Присъда № 4 от 10.02.2022, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 4/10.02.2022 г. по В.н.о.х.д. № 256/2021 г.

С Присъда № 260041/14.04.2021 год., постановена по Н.о.х.дело № 1336/2020 год., К.йския районен съд е признал Д. П. П. от гр.К. за виновен в това, че на 19.11.2019 год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№ **** след употреба на наркотични вещества - кокаин, поради което и на основание чл.343б ал.3 , във вр. с чл.55 ал.1, т.1 от Н К го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца , изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от 3 години, както и н а кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С присъдата съдът е наложил на подс.Д.П. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК. Със същата присъда първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия Д.П. направените по делото разноски, както и се е разпоредил с вещественото доказателство по делото.

Настоящото производство е образувано за повторно разглеждане на подадените от подсъдимия Д.П. и неговия защитник – адв.Х.Б. от АК – С., въззивни жалби против посочената присъда, след като с Решение № 130/21.12.2021 год., постановено по наказателно дело за възобновяване № 571/2021 год., Пловдивският апелативен съд е отменил по реда на възобновяването Решение № 31/04.10.2021 год. по В.н.о.х.дело № 135/2021 год. по описа на Окръжен съд – К., с което е потвърдена Присъда № 260041/14.04.2021 год. по Н.о.х.дело № 1336/2020 год. по описа на РС – К., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.

Във въззивната жалба на подс.Д.П. се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо, като моли същата да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която да бъде признат за невиновен по обвинението, а алтернативно моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното му наказание. Защитникът на подс.П. в жалбата си твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. В жалбата си развива подробни съображения относно превратно и едностранно тълкуване на доказателствата по делото от съда, като било изопачено действителното съдържание на същите, в резултат на което съдебният акт съдържал вътрешни противоречия и празноти. Сочи допуснати нарушения от полицейските служители при изпробването на подсъдимия с техническо средство. Намира, че цитираните от 1 първоинстанционния съд решения на ВКС в мотивите към присъдата са неотносими към настоящия казус, като съответно сочи други решения на ВКС, в които се анализирало приложението на Наредба № 1/19.07.2017 год. С жалбата моли обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, и алтернативно - да бъде отменена първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. поддържа и двете въззивни жалби по изложените в тях съображения. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция подсъдимият Д.П. отрича да е използвал наркотични вещества въобще, като в последната си дума моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и бъде признат за невиновен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбите на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни, като развива подробни съображения в тази връзка. Счита за безспорно установено управлението от подсъдимия на МПС след употреба на наркотични вещества, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна, мотивирана и законосъобразна.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени във въззивните жалби, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби на подс.Д.П. от гр.К. и на неговия защитник – адв.Х.Б. от АК - С., са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок и от легитимирани за подаването им лица, поради което същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са и основателни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия Д.П. обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства се установява следната фактическа обстановка, аналогична на изложената от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият Д. П. П. е роден на ****** год. в гр.Х., като постоянно живее в гр.К.. Има завършено средно образование, женен е, работи, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Д.П. бил правоспособен водач на МПС от 1993 год. и притежавал валидно СУМПС № 2835022**, издадено от МВР –К., с придобити категории „А“, „В“, „М“ и „АМ“.

2

На 19.11.2019 год. около 14 часа в гр.К., по ул.„Р.“ , подсъдимият Д.П. привел в движение и предприел управление на собственото си моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Д. Ч. “ с peг. № ****. Около 14.05 часа на същата улица , до магазин „Т.“ подсъдимият бил спрян за проверка от служители на РУ - К., в чийто състав били свидетелите А. К. и Б. Д.. Тъй като свидетелите имали предварителна информация, че подс.П. управлява МПС след употреба на наркотични вещества, същите реш или на подсъдимия д а бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Предвид отказа на подсъдимия П. св .Д. да го придружи, като се вози в автомобила му до сектор „Пътна полиция“- К., където следвало да се извърши тестването, бил извикан друг полицейски екип. В неговия състав бил св. Я. П., който съпроводил водача Д.П. до сградата на РУ - К., докъдето последният управлявал собствения си лек автомобил, посочен по - горе. В сектор „Пътна полиция“- К. при ОД на МВР К. свидетелят Р. К., който този ден бил на работа като младши автоконрольор в сектора, извършил проверка на подс.П. за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с № 0077, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества - кокаин. По този повод на место бил извикан свидетелят А. А., който по свидетелски показания съставил срещу подсъдимия Д.П. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 116757 /19.11.2019 год., в който водачът вписал възражения, както и издал Талон за изследване № 0028900 от 19.11.2019 год., в който подс.П. вписал, че не приема показанията на техническото средство. С оглед на това, подсъдимият бил отведен в СПО при МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски“ АД – гр.К., където дал проби от кръв и урина, за което бил попълнен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 19.11.2019 год. За тестването с техническото средство свидетелят Р. К. издал Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.11.2019 год.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-000532/19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“- К. към ОД на МВР - К. на подсъдимия Д.П. била наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като от подсъдимия били отнети СУМПС № 2835022** и контрол ен талон № 6186**.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 190-1300-000533/19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ - К. към ОД на МВР- К. на подс.П. била наложена и принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.„б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, като били отнети СРМПС и 2 броя регистрационни табели с номер 3

