Решение № 287 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100501484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №51492/10.06.2025г. по описа на ВРС на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Х. И., против решение №1603/08.05.2025г. на Районен съд - Варна, 17-ти състав, постановено по гр.д. №9285/2024г. по описа на В Р С . С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище в град Варна, в хипотезата на чл.415, ал.3, предл. първо, във вр. с ал.1, т.1 ГПК положителни установителни искове за установяване на вземанията му от ответника „ОНЕГА“ ЕООД, ЕИК 148148554, със седалище в град Варна, за които по ч.гр.д. №5827/2024г. на Районен съд - Варна е издадена заповед №2585 от 17.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане №34676 от 21.08.2024г. а именно: за сумата 174 лева, представляваща дължим сбор от главници за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2024 г. за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 15.04.2024 г. за обект с кл. № 7100012080 и аб. № 32Z410101502260J, находящ се в гр. Варна, бул. „Чаталджа“, с/у 35, пав. 11, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /15.05.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението; за сумата 27,33 лева, представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците за период от датата, следваща падежа по всяка фактура, до 14.05.2024 г.

1

Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Като се излагат подробно твърдения за приложимите законовите положения, въз основа на които следва да се приеме, че между „Енерго-Про Продажби“ АД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ), въззивникът счита, че в случая е налице правно основание за възникването на вземанията му към ответника за мрежови услуги. Сочи се в тази връзка, че основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност, поради което и всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от това дали е налице консумация на ел.енергия или не. Освобождаване от задължението за заплащането на мрежовите услуги след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. Твърди се с оглед на това, че цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не, съответно липсата на реално потребление не означава, че не е бил осигурен достъп съобразно резервираната мощност и не освобождава клиента от задължението му да заплаща мрежовите услуги. Цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира и присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски за всички инстанции.

С въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът „ОНЕГА“ ЕООД, чрез законен представител Л. Д. Й., е подал писмен отговор вх. №58781/30.06.2025г., в който заявява, че поддържа всички предишни възражения за неоснователност на ищцовата претенция.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД, представляван по пълномощие от адвокат Н. Б., заявява че поддържа подадената въззивна жалба, подробно изложените в нея оплаквания и твърдения и моли за нейното уважаване.

2

Въззиваемата страна „ОНЕГА“ ЕООД, представлявана от управителя Л.

Й. моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище в град Варна, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника „ОНЕГА“ ЕООД, ЕИК 148148554, със седалище в град Варна, за които по ч.гр.д.

№5827/2024г. на Районен съд – Варна (ВРС) по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №2585 от 17.05.2024г., оспорена своевременно от длъжника при условията на чл.414 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД - кредитор в заповедното производство, претендира плащане на сума в общ размер на 174 лева, включваща начислени за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2024 г. и незаплатени мрежови услуги за обект с кл. № 7100012080 и аб. № 32Z410101502260J, находящ се в гр. Варна, бул. „Чаталджа“, с/у 35, пав. 11, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /15.05.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението; както и на обезщетение за забава върху всяка от главниците за период от датата, следваща падежа по всяка фактура, до 14.05.2024 г., чийто общ размер е 27,33 лева. Претендира и осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

Претенцията си ищецът основава на твърдение, че между страните съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.

Твърди се, че ответното дружество „ОНЕГА“ ЕООД е титуляр на партида за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, „Чаталджа" С/У 35, павилион 11, с клиентски №7100012080 и абонатен №32Z410101502260J, като същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Легитимацията си да търси и получи плащане освен за количеството потребена ел. енергия в обекта, така и за дължимите суми за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност, ищецът основава на разпоредбата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Твърди се, че обектът на ответното дружество е заведен в база данни на ищцовото дружество като стопански, поради което и в съответствие с § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ ответното дружество се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Същото не е избрало доставчик на свободен пазар, и съгласно § 15, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ от 01.07.2021г. е преминало служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Твърди се, че основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от 3 крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти, като цените също са нормативно установени с Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР. Твърди се, че ищцовото дружество няма отношение към дейностите по измерване на електрическата енергия, които са в правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа, а като доставчик от последна инстанция определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е отговорен за измерванията- чл. 89, т.1 от ПТЕЕ. Акцесорната си претенция за лихви за забава основава на разпоредбите на чл. 38 от ОУДПЕЕ и чл. 86 ЗЗД.

Правно основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С подадения отговор на исковата молба ответникът поддържа заявеното в заповедното производство оспорване на претендираните вземания по основание и размер.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, приемайки за недоказани твърденията на ищеца, че ответникът е бил потребител на мрежови услуги за процесния обект в процесния период, че същите са му били предоставени, съотв. че стойността на същите е правилно определена.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, и е допустимо като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В случая въззивникът пледира за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно в контекста на извършваната от него в качеството му на доставчик от последна инстанция дейност по доставяне на електрическа енергия и на настъпилите с изменението на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.) промени в нормативната уредба по отношение на доставките към небитовите потребители, съответно основанията за дължимост на цена за 4 мрежови услуги, задължения към обществото и акциз от крайни клиенти независимо от реалното доставяне на електрическа енергия потребление и нормативното овластяване на доставчика за тяхното събиране от крайните си клиенти. Не са обосновани оплаквания, конкретни насрещни твърдения и аргументи относно отречената от първоинстанционния съд легитимация на ответното дружество като небитов клиент на дружеството, задължен като такъв да заплаща претендираните суми за мрежови услуги.

По същество на спора първоинстанционното решение стъпва на обстоятелството, че липсва доказаност на пасивната легитимация на ответника в процесното правоотношение в контекста на липсата на правна връзка на последния със заявения от ищеца абонатен номер за „обект на потребление, находящ се в гр. Варна, „Чаталджа“ С/У 35, павилион 11“. От представения в първоинстанционното дело договор от 12.08.2019г. за продажба на търговски павилион се установява, че процесният обект е продаден от физическото лице Андрей Йовев на купувача „Тужо“ ЕООД, ЕИК 200552424. Освен това липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се заключи, че ответното дружество „Онега“ ЕООД е наемател или собственик на въпросния търговски обект. В този контекст, отсъждането за недоказаност на връзката на ответното дружество със спорното правоотношение, което е от значение за определянето му като краен клиент по смисъла на Закона за енергетиката и възникването и съществуването на платежната му отговорност да заплаща и цени за мрежови услуги, се явява обосновано от фактическа и правна страна.