Решение № 159 от 02.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120204235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. И. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-3292-****** от ********г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, Четвърто РУ, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 500 лева, равняващи се на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Поддържат се допуснати нарушения на материални и процесуалния закон. Сочи се допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, тъй като не са били описани обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. А.. Поддържа жалбата, претендира за отмяна на обжалваното НП, като представя писмени бележки в тази насока. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На ******** г. около 11:54 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, на път BGS1036 (КПП ДИГАТА) с посока на движение към ж.к. „М.р.“, собствения си товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******. Автомобилът бил спрян за проверка от свидетеля Д. Н. полицейски служител във Второ РУ. След извършена проверка през РСОД се установило, че за управлявания от жалбоподателя автомобил няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. При извършена допълнителна справка чрез ОДЧ се установило, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от ******** г. Свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че управлява МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас. С постановление от ********г. прокурор при БРП отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че липсва осъществен състав на умишленото престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Препис от постановлението било изпратено на началника на Четвърто РУ. Впоследствие било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства от обективна страна се установява, че на ******** г. жалбоподателят е управлявал собствения си товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******* в гр. Бургас, като при извършена проверка от контролен орган е било установено, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена считано от ******** г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (изм. бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) действаща редакция към датата на деянието (******** г.) е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни 2 средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Установява се, че с изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП е отпаднало задължението на контролния орган да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията му. Правилно в приложени по делото писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя е акцентирал, че това задължение продължава да съществува в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което поддържа, че не е загубило сила Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което процесното деяние не е съставомерно, в случай че собственикът не е узнал за факта на настъпилото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Следователно след изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г., се констатира противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, по отношение на вменено на контролния орган задължение за уведомяване на собственик на ПС при служебно прекратяване на регистрацията му. ЗДвП е нормативен акт от по-висока степен, в сравнение с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и с оглед правилото на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение предписанията на ЗДвП пред тези на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Ето защо следва да се приеме, че е отпаднало задължението за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила му. Независимо от това обаче според настоящия състав, за да се приеме, че е била спазена процедурата по служебно прекратяване на регистрацията на ПС, с която собственикът да е бил наясно, следва да се докаже от обективна страна, че е бил осъществен фактическият й състав. В този смисъл е и Решение № 1247 от 10.02.2026 г. по адм.д. № 2222/2025 г. на Административен съд – Бургас.

Безспорно като елемент от процедурата по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без да е изрично предвидено в посочената норма е регламентираното задължение в чл. 574, ал. 10 КЗ за Информационния център, който се изгражда и поддържа от Гаранционния фонд (съгласно чл. 571, ал. 1 КЗ), а именно да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този 14 -дневен срок и при бездействие от страна на собственика на автомобила, който не е сключил договор за „Гражданска отговорност“ и не е представил доказателства за това, Гаранционният фонд изпраща до компетентния държавен орган предвиденото в чл. 574, ал. 11 КЗ уведомление за прекратяване на регистрацията на ПС.

3

В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява дали жалбоподателят е бил уведомен от Информационния център, че за собствения му товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******* няма сключен валиден договор за застраховка „ГО“, както и дали му е бил предоставен 14-дневен срок да представи доказателства за сключване на застрахователен договор. В преписката е налично на л. 24 от делото уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ, адресирано до жалбоподателя Н. И. И. и изпратено на ******** г. В преписката обаче не се съдържат доказателства, които да удостоверяват, че уведомлението е било връчено на жалбоподателя. Следователно не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е бил уведомен за липсата на задължителна за автомобила му застраховка „ГО“, както и дали е бездействал в предвидения в чл. 574, ал.

10 КЗ 14 -дневен срок.

При така установените по делото обстоятелства независимо, че с изменението на чл.

143, ал. 10 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението на контролния орган за уведомяване на собствениците за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, по отношение на процесното нарушение за да се изведе наличие на субективната страна на нарушението, според настоящия състав е необходимо да се докаже уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 КЗ, тъй като само в този случай може да се направи извод, че същият е бил наясно и е съзнавал последиците на чл. 143, ал. 10 КЗ, а именно служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

След като не се доказа по делото, че жалбоподателят в качеството си на собственик е получил уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ от Информационния център към Гаранционния фонд, не може категорично да се изведе, че същият е осъществил нарушението от субективна страна. По тази причина неправилно е била ангажирана отговорността му от АНО за извършване на процесното нарушение.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 500 лева за адвокат, равняващи се на 255.65 евро като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията за присъждане на разноски е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3292-****** от ********г., издадено от 4 началник сектор в ОД на МВР – Бургас, Четвърто РУ, с което на Н. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 500 лева, равняващи се на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 255.65 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5