095.80 лева се заплаща от ищеца без той да получава насрещна престация, като по този начин той е притиснат да сключи договора за предоставяне на поръчителя, и то с предварително избрано от заемодателя дружество, за да бъде предоставен заема. Този извод следва от това, че в договора за паричен заем задължението на заемополучателя да осигури поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора, което от своя страна противоречи на принципа за добросъвестност. Независимо, че произтича от друга правна сделка, възнаграждението за предоставяне на поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от заемополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора, и е пряк разход, свързан с кредита, доколкото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение или не. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 4 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Уговореното възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Установеният в Договор за паричен заем № 3742947 от 17.01.2020 г. годишен процент на разходите е в размер на 41.71 %, но той не включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Посочено е, че няма да бъдат начислени разходи за събиране,лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора за заем, както и други разходи, освен посочените в договора. С начисляването на възнаграждението за гаранцията се превишава максималният размер на ГПР по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.