****.

Видно от Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-339/19.11.2019 год., подс.Д.П. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

От писменото заключение на вещите лица по изготвената в хода на досъдебното производство токсикохимична експертиза - Протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ- 119/04.05.2020 год., се установява, че в предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето Д. П. П. не е доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества под контрол по смисъла на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, респ. и на техни метаболити. От същото заключение се установява още, че в представената за изследване проба урина, взета от подс.П., е доказано наличие на кокаин, на метаболити на кокаина: безоилекгонин, екгонин и екгонин метил естер, и на ефедрин. При разпита им в съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд, вещите лица И.

П. и М. М. - В. поддържат заключението си, като разясняват, че метаболитите н а кокаина, открит в урината на подсъдимия П., могат да бъдат отчетени в урината до 48 часа след употребата на кокаин, като не могат да се проявят след употреба на лекарствени средства или на други вещества, които не са кокаин.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от гласните доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Д.П., на които е дал вяра отчасти; показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели А. К., Б. Д., А. А., Р. К. и Я. П., които е кредитирал изцяло; от писменото заключение на вещите лица М. М. - В. и И.

П. по извършената на досъдебното производство токсикохимична експертиза – Протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ- 119 /04.05.2020 год., както и от разясненията им по заключението в съдебно заседание; от писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния р е д - Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 116757/19.11.2019 год.; Талон за изследване № 0028900 /19.11.2019 год.;

Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 19.11.2019 год.; ЗППАМ № 19-1300-000532/19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“- К. при ОД на МВР – К.; ЗППАМ № 191300-000533/ 19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“- К. при ОД на МВР – К.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.11.2019 год.; Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-339/19.11.2019 год.; Списък с рег.№ 1300p-4398/09.06.2020 год.;

Удостоверение за актуализация на професионална квалификация; Протокол за сервизна проверка от 14.12.2018 год. и от 14.01.2019 год.; Книга за регистрация на алкохолните проби ;

Справка за съдимост на подсъдимия П.; Характеристична справка на 4 подс.Д.П. и др.; както и от надлежно приобщеното по делото веществено доказателство.

За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, като е намерил същите за еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си, поради което ги е кредитирал изцяло, с изключение на обясненията на подс.Д.П. в частта им, в която същият е отрекъл да е употребявал наркотични вещества преди управлението на МПС, които съдът е приел за такива, неподкрепени от други доказателства по делото и оборени от заключението на токсикохимическата експертиза, представляващи защитна версия на подсъдимия. От правна страна първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от обективна страна от извършената на подсъдимия П. проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ и от заключението по извършената по делото токсикохимична експертиза, че подсъдимият Д.П. е управлявал на инкриминираните дата и място моторно превозно средство след употреба на кокаин, който представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка Приложение № 1 - Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Посочил е в мотивите към присъдата, че логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б ал.3 от НК обуславя извода, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежен ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача , а е достатъчно да е установена такава употреба с всички допустими доказателства и доказателствени средства, което в случая се доказвало с токсикохимичната експертиза, според която в урината на водача Д.П. е установено наличие на кокаин и метаболити на кокаина. Изложил е съображения за осъществяване на престъплението от подс.П. и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл. Първоинстанционният съд е направил крайния извод, че повдигнатото на подсъдимия Д.П. обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК е доказано по несъмнен начин, като подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, поради което го е признал за виновен в извършването му и му е наложил посочените в присъдата наказания, съобразявайки смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.