Определение № 1512 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1512 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501250 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от Р. А. Н., ЕГН – ********** срещу Определение № 4 513 от 07.04.2026 г., пост. по гр.д. № 16 901/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски за производството по делото, образувано по депозираната от нея ИМ.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Частната жалбата е допустима, следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Р. А.

Н., ЕГН – ********** срещу „ Макроадванс „ АД, ЕИК 201127485 иск за прогласяване за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК на сключения между страните потребителски Договор за потребителски кредит № 208979/ 30.05.2023 г..

В допълнителна молба е заявено искане за освобождаване на ищцата от внасяне на ДТ по иска и на разноски / за поисканата с ИМ ССчЕ / на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. По искането е представена декларация, изискани са справки от АВ – СВ – Пловдив, Имотен регистър, ОД МВР Пловдив, НОИ, НАП, Община Пловдив. Установено е, че ищцата е вдовица, няма алиментни задължения към трети лица, но полага грижи за своята 50 – годишна дъщеря, която е нетрудоспособна поради заболявания хипермитрофия / далекогледство / и параноидна шизофрения, като материалното състояние и доходите на последната не се сочат, нито направените разходи по обгрижването й. Самата ищца няма здравословни проблеми. Не притежава недвижимо имущество, но не декларира разходи за 1 наем на жилище. Пенсията й е в размер на 620 евро. Същевременно е трудово ангажирана с работодател Община Пловдив, считано от м. януари 2023 г..

Трудовото й възнаграждение за м. януари 2026 г. / когато е депозирана ИМ / е 1 575 евро, за м. декември 2025 г. – 4 028 лв., също толкова за м. юни 2025 г., а за месеците юли 2025 г. – ноември 2025 г. и януари 2025 г. – юни 2025 г. – средно по 3 050 лв. месечно. Няма други доходи, налични парични средства, парични влогове. Не притежава , дялове, акции, облигации, не е регистрирана като ЕТ, не осъществява търговска дейност. Представя разписки от 2024 г. за изплащани заеми – бързи кредити, към различни кредитори, както и ПДИ по образувано срещу нея от Ти Би Ай Банк изпълнително производство № 850/2025 г. на ЧСИ рег. № 824 за сумата 1 355 евро – сбор от дължими главница, лихви, разноски. Няма данни изпълнителното дело да е висящо към настоящия момент, нито за правени й по по него отчисления по чл. 446 от ГПК.

При така установеното районният съд е приел молбата за неоснователна. Посочил е, че дължимата от молителката ДТ по делото от 122 евро не е непосилна за нея, съпоставена с трайно установения й доход от 2 200 евро към предявяването на ИМ, като не е установила размер на трайни разходи / извън обичайните такива за необходимата й месечна издръжка /, дължащи се на обективни причини.

В частната жалба се поддържа, че изводът на съда за освобождаване от заплащането на ДТ и разноски следва да се предпоставя единствено от липсата на достатъчно средства на ищцовата страна да ги заплати преди и към момента на предявяване на иска съобразно релевантните за това обстоятелства, посочени в чл. 83 ал. 2 от ГПК. В случая, посредством представените писмени доказателства молителката счита да е установила месечни разходи, надхвърлящи получаваните доходи, като поддържа, че е в тежка кредитна задлъжнялост и само разходите за изплащане на теглените кредити са в пъти над дохода й от заплата и пенсия. С оглед засилената потребителска защита срещу неравноправни клаузи счита че кредитната й задлъжнялост не следва да се преценя в нейна вреда – че сама се е поставила в това положение.

Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Няма данни - към предявяване на ИМ, молителката да е длъжник по теглени от нея бързи кредити, евентуално в какъв размер са те и какъв е размера на месечните погашения по тях. Както се каза по горе разписките в тази насока са от 2024 г..Няма данни да е налице и задължението й по казаното изпълнително дело и в какъв размер. Освен това, разп. на чл. 83 ал. 2 от ГПК цели осигуряване на достъп до правосъдие на социално слаби лица, които поради причини от обективно естество не могат да реализират достатъчно парични средства / доходи над необходимите за обичайната им издръжка / от полагане на труд или от притежавано имущество, като това им състояние трябва да е трайно установено – което в случая не е така.

2

Молителката от години е с месечен доход от заплата и пенсия в размер на 2 200 евро, този й доход е достатъчен да й обезпечи обичайната за страната месечна издръжка, разходи в големи размери и още по малко в размер, надвишаващ дохода й а разходи над нея – както се каза по горе, по естество и размер не се установяват за период към и непосредствено преди предявяването на иска.

Съгласно константната съдебна практика от значение е и размера на ДТ и евентуалните разноски, които се дължат. ДТ е в случая е 122 евро – съобразно посочената в ИМ цена на иска. Разноските за исканата експертиза също не са в голям размер / наложени в практиката на съда са хонорари от около 100 лв., максимум до 150 лв. по този вид ССчЕ /.

Следователно, не е налице значително по смисъла на закона затруднение за ищцата да заплати дължимите ДТ и разноски по предявения иск.

В този смисъл и обжалваното определение, поради което същото е правилно, съответно частната жалба срещу него се оставя без уважение като неоснователна.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Р. А. Н., ЕГН – ********** срещу Определение № 4 513 от 07.04.2026 г., пост. по гр.д. № 16 901/2025 г. по описа на РС – Пловдив.

Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3